Като пчела, натоварена с обилен прашец от цветята на живота, дойде ученикът до краката на Учителя и приседна. Погледна го Кроткият с усмивка на устата, поглади леко по главата и запита:
- Какво искаш да знаеш?
- Верния път в живота - каза плахо ученикът и наведе глава.
Учителят загледа далечината и замълча.
А ученикът чакаше и тихо се молеше да има сила да дочака, и светлина -да разбере това, което Той ще му каже.
- Това, за което питаш - то е вече при тебе! Животът върви само по един път - истинския път! По лъжливия път върви смъртта - и тия, които мислят, че има смърт!
- А нима няма смърт? - запита ученикът.
- Смърт! Най-тясното и тъмно място от пътя на живота - това е смъртта! И от двете й страни той е по-широк, по-велик, по-светъл.
- И къде води пътят на живота след смъртта? - запита ученикът след мълчание.
- Ако си вървял след стъпките на Учителя си - в страната на вечната пролет, на вечното подмладяване, на Радостта, на Любовта.
- И за да видя всичко това, трябва да умра? - запита тихо ученикът.
- Да умреш? Та ти никога не можеш да умреш. Умира онова, временното, старото, което се изхабява. То остава тук, а другото, което си «ти», ще види това, което чакаш. И във всеки момент може да умреш, щом се отречеш от тоя свят, в който си - за да оживееш в другия, който чакаш. Което чакаш, то ще дойде!
- Което чакам!? Нима то съществува някъде?
- Всичко, което мислиш, съществува някъде. И твоята мисъл, рано или късно, ще те заведе там, където е тя. И при тия, които мислят като тебе.
- Какво щастие е тогава да мисли човек хубаво и красиво!
- Да, най-лесното и най-достъпното щастие, което определя целия бъдещ живот - каза Учителят.
