«Когато духът придобива мъдростта, светлината се явява като резултат.»
Човешкият дух върви, т.е. едновременно се проявява в три посоки. Като казвам «човешкият дух», подразбирам човека в живата, първична проява, тъй наречения козмически човек, създаден по образ и подобие на Бога.
Първият стремеж на Духа е към живота. Животът е условие, а не среда за проявяването на човешкия дух.
Вторият стремеж на човешкия дух е към знание, към мъдрост. Той има потреба от светлина, вследствие на което светлината е външната страна на знанието. Когато духът придобива знание, светлината се проявява като резултат. Следователно светлината, която съществува сега в света, е резултат на една излишна енергия, която не е употребена от умове за деятелност, и затова ние се ползуваме от тази светлина. Значи козмическият човек е придобил толкова знание, че от него има излишък, който се проявява във вид на физическа светлина.
Третият стремеж на човешкия дух е към свобода, вследствие на което се създава време и пространство. Когато човек се намира в утеснение, това по- казва, че пространството, мястото, дето живее, е тясно за него. И всички философии на живота са за това - да се даде повече място на всеки човек, който е недоволен.
Когато ние говорим за простор, разбираме да оставим духа си да действува, да се проявява тъй, както трябва.
