Любовта носи всички методи, всички начини, чрез които светът може да се изправи; чрез които животът ви може да бъде щастлив.
От «Книгата на Живота»
* * *
Ако вие сте дошли на земята гладни, боси, бедни, със скъсани и кирливи дрехи и ви изпратим пак такива - вашето идване на земя- та е безсмислено.
От «Книгата на Живота»
В неспирна борба минава животът на човека. От сутрин до вечер той търси прехрана, работи, за да постигне своите идеали, да осъществи своите мечти. Колко разнообразни са те и колко много закони трябва да се пишат, за да се накара «разумният» човек да постъпва справедливо, естествено, искрено поне колкото животните...
И чудното е, че человек сам се приравнява с животните - той приема техния принцип - борбата, като основа на живота. А забравя, че дори те - дивите животни, се сдружават на стада, за да си подпомагат...
Много закони, много идеали, еднакво неосъществени от хиляди години... За да се бори и брани срещу своя подобен, човек е измислил толкова много оръдия, оръжия, най-страшни средства, а за да го обича - тъй малко е мислил и работил!
А нали всичките най-заплетени въпроси - най-остри икономически отношения, се свеждат към нищо между двама братя, които искрено се обичат и които мислят само как да си помогнат един други? Тогава не е ли най-естествен, най-разумен, най-целесъобразен начин именно тоя - да се накарат хората да разберат, че едничкият закон, който ще разреши всичките тежки проблеми на днешните измъчени народи, не е смъртта, насилието, непосилните данъци и страшни оръдия и отрови, а законът за любовта, за взаимната обич и братство, които ще съборят всички граници, ще повдигнат всички до великото съществено разбирание на свещеното име «човек»!
Чрез единствения закон, който може да донесе благоденствие на отделния човек, семейство, нация, е всеки от тях да постъпи с другите тъй, както би искал в дадения случай да постъпят с него.
Обич трябва днес между хората, а не външни ограничения, сковани на- бързо закони, които дори тия, които ги пишат, често не изпълняват. И тогава за тия, които истински обичат, няма никакви прегради.
А нали ний всички се считаме християни, т.е. последователи на Тоя, Който тъй възлюби света, че даде едничкия Си син за него, а последният, като верен пастир, положи живота Си за Своето стадо?
Не е ли време да се запитаме: докога и накъде?
Никога отделният войник не може сам да грабне победата, но всички заедно са, които побеждават.
Не е ли време хората на Братството и Любовта да се приближат един към други, да сгъстят редовете и вдигнат мощно гласа си?
иг.