Старият човек е извървял дълъг път, минал е през планини и полета, чудесни градини са го радвали, бурени и тръне са го спъвали, и накрай е стигнал до вратата, която води към незнайното, към задгробния живот, към тъмнината... за незнающите. Над него висят плодовете на неговите дела и придобита опитност.
Над Младия стоят цветя. Надежден, жизнен, бодър той излиза от тъмната врата; пред него стои дълъг, светъл път, водещ нагоре към живота, към нова опитност и нови придобивки.
Дано и ние, когато стигнем на мястото на стария човек, да погледнем с радост и благодарност изминатия път, знаейки, че ще излезем пак от дясната врата подмладени и обновени, готови да вървим пак.
