(В. «Алфа», г. I, бр. 10, понеделник, 28. VII. 1924 г., стр. 1)
В подножието на голямата планина се стичаха хора от всичките краища на страната - малки, дребни, притиснати от своите товари люде, които поглеждаха към висинето, гдето в пазвите на облаци и бури се къташе високият връх.
Краката му миеха езера синеоки, настръхнали гори бяха му стража вярна, а вятър, развързал криле, пееше нещо на всяка канара, хълм или изгърбен връх.
Спеше планината, прибрала лапи под себе, готова сякаш да скочи. Върхът й унесен наднича в простора, оглежда се в далечни морета и в привети вслушва от своите братя на север и юг...
А в подножието на планината малките хора се събират, групите им растат. Те тъй малки са, но всички мечтаят да идат там, на самия връх!
И започват бавно пътя, обливани в пот, крачка по крачка. Слънцето целува за последен път грапавото мощно чело на върха - и се скрива. Нощта пуща своите леки покривала и обръща далечнината. Тя потъмнява. Всичко добива нова премяна. Тъмнината изравня долините, покрива пропастите, при-булва видимото - всичко става загадка.
Людете пъплят като малки мравки по изритите гърди на великана връх, където облаци нощуват и мъглите оставят своята роса.
Но вятърът се усилва. Облаците се пускат ниско и обвиват всичко с мраз и скреж, гонени като уплашено стадо от невидими камшици. Започва дъждът, бурята. Черни ръце дърпат, блъскат или ръсят с ледени струици - шибат лицето, режат ръцете, замръзват тялото.
Но хората не спират. Тях ги води този, който бе изпитал всички бури на живота, изпил всички горчиви чаши и преодолял всички препятствия. И той знаеше къде отиват тези деца на Бога! Неговите крачки бяха твърди и погледът му - ясен. И който изгубил сили погледнеше в него, тръгваше още по-бодро, още по-решителен...
Невидим, хороводът се закиска над езерата. Черни камшици плющят отново. Или млъкнеше за миг всичко, стихне като по повеля странна на незнаен Бог - и зашушнеше тихият ромол на дъжда, разправящ сякаш приказка някаква за стари времена...
А людете, водени от този, който бе приживял всички бури и изпил всички горчиви чаши на живота, достигнаха върха. И отстъпи тъмнината, раздра се завесата от облаци - и се показа слънцето.
Като песни откъснати от невидими струни екнаха в душите огнените му лъчи...
Мусала, 13. VII.1924 г.
L. W.
_______________________
134 - Изкачване на връх Мусала с Учителя Дънов и Неговите последователи. (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев)
