(В. «Алфа», г. I, бр. 6, понеделник, 26. V. 1924 г, стр. 4)
След като писаха, говориха и анатемосваха г-н Дънов, че бил... не зная какъв вече, в «Пастирско дело», бр. 19, Свещеническият съюз излиза с една декларация, в която дословно казват:
«Някои вестници загатнаха за г-н Дънов като личност със съмнителен морал по отношение към другия пол. Ний, които говорим с безпристрастие и за самата истина, казваме, че това не е вярно. Дънов е крайно коректен и неукоризнен в това отношение.»
Ами тогава не се ли налага естественият въпрос: защо бяха тия писания? Нима тази истина изведнъж блесна в очите ви? Или те по-рано бяха затворени съзнателно?
Но слава Богу и за това! В наша България най-мъчно е да се каже истината и ний се радваме, че има хора, които още могат да я казват.
