29. «ЧОВЕКЪТ Е НЕЩО, КОЕТО ТРЯБВА ДА СЕ ПРЕВЪЗМОГНЕ»
(В. «Алфа», г. I, бр. 5, понеделник, 19. V. 1924 г., стр. 1, 3-4)
- каза някога един и полудя, защото не успя да го направи. Но тия, които го чуха, не се отчаяха, макар и много от тях също така да «полудяха», макар и всеки от тях да знае, че ако не за себе си, то за другите един ден непременно и той ще полудее. И оттогава по света се появиха много луди. Някои даже казват, че целия свят е една лудница. Но лудостта на всички не е еднаква: едни лудеят само денем, а други - само нощем; едни - кога са млади, други - кога остареят; едни в «лудостта» си говорят мъдрости, други и в мъдростта си говорят глупости само, затова лудостта на всички е различна, но те всички си приличат, защото не се познават!
И когато у някого, след дълго «лудуване», блесне съзнанието, той се изправя гордо сред другите и казва: «Аз вече не съм човек, аз съм свръхчовек и него ви вещая. Що сте направили вие да се превъзмогнете?»
Вси същества създадоха нещо над себе си, а вам се ревне да останете отлив на този голям прилив и по-мил ви е повратът към звяр, отколкото превъзмогването на човека!...»
И тия, които го чуят, почват да пляскат с ръце и да викат: «Ето го, луд е, луд е!» Или: «Бяс има, да го изгорим жив» - и го изгарят.
Днес по света има много, които викат: «Аз съм свръхчовек и всеки, който ме следва, ще се превъзмогне.» И тия, които ги чуват, пляскат с ръце и се смеят, защото им се струва, че те са лудите. Но те - «лудите» - не се сърдят. Те само проповядват свръхчовека, макар и от техните проповеди често «лудостта» на света да се увеличава. Те проповядват, и все проповядват свръхчовека, защото «човекът е нещо, което трябва да се превъзмогне».
