(В. «Алфа», г. I, бр. 3, сряда, 5. V. 1924 г, стр. 4)
Научих се, че една следствена инстанция е задавала на последователите на г-на Дънова въпроса: дали те считат, че г-н Дънов е свръхчовек.
Правя следното разсъждение върху този въпрос:
Понятието «свръхчовек» доби гражданственост след публикуването на «Така каза Заратустра». Това понятие - основа и цел на цялата книга - е идея на Ницше. Идеята си за «свръхчовека» Ницше я нахвърли в дебели щрихи -само като идеал. Завършил ли е той типа на свръхчовека или е останало още да допълня? На този въпрос може да отговори само Ницше. А когато се бяха обърнали към него за разяснение на «свръхчовека», Ницше нищо не можа да отговори, защото вече беше луд... Той беше в лудницата, а «Така каза Заратустра» от ръка на ръка обикаляше земното кълбо. Явиха се коментатори. Явиха се и ницшеанци. Имаше ницшеанци както между разбойниците, тъй и между светиите. Кой разбира по-добре свръхчовека?... Всеки тълкуваше Ницшевия свръхчовек по своето разбиране. Едни взеха максималната интелигентност у човека като мерило за свръхчовечество; други - максималното сърце (доброта); трети - максималната воля, независимо в какво направление, положително или отрицателно. И ето, наред с Тамарлана, Александра Великий и Наполе-она - изтребители на човечеството - подредиха и Мойсея, Буда, Конфуция, Христа, Толстоя: антиподите станаха свръхчовеци. Всеки почна да вижда «свръхчовека» в образа на своя идеал. За военния Наполеон беше свръхчовекът; за учения - Едисон; за моралиста - великите учители; за нашата младеж-Ботев, Левски, Делчев. Кой беше правият, и кой сега е прав?
Ницше - вдъхновителят на модерната литература, поведе след себе си плеяда художници на перото: Ибсен създаде своя свръхчовек - своя многоли-чен свръхчовек във формата и съдържанието на Брандта, на Нора, на Боркма-на; Хамсун - своите Нагел и Глана; Пшибишевски - в героя на своя Ното 5ар1епз; Арцибашев - в своя Санин... Няма повече да изброявам... И днес има толкоз типове на свръхчовека, колкото и различни подстъпи към идеала за свръхчовека, формиран в мировъзрението на художника или у даден индивид...
Като правя бегло тези разсъждения, казвам: понятието за свръхчовека е разтегливо и като тъй, то няма своя форма, нито определено съдържание и смисъл. Това понятие е само идеал и е равно далече от всекиго «както от май-муната-до човека»... И има толкоз понятия за свръхчовека, колкото и мнения по всеки мъглив въпрос, който се свършва в далечината на човешкото знание. Защото качествата, които Ницше даде за «свръхчовека», те са днес непознаваеми от човешката психология, нито още й принадлежат.
Като правя горното разсъждение, оставам на мнението, че въпросът -поставен и задаван в този вид - никого не ще доведе до нищо, защото понятието «свръхчовек» днес-за-днес е без реално значение, инак в литературата ясно биха се установили върху неговата форма, съдържание и смисъл точно тъй, както здраво са се установили върху понятията: господар, слуга, буржоа, пролетарии - положения, ясни със своите материални признаци.
