(В. «Алфа», г. I, бр. 3, сряда, 5. V.1924 г., стр. 4) «Алфа» е посрещната добре. И понеже тя няма неприятели, всички поискаха да й покажат това, което мислеха, че й липсва. Ний благодарим. Знаем, че много й не достига, за да отговори на идеалното, към което и ний се стремим. Някои започват хубаво и свършват лошо; други започват лошо и свършват хубаво. Ний предпочитаме второто, като по-естествено за хора, които търсят и знаят, че всеки нов ден ще им донесе своя дар и своето зло.
На един брат от «Свобода» не му харесали някои работи. Ний ценим неговото мнение и нас ни радва, че с толкова малко го е незадоволил първият ни брой. Така нему не харесало, гдето сме употребили думата «Божи гроб» в една статия. Наистина Господ няма гроб, но той няма и каменна «църква», няма и «владици», няма и духовници, няма и християни (освен отделни индивиди) - и все пак ний условно употребяваме всички тия думи, защото пишем за хората, между които живеем и с езика на които се съобразяваме. Но ако знаехме, че не ще се хареса тая дума, бихме казали само «Иерусалим».
Относително закачката за г-н Бадев ще кажем: - дълг не всяка значи воюване и проливане кръв, както и не всякога Голгота е видима Голгота, и всяко разпъване-физическо разпъване; всяко възкресение-телесно възкресение.
Погрешно е обаче схващанието на Детелин, че «Алфа» излиза за защита на г-н Дънов. «Алфа» няма цел да защищава никого. Истината се защищава сама. Животът е, който доказва или опровергава нейната стойност. Най-голямата привилегия обаче, която мислим, че можем да имаме, то е да изнесем тази истина в света. А тя не е монопол на никого, следователно - и на г-н Дъ-нов. Ако ний даваме извадки от беседите му, то е защото има достатъчно же-лающи да знаят нещо за този човек, така щедро оплют от нашата «независима» преса и честни «християни», а също защото учението му само по себе си е интересно толкова поне, колкото всяко друго учение. А хубавите думи за него от страниците на самата «Свобода» ни показват, че то не е едно заблуждение, а има нещо в него, защото променя живота на тия, които са около този човек -сиреч буди нов живот. Начинът, с който ни по необходимост - липса на място -си послужихме - взимание, откъснати отделни пасажи - е всякога съпроводено с недоразумения, изкълчвания на мисълта. Така е станало и с фразата «во-юването е случайно». Господин Детелин правилно се догажда, че се касае за дума, вметната - «случайно» - не в смисъл на случайност, а на нещо акциден-тно, т.е. неотговарящо на общия характер на събитието, не в даден ред на нещата, а противоположно по смисъл и направление, нелогично, нехармонично с неговия основен смисъл, извратено, преходно. А «ред и порядък» ний знаем само един: Божия ред и порядък, а не тоя на Тамерлана, на Наполеона, на Атила. Много се чудим, че Детелин пръв път сега сякаш чува за учението на «Бялото Братство», та прави толкова догатки и предположения за войната и воюването - и удря в празно.
Но ний вярваме във всемогъществото на любовта и знаем, че това все-могъщество не се спира до вратите на Военното министерство, макар там да има часовой; че ако тя се допре - не до Военното министерство, разбира се -но до хората, които са в него, - единният фронт е възможен даже с тях, въпреки недоумението на г-н Детелин. Нима Толстой не бе военен? А и пишещият тия редове бе от същото министерство. Една малка искрица бе само достатъчна да проникне в душата му, за да се сети и той за нуждата от единния фронт, защото няма друга сила като Божата любов!
