В една малка статия, озаглавена «Дъновизъм или спекула с дъновизма», в. «Епоха» от 3 април т.г., като констатира, че «Дънов има последователи, лица от двата пола и от разни слоеве на живота (510!) и че болшинството от тях са с висше образование - гимназиални учители, висши чиновници, студенти и пр.», пита: «Всички тия хора дали са глупци?» А преди тия редове задава питането: «Има ли в България учени и богослови? Ако имаме, защо не излязат публично да развенчаят учението на Дънова, което е донесено у нас главно от Америка?» и накрая свършва така: «Властите не бива да оперират с общи фрази и с обвинения а forfait121... Необходимо е солидно изследване. И съобразно това да се действува. Инак ще излезе, че държавата е издържала в чужбина учени, които не струват лула тютюн.»
Благодарим от все сърце на автора на тази статийка за неговата искреност и вярна констатация относно състава на последователите на г-н Дънов, ала заедно с това не можем да не изкажем и нашето съжаление, задето той се е заловил да третира един въпрос от чисто духовен характер - въпрос, чиято същина изглежда, че не познава. Поради тази причина, сам несъзнателно заблуден, той неволно заблуждава и своите недобре осведомени читатели. Тъй е то, такива са изобщо много наши журналисти: те имат претенциите на енциклопедисти и си въобразяват, че могат да пишат по всичко, в това число и по чисто духовни въпроси, които са от най-трудните, и при това още - от най-деликатните. Нищо чудно тогава, че нямаме сериозен печат, че поради това не можем да имаме и сериозна читающа публика, сериозно обществено мнение, понеже наистина такова мнение се създава от съответен печат, особено пък в страни като нашата, която се намира още в началото на своето културно развитие.
Та сега - на въпроса. Не е прав в. «Епоха», като мисли, че учени и богослови ще могат да развенчаят учението на г-н Дънов. Нека забележим тук преди всичко, че г-н Дънов не проповядва свое собствено учение, а чистото учение на Христа, и следователно това учение не може да бъде донесено от Америка, както твърди в. «Епоха». Господин Дънов - според много вярната преценка на в. «Чуден свят» (бр. 1 от април 1924 г.) - «е апостол на едно чисто християнство, без обрядност, без условности и лицемерие». Само че тук има и друго много по-важно нещо, по което г-н Дънов се различава от много други проповедници на чистото Христово учение - то е, че г-н Дънов е приложил учението напълно в своя живот; той живее именно според учението и учи точно според живота си, и ето защо г-н Дънов е можал да вникне тъй дълбоко в Божествените истини, според думите на Христа: «Ако някой иска да върши Неговата (на Бога Отца) воля, ще познае дали учението е от Бога, и дали аз говоря от себе си» (Ев. Йоан 7: 17). В своя живот г-н Дънов изпълнява точно и напълно волята на Бога и затова, когато проповядва, той говори не от себе си, а от името на Оногова, Който го е пратил. Да, «в изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа». И само тоя едничък факт - изпълнението волята на Бога и според това, пълната хармония между думите и делата му - г-н Дънова - може да обясни голямото влияние и обаяние, което тоя истински духовен учител упражнява върху своите верни последователи. Със своя богоугоден живот г-н Дънов дава на своите ученици висок пример за подражание и затова той с пълно право казва: «Мене може да обори само онзи, който би живял по-добър живот от живота, който аз живея.»
Изучаването и владението на богословската наука, и специално - на християнското богословие, още не е гаранция, че с негова помощ човек може да вникне в същината на Христовото учение, ако той, преди всичко, не живее според това учение. Известно е на осведомените лица, че куейкерите (у нас е прието да се произнася криво тази дума - квакери) са най-духовно издигнатите хора в Англия и в Америка, а между това те нямат никакви богословски училища и не учат никакво богословие.
Защото наистина не с ума - плод на който е изобщо науката, в която влиза и специалната наука «богословие» - може да се схване Бог, а с чисто сърце: нали сам Господ наш Исус Христос казва: «Блажени чистосърдечните, защото те ще видят Бога» (Мат. 5: 8).
Богословите, като учени хора, се мъчат да схванат и разберат Бога изобщо с ума, а не със сърцето. При това, колкото се отнася до нашите - българските богослови, понеже за тях става дума тук, - с тъга на сърцето трябва да признаем, че като изключим ония малцина от тях, които достойно се подвизават извън официалната църква, мнозинството от другите нямат Духа, който е от Бога, за да могат да познаят туй, което е дадено нам от Бога, а имат духа на света. Някои от тях - и то не най-малките, а корифеите - са се завладели от тоя последен дух дори до такава степен, че са се обърнали на Ьои1ез с1е зиН (лоени топки) - да употребим заглавието на един от Ги де Мопасановите разкази, -понеже вниманието им е съсредоточено главно в това - как повече и по-добре да угодят на своята любима плът. Естествено е, че такива хора, които служат на плътта и имат дух на затлъстяване, не могат да живеят духовен живот и следователно не могат да схванат и разберат духовните истини. Защото подобното от подобно се познава, и духовното - от духовно. В подкрепа на това апостол Павел казва изрично: «Плътският човек не схваща това, което е от Духа Божия, защото за него то е безумие и не може да го разумее, понеже то духовно се изпитва. Но духовният човек всяко нещо изпитва» (I Кор. 2: 14-15). И пак същият апостол казва: «Не обърна ли Бог в безумство мъдростта на този свят? И понеже светът с мъдростта си не позна Бога, Бог избра безумните на света, да посрами мъдрите» (I Кор. 1: 20, 21, 27). Историята говори, че пророците, основателите на религиите, са действували винаги извън официалната църква и са били винаги гонени и дори убивани от нея. Те не са никакви богослови, а съставляват творческия период на религиозния живот, когато пък учените и богословите се явяват тепърва и те не създават нищо ново, а само предъвкват казаното веднъж от пророците - коментират, тълкуват и свеждат към догми, сиреч вкаменяват, оковават в сухи, мъртви и неподвижни формули живите истини, дадени чрез пророците и великите религиозни учители. И понеже, от друга страна, учените и богословите, с някои изключения, нямат вдъхновението, което дава Духът Божи, а разсъждават по човешки, следва оттук, че едно богословие не представлява нищо друго от себе си, освен сбор от човешки тълкувания и разбирания на Божествените истини, и че има толкова богословски системи, колкото и богослови. Само по тоя начин именно ние можем да си обясним както всичкото разнообразие на богословските тълкувания, тъй и всичките противоречия, които се срещат в тия тълкувания.
С една дума, периодът на науката и богословието в религиозния живот на един народ е период на вкаменяване, на упадък на този живот, по същия начин, както литературната критика означава упадък в литературния живот на една страна, понеже критиката се явява тепърва - след поезията - творческия период на литературата - и тя не създава нищо ново, а само анализира, определя и класифицира туй, което са създали поетите, тези вдъхновени майстори на словото.
White
МОТА
(В. «Алфа», г. I, бр. 3, сряда, 5. V. 1924 г.)
«Възкресението е едно преходно състояние от подсъзнателен живот към съзнателен и свръхсъзнателен живот. Самосъзнанието, което се заражда, е възкресение, оживяване.»
«Невежата, и християнин да е, пак си е невежа.»
«В себе си, във вашата душа, трябва да бъдете тъй снизходителни към хората, както към себе си. Но бъдете последователни: мислете за другите тъй, както за себе си».
[Учителят Петър Дънов]
_____________ 121 - a forfait (фр.) - с предварително определен изход; vente a forfait - продажба по предварително уговорена цена, която после не може да се променя. (бел. М.И.)
