9. «ТАМ, КЪДЕТО ИМА ПОГРЕБЕНИЕ, ИМА И ВЪЗКРЕСЕНИЕ»
(В. «(Алфа», г. I, бр. 2, сряда, 25.IV. 1924 г., стр.1)
Камбаните на погребалното шествие, тръгнало през Европа преди десет години, не са престанали да бият, защото то още върви.
Погребения е имало и по-рано, погребални песни са се пели и преди. Но днес се пее погребален химн над цялото човечество, защото то вече умря от дълбока старост. Редят се и отминават на запад в безкрайна върволица могъщи императори с целите си фамилии, следвани от генерали с много войски, топове, пушки и всякакви оръдия за убиване; развяват се хоругви и кръстове на непочитани вече богове, носени от владици, попове и калугери; гордо пристъпват държавници и председатели на републики с програми за мир от четиринадесет и повече точки, и пъшкат след всички натоварените със злато богаташи...
Вървят и все вървят те натам, отгдето никога вече не ще се върнат, защото мястото им заемат други.
И другите, макар още далечни, идат от изток с тихи и леки стъпки, облечени в бяло, залени цели в светлина.
Те - белите братя - идат с маслинени вейки в ръце, пеещи новия химн на любовта и мира, за братството с всички и с всичко...
Отминават едните и идат другите. И когато последният от първите се изгуби за нашите очи, първият от вторите ще бъде вече между нас, защото «там, където има погребение, има и възкресение».
