1. Онова, което споменава Любомир Лулчев чрез устата на своя литературен герой, е вярно. Вярно е твърдението, че се подготвя голяма провокация, която трябва да стане чрез атентат. Това го е знаел и цар Борис.
2. Нападението в Арабаконашкия проход не е случайно и е направено от анархисти и подставени лица, имащи за цел да отклонят вниманието на всички в погрешна посока, макар че има двама убити. За това събитие цар Борис е бил предупреден от Лулчев.
3. Убийството на запасния генерал Коста Георгиев, взел активно участие в преврата на 9 юни 1923 г., в един и същи ден с опита за покушение срещу царя, също не е случайно. Целта е да объркат всички в България.
4. Опелото на убития генерал трябва да се състои в църквата «Св. Неделя», а не другаде. Точно там е въртележката на трамвая, който идва от Централна гара и точно там, около църквата, трамваят прави завой. Около църквата има жици, през които минава ток. А според мнозина съвременници тези жици са спомогнали за осъществяването на атентата. Така твърдяха.
5. Освен това има и изказвания на Учителя Дънов, че тези жици около тази църква не са за добро. Виж «Изгревът», том I, стр. 91, от ред 8 отгоре до ред 23. След като става атентатът, Неговите последователи си спомнят за това изказване. Освен това, когато става атентатът, Той казал: «Нали в тази църква, от нейния амвон, започна първата хула срещу мен.» Така че се събраха още две случайни неща. Виж «Изгревът», том XVII, стр. 479-480.
6. Официалната правителствена пропаганда тръби, че на 15 срещу 16 април 1925 г. според нареждане № 2960 от 12 март 1925 г. на Интернационала, ще избухне в София и в България въстание. Всички четат това съобщение и се усмихват на голямата глупост. Когато става атентатът на 16 април 1925 г., се разбира, че това не е глупост, а предварително подготвена провокация. Но кой я движи и откъде се движи?
7. Митрополит Стефан нарежда, поради големия наплив на посетители в църквата, да преместят ковчега по-напред от обичайното място. Така с него се изтеглят и официални гости напред и избягват най-опасното място на взрива. Невероятна случайност. Много случайности се събраха. И някой ги ръководи.
8. Случайно отсъствува цар Борис III, който е отишъл на опелото на убития професор Илчев при покушението в Арабаконашкия проход на 14 април и опелото е в същия ден с това на Коста Георгиев.
9. На траурната церемония липсват генерал Жеков, министърът на финансите и други. Генерал Жеков знае за атентата и чрез Султана Петрова предупреждава цар Борис за него, за да не присъствува на опелото. А идва на «Св. Неделя» след атентата, като обяснява, че е бил на другото опело.
10. Поставянето на бомбата и атентатът са извършени от бойна група на комунистите Минков и Янков, но тези, които са им наредили да направят това, не са комунистите нито тук, в България, нито задграничното представителство на Георги Димитров и Васил Коларов. Те са били против атентата, защото са знаели за тази провокация, която се е готвела вече цяла година. Това не е дело на комунистите, а други са дърпали конците, за да сложат взрива и запалят фитилите. Други са. И досега се укриваха. Но сега ще ги покажем.
11. Кой има полза от този атентат? Онези, които искат да премахнат Ал. Цанков и правителството. Онези, които чакат възмездието срещу този атентат - срещу комунисти и леви земеделци, за да бъдат те избити. Онези, които искат да обезглавят всяка опозиция и всяка партийна власт, начело с техните водачи. Да се обезглави всичко умно и разумно в България.
12. Целта е да се обезглави ръководството на държавата, преминала през две национални катастрофи, изплащаща репарации, преминала след 9 юни 1923 г. с хиляди убити. И да се даде повод за окончателна разправа с комунистите.
13. И накрая трябва да остане само един цар Борис, напълно безпомощен, без водачи, без военни ръководители, без действителна власт, сам-сами-чък, който случайно нищо не знае, а предварително е предупреден за всичко.
14. Учителят Дънов също е знаел за атентата и изпраща Начо Петров специално да присъствува на опелото. Казал му: «Отиди и виж! Един от Братството трябва да присъствува, за да бъде свидетел за тези дни.» Начо Петров отива, но понеже е закъснял, е застанал накрая. След взрива една тухла го удря по главата, а друга - по гърба. Връща се жив и здрав и разказва всичко на Учителя и приятелите. Начо Петров дълги години е бил заместник-кмет на София, той е познавал всички политически лица в България - и тези, които са избити, и тези, останали живи. Разказвал го е, но никой не го е записал тогава.
15. И което е най-важното: всички са били готови и веднага са започнали репресиите - без всякакво забавяне са избити не стотици, а хиляди хора -комунисти и леви земеделци. Това е озадачавало почти всички. И полиция, и войска веднага са се задействували по команда. А същите не са се намесили, за да спрат атентата. Те са знаели за него, защото за него се говори от една година, не само на ухо, но и по вестниците се е писало.
16. Цялото задгранично ръководство на комунистите, начело с Георги Димитров и Васил Коларов, доказват, че това не е работа на комунистическото ръководство нито от Москва, нито от Виена, нито от София. Никой не им вярва, защото онези, непосредствените извършители на атентата, са комунисти. Желязна логика. И това върви и до днес да се смята. И никой не може да докаже, че това не е така. Ето, сега го доказваме чрез «Изгревът» - в тома, който е посветен на Любомир Лулчев.
17. Единствено Любомир Лулчев говори и доказва чрез своя герой - Генко Орлето, че това е замислена провокация и че за нея е предупреден преди година лично и цар Борис. А когато излиза книгата «Благословение», то Лулчев я подарява на цар Борис, който я прочита. Поне така е твърдял пред него. А това е през 1940 г. Три години преди смъртта си.
18. А кои са авторите на този атентат? Този, който открива извършителите, това е Учителят Дънов. Според Учителя Дънов болшевизмът е незаконно роденото дете на Англия и Европа. И понеже не са желаели незаконното си дете, те го изпращат в Русия, тя да го отгледа. И тя го отглежда от 1917 г. до
1944 г. И Русия трябва да им го върне, този техен незаконно роден син, за да си потърси правото на наследство и да бъде претендент за своето царство. И заради него САЩ и Англия на конференцията в Потсдам от 17 юли до 2 август
1945 г. преотстъпват България, Румъния, Унгария, Полша, Чехословакия и половин Германия на победителя във войната - СССР. Така създават империята на незаконородения син, охранявана чрез Варшавския пакт от 1945 г. до 1990 г.
19. Учителят Дънов много ясно указва, че извършителят на всички злини в България е Английската империя. Тя нарушава Божествения план за България, разделя и разцепва България на две още на Берлинския конгрес през 1878-1879 г. И че избиването на комунистите в България е тяхна, английска политика. Това е публикувано в «Изгревът» том I, стр. 434-446, 446-447, 447-449, 449-455. И авторът на атентата е Англия, а непосредствените изпълнители са няколко фанатизирани комунисти.
20. Ето това е истината за атентата. Тя бе доказана от Учителя Дънов, публикувана от Любомир Лулчев в романа «Благословение» и ето аз сега, на 7-8 февруари 2003 г., описвам всичко.
И така, господа английски империалисти, вие носите вината за всичко това, което се случи в България от 1877/78 до 1945 г. и от 1945 до 1990 г. Няма да се разминете в никакъв случай от Божието възмездие.
