НАЧАЛО

Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ИЗГРЕВЪТ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

VIII. АТЕНТАТЪТ В ЦЪРКВАТА «СВ. НЕДЕЛЯ» ДНИ НА УЖАС

А. АТЕНТАТЪТ ТОМ 20
Алтернативен линк

VIII. АТЕНТАТЪТ В ЦЪРКВАТА «СВ. НЕДЕЛЯ» ДНИ НА УЖАС

А. АТЕНТАТЪТ

(стр. 291-293)

... След два дни автомобилът на царя бе нападнат в Арабаконак от «разбойници».86  Имаше и убити и ранени. Самият цар се отървал жив по чудо. Започнаха  преследвания, преследвания, преследвания. Още не беше слязла от устата  на мълвата тая новина, когато в Катедралния храм стана взрив, който  отнесе главата на стотици мъже и жени от върховете на обществото.87  Всички бяха потресени. Общ повик срещу тия изчадия на народа, които не  пожалиха никого, се следваше и поддържаше от печата. Пак хора се  преследваха, изчезваха безследно, избивани като кучета. Никой не можеше  никого да запази. Имаше озлобение, което бе достигнало до невероятни  размери. На произволи, лично отмъщение се приписваше обществено  значение. Достатъчно беше да изкаже някой две думи, пошепнати където  трябва, и подозреният изчезваше безследно някоя нощ. О, понякога ги  убиваха и посред бял ден. Полицията обикновено довтасваше само да  констатира, че бившият човек ... е вече труп.

Беше настанало смешение на власти, смущения.  Алармираше се повече, отколкото трябва. Бърз съд бе формиран, за да се  справи с тия, които бяха причинили тоя взрив. Някакъв си таен «Митко»  беше го възпламенил. За организатори се сочеха Минков и Янков - но тях  ги нямаше никакви.88л*  Един нещастен клисар, изгубил и ума и дума, беше едничкият, който  разкриваше този нерадостен акт в неговите подробности.**** Но и неговата  глава беше пострадала изглежда предварително, защото се плетеше често в  показанията си. В много градове и села станаха изстъпления. Това  предизвика реакция. Хванаха се тук-там за гуша. Във Фердинанд избухна  бунт. Артилерията трябваше да се намеси. Появиха се «шпиц-команди» - и  българин кла българин, както и турци-те не са го клали. Това го заяви  един държавник публично и нямаше причини да се съмняваме в истинността  му. Бунтът бе потушен с ужасна бруталност. Жестокостите, за които никога  не бяха публикували официални отчети, нагре-ни от мълвата, стигаха до  фантастични размери. Никой с точност не сочеше, не можеше да посочи  сигурни числа, но личности изчезнали - винаги. И жалко бе, че това често  бяха най-ценните, най-искрените, най-будните, най-предприемчивите хора в  дадено място. Опитите да се обявяват комуни - траещи по няколко дни  тук-там, дадоха само възможност и предлог да се отмъщава на лични  неприятели, да се даде ход на злоба, събудена по много причини, но  избрали сега сгоден момент и повод да се прояви.

Няколко души бяха съдени и обесени, други - без  присъда убити. Минков, Янков и другарят им - убити в къщата на  последния. Ликвидирало се бе с «руските агенти», с «червената опасност».

Обществото притихнало, народът уплашен и слисан, приличен на ранен звяр, си лижеше раните и не смееше дори да ръмжи.

Опитът на селото да проникне в града и  управлението на държавата връщаше градската вълна в село със сериозното  желание да се справи веднъж завинаги с тоя, който бе забравил, че трябва  само да оре и плаща данъци.

В градовете хората по-леко носеха всичко - в  селата като че ли чума бе минало по някои места. Много майки почерниха  главите си и много деца изгубиха бащите си. До двадесетина хиляди,  казват, человеци бяха загинали в това братоубийствено стълкновение.89

Правителството говореше  за силна ръка, за справедливост, за държавна сигурност, за национални  задачи... А по софийските улици падаха хора, убити от незаловени убийци,  или изчезваха хора, като да бяха потънали във водата. Много глави бяха  наведени и мнозина, преди да кажат каквото и да е, се оглеждаха няколко  пъти настрани.



, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ