Алтернативен линк |
VIII. АТЕНТАТЪТ В ЦЪРКВАТА «СВ. НЕДЕЛЯ» ДНИ НА УЖАС
А. АТЕНТАТЪТ
(стр. 291-293)
... След два дни автомобилът на царя бе нападнат в Арабаконак от «разбойници».86 Имаше и убити и ранени. Самият цар се отървал жив по чудо. Започнаха преследвания, преследвания, преследвания. Още не беше слязла от устата на мълвата тая новина, когато в Катедралния храм стана взрив, който отнесе главата на стотици мъже и жени от върховете на обществото.87 Всички бяха потресени. Общ повик срещу тия изчадия на народа, които не пожалиха никого, се следваше и поддържаше от печата. Пак хора се преследваха, изчезваха безследно, избивани като кучета. Никой не можеше никого да запази. Имаше озлобение, което бе достигнало до невероятни размери. На произволи, лично отмъщение се приписваше обществено значение. Достатъчно беше да изкаже някой две думи, пошепнати където трябва, и подозреният изчезваше безследно някоя нощ. О, понякога ги убиваха и посред бял ден. Полицията обикновено довтасваше само да констатира, че бившият човек ... е вече труп.