- Не може да се живее без тях - каза един от студентите, клатейки глава песимистично, което накара всички да се изсмеят високо, не толкова защото имаше нещо много смешно в думите или жеста му, колкото от този идеен контраст, който така неочаквано се създаде.
Учителят помълча малко, а после додаде тихо:
- Да, прави сте, без пари не вървят нещата, но само в човешкия порядък. Но и погледнете в природата как са нещата! За да живее човек, най-първо му е потребен въздухът. Без него нито една минута не може да помине. Кажете, колко плащате за въздуха, който дишате? Колко плащате за слънцето, което ви грее и свети и с това внася живот у вас и във всичко живо на земята? Колко плащате на вятъра, който опреснява и пренася въздуха? Колко плащате на дъжда, който пречиства и ви дава водата, толкова необходима за живота ни? Колко плащате на земята, която от едно зърно дава клас? Колко плащаме на едно дърво, на което обираме плодовете, които то е произвело? Колко плащаме на овцата, на глупавата овца, която ний, учените хора, събличаме от вълната, за да се облечем сами ний...; на кравата - за нейното мляко; на кокошката - за яйцето и най-после, колко наем и разноски сте заплатили всички вий на своите майки, че са ви носили и хранили в утробата си, а после - и като деца? Виждате колко много работи, и то важни и съществени, получаваме без пари! Природата нищо не иска, но ний, хората, сме си наредили наш собствен порядък в света, в който и парите вършат своята работа. Но то не е най-идеалното разрешение. Нима с пари, купчина злато, може да дадете живот на един труп? Или здраве на един болен? Та тогава богатите и царете не биха умирали. Но парите са внесли известно омекотяване в обходата на хората. По-рано всичко е било на силния - той е взимал каквото е искал. В сегашния човешки порядък правото вече е на богатия. Сега се купува. Но онова, което ще даде истинска основа на добрия живот, то ще бъде любовта.
