В хубав слънчев ден група студентки и студенти заобиколиха Учителя, вглеждащи се усмихнати в него, шушукаха нещо на ухо и си споделяха впечатленията. Неговото правилно лице, хубава бяла брада и ореол от бели дълги коси му даваха прилика на икона, жива икона.
Той ги гледаше с дълбоките си очи, като да бяха току-що събудили се деца. И те, чувствуващи се свободни всред тая красива поляна, заобиколена от борови дървета - красив фон, на дъното на който изпъкваше Витоша, се надварваха да питат това, което мислеха, че Той трябва да знае, или пък че трябва да им каже.
- Кажете ни нещо... за живота, например - каза висок студент, който беше отметнал червената си шапка на сами върха на темето.
- Животът е най-голямото благо за човека. Но в момента, в който човек помисли, че животът е само негово благо и потърси начин как по-рационално да го използува за себе си, той е създал вече своето нещастие - каза Учителят.
- Защо? - запитаха неколцина изведнъж.
- Защото никой няма право и не може да използува живота за свое лично благо.
- Тогава всички трябва да бъдат равни, значи - обади се скромно момиче.
- Не, ние не поддържаме идеята, че хората трябва да бъдат равни, еднакви. Ние не сме за равенството. Такъв закон в природата не съществува.
Природата дава на всеки необходимото, но не по равно. Защото равенство между малкото дете и големия човек не може да има. Един цял хляб за големия е необходим, но за малкото дете той е излишен. Също и това, което е необходимо за болния, не е и за здравия - и обратно. Но щом дойде законът на любовта, там вече идва законът на даването, а не тоя на правото. Когато обичаш някого, или ти трябва да му дадеш нещо, или той трябва да ти даде. В любовта трябва да има обмяна, но същевременно и безкористие.
- Как да разберем това? - запита някой и всички наостриха уши.
- Децата обичат баща си, радват му се, защото е богат, има какво да им даде. Щом осиромашее и остарее, те вече не могат да го търпят и чакат по-скоро да си замине за онзи свят. Ако е богат, и стар да е, синовете му обикалят около него с почитание - очакват да им даде нещо. Какъв морал има в тази любов? Любовта с пари не се купува, нито се продава. И знанието с пари не се продава.
- Ах, ами ний защо тогава плащаме пари? - провикна се някой.