Любомир Лулчев
(1886-194 5 г.)
I. Творчество: Мистични съчинения
I.
Възкресение
(Любомир Лулчев. Възкресение. Бургас: Печатница Н. В. Велчев, 1928. -
24 с. - Библиотека «Народни Будители» (БиНаБу) № 1.)
Няма положение, от което някой
да не може да помогне другиму.
ВЪЗКРЕСЕНИЕ
Исус полека изхлузи кръста от рамото Си, повдигна глава нагоре и отметна пропитите с пот и полепналите по челото коси. Тълпата наоколо също се спря. Римските войници, които от снощи гледаха Този мълчалив странен момък, Който на всичките техни ругатни и изтезания отговаряше с мълчание и поглед, дълбоко унесен навътре някъде, без да щат, бяха се проникнали с неволна почит и затова сега, когато Той пристъпи няколко крачки настрана, те се отдръпнаха и Му сториха път. Тълпата, която дотогава безспирно крещеше подире Му, сега замлъкна, очакваща да види нещо ново, да разбере какво има да казва или прави «Юдейският Цар». «Лудият», Който толкова време смущаваше реда в Иерусалим, говореше странни слова, събираше блудници, грешници и бедняци и им обещаваше царство някакво и власт над честните хора и почетните изпълнители на закона и преданието. Далечните редове се блъскаха върху по-близките и само яките мишци и безцеремонността, с която римските легионери отблъскваха евреите, гледащи на тях с нескривано отвращение, като да бяха някои мръсни животни, а не хора, сдържаше любопитните и желающите да изругаят или заплюят Този, Който беше направил най-голямото светотатство - бидейки човек, да се нарече Божи Син! И те предаваха от уста на уста, един другиму, че кръстът е оставен на земята, че «Онзи» се е спрял и Му е лошо нещо, че се обляга върху стената на една къща. Като рокота на далечни морски вълни се носеше това предавание от уста на уста, като екот в планина се чуваше и подновяваше пак. А римските войници, изправени в полукръг, с потни груби лица, невъзмутими като статуи, гледаха на тая картина като да беше нарисувана, а не действителност. Само от време на време тежкото копие се слагаше неочаквано върху главата на някой по-нахален зрител, който искаше да се промъкне по-близо, за да заплюе «Юдейския Цар» или хвърли шепа улична прах върху Му. А Исус се бе облегнал близо до вратата на една доста хубава къща и гледаше като сънен тълпата. Навсякъде хора, хора, хора... И лица, изкривени от злоба, и очи, блестящи от зверски инстинкт да разкъсат, да унищожат... Цяло море от хора... И колко различни са всички те! А тук са и тия, които преди няколко дена Му викаха така усърдно: «Осана, осана» - надяващи се, че Той е Господар на положението, че ще вземе властта в ръцете Си, с един замах ще унищожи неправдата, ще срине гнилото, ще възрадва сърцата на сиромасите... Нали казваше, че за три дена само ще разруши и възстанови храма... Но Той изгони само търговците - дребните търговци от храма, а големите остави...Та нали Той не бе дошел да воюва, а да донесе Мир и благоденствие на хората... И Той виждаше сега тия хора обезнадеждени, като кучета, на които е отказана храната, да са се превърнали във вълци... С нескривана злоба и желание да Го разкъсат Го гледаха мнозина. А Той всичко това знаеше отнапред. Още с приближаването Си към Иерусалим Той вече виждаше и съдбата Си... Но нали пътят на Сина Божия беше предначертан и трябваше да бъде минат, колкото и да е труден! Та нали тъкмо трудността щеше да покаже и докаже това... И ето, те Му искаха да им каже дали е Той същият. Слепи, те не видяха това, което ставаше пред очите им, глухи - те не разбраха Словото Му. И когато Го заклеха и запитаха - и Той потвърди със собствените Си думи, че е Месия - те раздраха дрехите си и Го нарекоха Богохулник. Слепи водачи на сляп народ! Но това тъй е било, защото малко е светлината, а животът в техните очи не носи виделината на Божественото. Мойсей изчезна, изгуби се през вековете; Илия се яви и не Го видяха. Народ обезверен, озлобен, напразно чакащ Месия... И ето сега Той, Месия, отива към Своя край на земния Си живот. Как да им каже, когато още няма готови души да го разберат?
- Безумецо, виж делото Си! Разбираш ли къде си? Събуди ли се от Твоя лудешки сън? Престъпник и Богохулник, разбра ли какво си направил? Мислиш ли Ти, че уби в тоя народ вярата в Месия - поне в повечето от тях - и тая последна надежда, за да се спасят и имат по-добър живот!
Проклятие и на Тебе - и над Твоите близки да се носи до век... Защо дойде? Защо размъти само душите на народа,ако не можеш да им дадеш това, за което жадуваха? Безумецо, Ти си убиец на своя народ, рушител на своята Вяра, Престъпник, какъвто не се е раждал втори в Юдея от векове... Кому беше Ти нужен? Погледни, има ли поне един след Тебе да върви?Къде са Твоите последователи, ученици?...
Исус се обърна бавно към говорещия. Той стоеше на прага на самата врата. Изглеждаше като че ли къщата беше негова. Хубав старец, с характерно еврейско лице, бяла брада и остри, впити в Исуса очи, горящи като два въглена, следяха всяко Негово движение. А и погледите на римските войници бяха също така внимателно насочени към лицето Исусово, като че ли искаха да прочетат по него впечатлението от тези бързи думи на непознат за тях език - и сякаш бяха готови при най-малкия израз на недоволство да сложат незабавно тежкото копие върху главата на брадатия евреин. Но Исус бавно изви глава и само кротко погледна...
- Защо дойде Ти, изчадие юдейско, защо?
Исус пак го погледна и тоя път като че ли по-внимателно, с по-голям интерес.
- Аз дойдох да свидетелствувам Истината. И ти знаеш това, защото четеш писанията и ги разби-раш. Ти знаеш как трябва да пострада Синът Божий - ти знаеш пътя на тия, които се приближават към Отца Си.
- Мълчи, не богохулствувай! Исус пак се изправи.
- Агастхере, ти знаеш Истината, защо се озлобяваш? Ти цяла нощ си чел писанията и намери достатъчно, за да знаеш кой съм, защо се поддаваш на злобата?
Старецът се отдръпна назад с широко отворени очи, но после се опомни и върна.
- Ах, хитрец. Ти си прочел името ми над вратата - без малко и мене щеше да смутиш...
- Защо ще те смущавам? Та не те ли смутиха нощес достатъчно текстовете, които чете, и виденията, които има? Мислиш ли, че ще избегнеш съдбата си? Истина, Истина ти казвам, че няма да умреш, докато не видиш всяка Моя казана дума да се изпълни. И така, както ти мене питаш, така теб ще питат:
«Защо дойде?» И ти вече дом няма да имаш. Където да идеш, чужденец ще бъдеш, вечният скитник, защото Царят ти дойде и ти Го позна и отрече се от Него заради суетата земна, заради обещаното място в храма...
Агастхере, отсега нататък ти ще Ме търсиш безспирно. И ден, и нощ ще Ме чакаш - и никога не ще Ме намериш, защото до тебе бях, а ти предпочете света и тленното!...
Старецът беше побледнял съвсем - кръв сякаш не беше останала в лицето и устните му; после изведнъж захлюпи очи с шепи и заплака, като си удряше главата в стената.
- Господи, Господи, Господи! - започна да вика той. - Какво сторих аз, Господи?
Няколко жени, стоящи наблизо в тълпата, които бяха чули разговора, заплакаха също и техните гласове накараха да замлъкнат другите наоколо. Исус ги погледна и каза:
- Плачете, деви Иерусалимски, плачете, защото страшното е напред! Това е малкото, началото само. Не плачете за Мене, а плачете за себе си и децата си. Понеже наближават дни, когато ще се каже: блазе на бездетните и на утроби нераждали, и на гърди некърмили. Тогава ще почнат да казват на планините: «Паднете върху ни!» И на хълмовете: «Затрупайте ни!»
Защото ако това правят със зеленото дърво, какво ще бъде със сухото?Ако Божиите Синове изпра-щате така, каква ще бъде разплатата на човешките?...
И като завърши речта Си, Исус отърси посипаната Си тук-там с улична пепел дреха, отметна косите назад, вдигна глава и изгледа наоколо. Цяло море от глави чакаха, питаха се, без да снемат очи от Него...
Ами ако наистина всичко това, което се чува за Него, е вярно? Ами ако наистина е Син Божи и сега слязат Ангелите и с огнен меч разгонят всичко, започвайки от римските войници? Ето, Той каза само няколко думи и захлупи се богатият Агастхер при краката Му, ридае като някаква млада
девойка...
Но Исус мълчи. Той оглежда отново тълпата, войниците, плачущите жени, Агастхер, който е скло-нил лице досами краката Му, и тръгва. И веднага всички Му правят път. Войниците се нареждат наоколо Му, а с кръста товарят някакъв едър, здрав, плещест селянин. Той го обхваща с жилавите си ръце и го потътрузва след стъпките на Исуса в свободния от хора кръг, затворен в кортежа от римските войници. Тълпата се размърдва и започва да тече като жив поток нагоре. Децата се промъкваха между възрастните, крещяха, свиркаха, викаха; жените по-често триеха зачервените си очи, плахо взиращи се, дано видят фигурата на Исуса, макар и издалеч, а мъжете, небръснати, запотени, блъскащи се грубо, крещяха. Много от тях миришеха на вино и пот - изглежда, че някой бе се постарал да подхрани навреме усърдието им. И тия тъмни фигури се щуркаха из тълпата, като да плаваха в тая жива вода, викащи:
- Ха, храма ще събори - в три дена щял да го направи! Нашите бащи 40 години са го градили, а Той в три дена... Виждате ли - «Божият Син»... «Юдейски Цар»!...
Бавно достигна шествието до Голгота. Там вече чакаха други. Изкопаните дупки, в които щяха да се вместят кръстовете, се чернееха. Двамата престъпници бяха също там. Единият от тях бе седнал на своя кръст, турил глава между коленете. Другият, почти побеснял, се бореше с няколко войници, като че ли близката смърт беше го подлудила. Тълпата ликуваше - никога тя не бе се надявала на такива разнообразни безплатни зрелища! Войниците се изправиха наоколо и образуваха широк кръг, вътре в който започнаха своята работа палачите. Най-напред те натиснаха и туриха върху кръста разбойника, който крещеше. Ударите на чука прозвучаха заедно с неговия див рев. Тълпата настръхна и се смълча. Като че ли искаше да изпие всичко, да не пропусне нито капчица от зрелището, което ѝ беше обещано. Другият разбойник само потръпна, без да вдигне глава. Исус, който стоеше свободен насред, се приближи до него и го побутна леко:
- Не скърби напразно - каза му Той.
Онзи вдигна главата си и Го погледна с очи, пълни със сълзи:
- Аз не скърбя за мене си - каза той.
- Зная - рече му Исус, - нали затуй ти рекох: не скърби напразно - защото твоята майка, за която ти плачеш, вече от три недели е в лоното Аврамово...
Разбойникът се вдигна бързо.
- Истина ли е това? Че тя никъде никого си няма, освен мен в света.
- А мислиш ли, че ще ти кажа друго освен истината?
Изправен срещу Него, разбойникът Го погледна в големите тъжни очи, взря се в красивото Му лице, въздъхна дълбоко няколко пъти и протегна ръце към Него:
- Дано Иеова Бог Наш да Те благослови за Твоите думи! Сега мога да умра спокоен.
И той, като се наведе, целувна краката на Исуса. Войниците, които ковяха другия, се поизвърнаха учудени, а тълпата гледаше и недоумяваше.
- Ученик Негов е - казаха някои.
- Разбойник е - твърдяха други.
- Та що от туй? Той сам е разбойник и учениците Му са същите. Войниците се приближиха до втория престъпник. Той си съблече сам дрехата и отиде към кръста, но после се върна бързо при Исуса и Го запита:
- А ще мога ли да видя майка си сега... когато всичко се свърши?
- И ти, и тя довечера още ще бъдете наедно.
- Да Те благослови Бог Иеова за това! - каза престъпникът, бързо се наведе, улови Му ръката и я целувна няколко пъти.
Войниците стояха изправени отстрана, доста учудени. Какво раздаваше Тоя Человек, та тук или там, а и по пътя също, някои се спущаха да Му целуват ръка, даже когато те, щедро раздаващи своите тежки удари - понякога дори за да попречат, смъкваха някого на земята? Странен народ! Варвари... Плюят - и целуват...
А тълпата наново шуми, предаваща от уста на уста видяното. Група първенци и свещеници стои настрана и гледа. Към тях тичат няколко, да им кажат това, което става. Те са доста смутени вътрешно - но външно се мъчат да бъдат спокойни, защото знаят, че хиляди очи ги следят. Но на всички в ума е още случаят с Агастхер, техния знатен приятел. Той бе грабнал своята дреха и бе тръгнал - въпреки всички усилия да го спрат! Няколко думи на Тоя безумец бяха направили и него, Агастхера, учения, заможния - безумец! Ето сега и разбойникът... да Му целува краката! Остават само римските войници... Добре, че не знаят еврейски - Той и тях би съблазнил! И те се усмихват външно, но в сърцата им се гнезди смут и съмнение. Горчивина изпълва устата им. Една страшна мисъл се мярка като далечна сянка:
- Ами ако?...
Но не, не, те всичко това отхвърлят настрани и крещят:
- Хайде, другите спасяваше, а Себе Си не можеш! Хайде, къде са Ангелите Ти? На Мойсей Бог само говори - и той толкова нещо направи за своя народ, а Ти нали си Син! Хайде сега, ако слезеш от кръста, ние ще Те повярваме. Ако Ти пратят Ангелите, ние ще знаем, че Ти си Месия.
- Къде са Князете Ти, Юдейски Царю? Много скоро Те изоставиха и забравиха!
И те се надваряха да остроумничат с хриптяви гласове, усмихващи се през сила. Околните - платени слуги около храма, като че ли чакаха само техните думи; подхващаха ги и ги разнасяха в тълпата. И наново се понася див крясък и ругатни, повдигат се на пръсти, за да видят по-добре, блъскат се око- ло кордона на войниците...
Първият разбойник е прикован на кръста и изправен. Той вие от болки, реве, крещи, говори най-мръсни думи и се зъби на цялата тълпа, като да е див звяр.
Вторият е спокоен, лицето му е тихо, очите - впити в Исуса - като че ли никой друг не съществува за него...
Снеха връхната дреха на Исуса. Двама от войниците я грабнаха едновременно и я потеглиха дори до скъсване. Но началникът им я дръпна и тури под мишцата си. Другите дрехи бяха тоже смък-нати. Той остана по туника. Златистата кожа на ръцете му се показа. Той изгледа още веднъж всички наоколо, повдигна се на пръсти, като че ли искаше да види някого, обиколи погледът Му навсякъде, поспря се малко на изток върху някаква малка група, която стоеше отстрана, оброни се сълза от очите Му и Той бавно легна върху кръста. Един от войниците Му поднесе упоително питие, което даваха на всички, които мислеха, че са по-слаби и не можеха да издържат мъките. Исус машинално го допря до устните си, но като разбра какво е - отблъсна го и легна. Над главата Му бързо зачукаха, по обичая, табличка с надпис наказанието Му. А то беше едно от най-странните и невероятно звучеше: «Исус - Юдейски Цар».
При първите удари на гвоздеите лицето Му трепна, но после се успокои. Силно се тръсна кръстът, когато го изправиха, и от тежината на тялото ръцете се малко раздраха и потече струя кръв по дървото, а коленете се провисиха. Скръб набърчи наново лицето на Исуса - но временно само. От височината на кръста Той виждаше по-добре всичко наоколо. И ето, пред очите Му се мяркаха дните като живи и всичкото минало... Назад и назад ... И Своето кръщение, и проповед, и множество, което вървеше подире Му... И пак се връщаше до вчерашния и днешния ден; до тълпата, която ревеше ожесточена; до хората, които гледаха плахо; до человеците, които тъгуваха; до учениците, които някъде бдяха ... Викове и плач се носеха понякога размесени; проклятия и жажда да се узнае Истината, страх пред неизвестното, пред възможността за грешка, за престъпване Божествен Закон...
Часове минаваха, а тълпата все седи; не помръдва почти. Тук-там някои се разотиват; други прииждат из улиците на Иерусалим. Някакво напрежение се чете по лицата на всички - чакат сякаш нещо, което требва да стане. Слънцето прежуря, пече. Всички са изморени. Почти никакви гласове не се чуват вече. Глъхнало е. Единствено само разбойникът е, който вие от болки от време на време и кара всички да настръхват. Другият е наклонил глава и се мъчи да не отдели поглед от Исуса...
А Исус гледа някъде далече, далече, през вековете.
В тълпата започнаха тук и там да се чуват плачове. Легенди и разкази за Исуса обикаляха от уста на уста. Групи слушаха глъхнали и със страх поглеждаха към върха, където между разбойници стърчеше фигурата на Тоя, Който беше оздравявал мнозина, сакати изправял на крака, слепи изцерявал и мъртви възкресявал... И плачеха жени, а озлобени мъже се караха.
- Глупости! Ако Той бе спасил другите, защо сега не спаси Себе Си! Къде Му са Ангелите? Къде Му са светкавиците и силата? Приказки са това, глупости!... Дивотии! Че ако беше Той Истинският Месия, не щяха ли да знаят това първосвещениците най-напред! А нали те искаха да се разпъне! Богохулник е Той.... безумец...
И те се събираха на групи, често седяха и си разправяха за своите лични житейски несгоди. А жените, с наведени една до друга глави, си шепнеха за това, което бяха чули; някоя, пристигнала отнякъде, биваше тутакси заобиколена, да погълнат това, което носеше; други се промъкваха досами римските войници, отиваха напред, за да видят по-добре, и се връщаха натоварени с новини и легенди все по-странни. Единият разбойник и пие вино, и вика - а Той нито пие, нито казва нещо - мълчи и гледа. Затваря очи и пак ги отваря - нито дума не е казал досега...
Но ето, в тълпата настава някакво смущение. Жена непозната, с изпокъсани и опрашени дрехи, разрошевена, притискаща нещо до гърди, върви като стихия, стенеща без сълзи вече, с устремен поглед към върха.
- Майка Му е - казаха някои - и тръгнаха подире й.
- Не, не е - спореха други.
- Какво иска? - питаха трети и се мъчеха да се приближат при нея. А Исус в туй време гледаше с дълбоките Си очи през вековете и се мъчеше да проникне в бъдещето, в което бе свикнал да гледа още от дете. Но сега тъмна завеса се бе пуснала и Той се чувствуваше самотен, без светлина, без връзка със Своя Небесен Татко... Мракът в душата Му растеше. Приближаваше се нещо, което Той знаеше, но което сега идеше в непознат образ. И тоя образ растеше все повече и повече, притуляше хоризонта, закри околността, прихлупи очите Му... Страшна тъга изпълни сърцето Му-тъй силна, че при нея физическите болки бяха като играчка - и Той извика с горестен глас:
- Елой, Елой, лама савахтани?
Размърда се тълпата. Наставаха всички, трепнали.
- Ето, проговори ...
- Илия вика!
- Илия ще дойде и ще Го спаси. Ще Го снеме от кръста и възнесе на колесница, както се с качил и самият Той.
Мислещи, че иска нещо, войниците Му поднесоха една гъба, потопена с питие, да Си облекчи жаждата, но Той отвърна глава настрана.
А в туй време цяла тълпа жени бе успяла да се промъкне през кордона, водена от опрашената жена, която стискаше до гърдите си някакъв вързоп дрехи. Римският войник се приближи да я отблъсне, но като съзря това, което носеше в ръце, се отдръпна с отвращение.
- Господи! - викна жената. - Господи, търсих Те - три дена вече как Те търся, Господи! Ето детенцето ми, Господи, умря - рожбата ми, единствената ми любима рожба, Господи. Търся Те, а никъде Те няма! Ти в нашето село вдигна болни и възкреси Лазаря. Ето, Господи - въздигни детенцето ми! Вдъхни в него живот! Ти можеш, Господи! Можеш, Можеш! - И тя подигаше напред увитото в дрехи трупче, почерняло вече, по устата и очите на което се трупаха десятки мухи.
- Господи, търсих Те навсякъде, но никъде Те нямаше... Намерих учениците Ти... Петра намерих. Попитах го: «Къде е Учителят ви?» - А той захлупи очи на земята и ревна - и късаше си косите повече от мене. Нищо ми не каза - и нищо не разбрах... И Йоана намерих. Но той ме само изгледа и избяга като луд от мене. И Яков намерих, Господи, и него питах: «Къде е Учителят ви?» - А той, Господи, ми каза: «Не сме достойни да имаме Учител.» А в Иерусалим всички говореха за Тебе, Господи, но аз не знаех, че си Ти! Те Те наричаха «Лудия Цар Юдейски», Господи. Те всички, и смееха се и ме плюваха, като им казвах, че Те търся... А те се подиграваха и не искаха да ми кажат къде си. Но аз Те намерих, Господи! Сърцето ми Те намери. Вдигни ми рожбата, Господи. Ти можеш!
- Ти можеш, можеш! - подхванаха и другите жени, които бяха около нея, с писък и плач протягащи ръце към Него. - Ти можеш!
Исус бе отворил очите Си и ги гледаше и слушаше. И пак погледът Му мина нагоре, върху тълпата, вдигна се към синия небесен свод и потъна негде в него...
А жената чакаше с протегнати напред като че ли вкаменели ръце, с малкото почерняло трупче, по устата и очите на което се трупаха десятки мухи. Всичко млъкна. Тишина настана. Тълпата се събра като уплашено стадо. Самите войници стояха в недоумение. Жената не мърдаше. Като статуя тя беше протегнала ръце напред с малкото трупче и впит в Исуса поглед. Странна тишина завладяваше все повече и повече всичко наоколо. И в тази тишина прозвуча гласът на Исуса, мелодичен, чист като кристал, с неизказана благост:
- Прости им, Господи, защото те не знаят какво правят! Заради тези, Господи! Заради тези! - И после сведе поглед надолу и каза:
- Жено, повдигни детето!
И приближи се майката на пръсти, с нямо благоговение, и повдигна детето нагоре колкото можеше. Останалите жени дебнеха с очи, изпълнени със страх, сълзи и очаквание. Исус вдигна поглед нагоре. Настана тишина. Като че ли цялото поле беше празно съвсем.
Исус наведе пак поглед, взря се в детето и каза:
- Жено, да бъде според вярата ти!
С бързо движение издърпа Той десницата Си от гвоздея и я положи върху лицето на детето. Няколко капки кръв го оросиха. Настана дълбока, страшна тишина. И изведнъж детето размърда ръчички и хвана кървавата ръка на Исуса...
- Възкръсна! - извикаха всички наоколо. - Възкръсна!
Майката прегърна детето до гърдите, другите жени се струпаха при краката на Исуса да ги целуват. Небето се кръстоса с неочаквани светкавици, земята се разтърси. Тълпата започна да бяга в ужас. Исус бе склонил глава настрана. Тя светеше. Тиха усмивка Го озаряваше.
Духът Му бе отлетял.
