185. ЛИЧНОСТ, ОБЩЕСТВО И СВЯТ: 23 лекция от Учителя, държана на 23 януари 1929 г., София. - В: Смени в природата:Общ окултен клас, Г. VІІI (1928 ÷ 1929), т. II. София, 1938, с. 275 ÷ 277
„Следователно, иска ли човек някакво благо, или известно богатство, той трябва да чака времето, което е определено до го получи. Богатството, което иде от Божествения свят, пристига точно на определеното за него време, на определен час и по определен градус. Часът, градусът и зодията, които са определени за идване на богатството на някой човек, не отговарят на нашия час, или на нашия градус. Това е Божествено време. Затова е казано и в Писанието: „Последните ще бъдат първи и първите – последни”.
„Като ученици, вие трябва да се пазите, да не се бъркате в Божиите работи. На кого колко е дал, не е ваша работа. Не се произнасяйте върху неща, които не знаете. Каквото и да видите в света, знайте, че щом е дадено от Бога, то е добро. Всяко благо, всяко богатство, получено от Бога, е добро и на място дадено. Щом сме се събрали тук, това е добро, защото Бог ни е събрал. Той събира, изважда, умножава и дели. Той извършва всички процеси в живота. Процесите събиране и умножаване са положителни. Те са процеси на доброто. Изваждането и деленето са отрицателни процеси. Те са процеси на злото. Когато иска да даде нещо на човека, да го подигне, Бог си служи с първите два процеса. Когато иска да го освободи от някакво нещастие. Той си служи с вторите процеси.”
186. СМЯНА НА ЕНЕРГИИТЕ: 20 лекция на Учителя, държана на 25 януари 1929 г., София. - В: Божествените условия: Младежки окултен клас, Г. VIII (1928 ÷ 1929), Т. І. София, 1942, с. 317 ÷ 320
„Най-опасното място в човешката глава е мястото на личните чувства. Те се намират в задната част на глгвата. За да се справи с личните си чувства, човек трябва да отправи енергията им към горната част на главата, дето се намира центьра на милосърдието. Тук близо се намират два други центрове - на вярата и на надеждата, дето се сменят нисшите енергии с висши. За сега слънцето на човешкия живот се намира в главата, дето работи съзнанието. Дробовете нямат такова съзнание, както мозъкът. Лицето пък представя посоката, към която човек се движи. В която посока е обърнато лицето, към нея се отправят енергиите на човешкото тяло.
Като изучавате животните, виждате? животинската линия, върху която разумната слънчева енергия е работила хиляди години, докато я изправи и създаде човека. Днес слънчевата енергия действува върху човешкото чело. Като разбират силата и значението на слънчевата енергия, мнозина наблюдават Слънцето, отправят погледа си към него. Не е нужно това. Като гледа Слънцето, човек трябва мислено да отправя енергиите от задната част на мозъка си към предната част. Днес малко хора могат да концентрират мисълта си и да отправят нисшите енергии на мозъка към висшите, но има и такива хора. И останалите ще постигнат това, но след хиляди години. Който не може да концентрира мисълта си, колкото и да гледа Слънцето, почти нищо няма да постигне.
Човек трябва да изучава закона за пренасяне на енергиите от задната част на мозъка в предната част. Остане ли тази енергия в задната част на мозъка дълго време, тя ще заличи всичкото знание, което човеке придобил и постоянно придобива. За да не изпаднете в това положение, работете върху себе си сами, да си помогнете Иначе, ще дойде дан, когато всичко ще отречете и ще се спънете. Главата на човека отзад трябва да бъде правилно развита. Това значи нормално развит човек.”
„Задачата на човека е да регулира правилно мозъчните си енергии, за да се ползува от благата на природата. Всяко действие трябва да бъде съзнателно, за се ръководи от мисълта.”
187. ДВЕТЕ СЪЗНАНИЯ: 25 лекция на Учителя, държана на 6 февруари 1929 г., София, - В: Смени в природата: Общ окултен клас, Г. VIII (1928 ÷ 1929), т. II. София. 1938, с. 299 ÷ 300
„Какво ще стане със земята, как ще се оправи светът, това не е негова работа. Каквото и да разправят учените за движението на Земята, на Слънцето, на различните планети, те все още не са се домогнали до същинските причини на тия явления. Има тела в пространството, които се въртят от изток към запад; други- от север към юг; трети - от юг към север. Едни тела пък се движат отгоре надолу и т. н.
Истинските учени, които знаят тайните на природата, виждат кои тела накъде се движат, с каква бързина се движат и т. н. Всяко явление, което се извършва в природата и живота, има свои външен израз. За онзи, които разбира явленията, няма нищо скрито - покрито.”
188. НА БОГА ЖИВАГО: Беседа на Учителя, държана на 10 февруари 1929 г., София. - В: Учителю благи: [Неделни] беседи, серия XII, т. I. София, 1934, с. 34 ÷ 35, 36 ÷ 38, 39
„Ти си дошъл на физическия свят и трябва да работиш. Ако кажеш, че не искаш да живееш, това е друг въпрос. Можеш да не искаш да живееш на земята, можеш и да живееш - свободен си, но кога? Свободен си бил преди да си слязъл на земята, но веднъж си слязъл, сега вече ще живееш и ще работиш.
Сега, аз говоря на онези от вас, които разбират закона. Когато някои казва, че не иска да живее, той има пред вид да се прекратят страданията, мъчнотиите и изпитанията му. И обратно; когато някой казва, че иска да живее на земята, той вече е близо до щастието, до благата на живота. Каже ли някой, че не иска да живее на земята, аз го питам: защо не остана при майка си и баща си в невидимия свят, но слезе на земята? Никой не знае кога е дошъл на земята, защо е дошъл и кога ще си отива. Вие се оплаквате от живота, искате да си отидете, отдето сте дошли, но като помислите за връщане, започвате да се плашите. Защо се плашите? Вие се плашите, защото не знаете, какво ви чака там; вие се плашите, защото не знаете кое е същественото във физическия живот и кое - в духовния.
Днес аз говоря за сьщественото, което всички хора имат в себе си. Те трябва да се освободят от една вътрешна илюзия, от една вътрешна хипноза, наложена им отвън. Когато човек е минавал през пространството, тогава му наложили две хипнотически състояния. При първото положение на човека, когато е бил още в Божествения свят като душа в него са били вложени ред дарби и способности. Обаче, когато е слизал на земята, той е минал през един тъмен пояс, дето му внушили, че всичко, което носи със себе си, е празна работа и няма да го ползува на земята. Това, на което той разчитал - любов, знания, живот- всичко е празна работа. От тези внушения човекът се е обезсърдчил и изгубил смисъла на живота. В този смисъл, внушението е психическа сила, която връзва, ограничава човека. Колкото малък да е конецът на внушението, той все оказва влияние върху човека, както паяжината оказва влияние върху крака на мухата.”
„Съвременните хора се нуждаят от правилно разбиране на живота, било от дълбоко научно, или от мистично гледище. Човек трябва да разбира живота на външните промени и живота на вътрешните промени, които стават в душата му, и да ги различава. Да бъде облечен в плът и кръв като физическо същество, това е необходимост за човека, защото така именно той черпи материали за физическия живот Чрез физическия свят протичат известен род сили, които човек непременно трябва да използува. Освен това, необходимо е човек да мине през различни форми Разнообразието на формите е също тъй необходимо условие за развиването на човека. Ето защо, всички души, колкото и да са напреднали и сьвършени, от време на време имат нужда да слизат в материалния свят. да почерпят от него такива материали и сили. каквито от другите светове не могат да придобият. Това се отнася не само за Земята, но и за всички останали материални светове, защото те се намират под един и същ закон. Значи, всички сьщества, били те напреднали, или не, трябва да минат през материалните светове. Едни от тях помнят отде идат, а други не помнят Обикновените хора на земята не помнят нищо от предишното си съществуване. Някой казва, че му се открило нещо от миналото. Възможно е, но всичко това е много малко. С такива открития нищо не може да се направи. И на кинематограф може да се открие нещо. И в книгите се открива нещо. Всички тия открития, обаче, са недостатъчни за човека На човека е необходимо да му се открие онази вътрешна дарба в съзнанието му, чрез която да си спомни в подробности пътя, по които е слязъл, и да види пътя, по който трябва да се върне. Само по този начин той ще разбере вътрешната връзка на живота и ще може да се поучи от него.
Тъй щото, за постигането на тия дарби и способности, са били препоръчвани, па и до днес още препоръчват разни методи. Някои, например, са препоръчвали да се отдалечи човек от света, да отиде в някоя гора и там да прекара в пост и молитва, в размишление. И наистина, много хора са се отдалечавали от света, но и с това не са постигали нещо особено. Други пък са препоръчвали богатството, знанието, като път на постижение, но и този метод не е дал големи резултати. Има един метод, които може да даде положителни резултати. Той е методът на любовта. Първото положение: човек не може да мисли, без да обича. Който иска да се запознае с въпроса за създаване на вселената, който иска да разбере вътрешния смисъл на живота, да придобие знание, мъдрост, богатство, сила, здраве, безсмъртие, той трябва да постави любовта за основа на своя живот. Аз не говоря за онази любов, която носи смърт на хората, нито за онази любов, която създава спорове, недоразумения, състезания. За да се предизвикат тия неща между хората, има причини за това. Лошото не е в тия прояви на хората, но в тяхното изопачаване. Състезанието, съревнованието са подтици в развиването на човека, но опасно е, когато тия подтици се подхранват от неправилни мисли и чувства. Желанието на човека да бъде богат, силен, учен, са добри подтици, но трябва да се поставят на положителна основа, да дадат сигурни придобивки. Право е желанието на човека да има знания, но това знание трябва да има приложение първо в неговия живот. Той трябва да разбира законите на природата, той трябва да знае причините и последствията на всичко онова, което става в самия него. Защо? Защото всичко, което става в целия космос, във всички планети и слънца, в целия живот, се отразява и в отделния човек.
Казвате: Ако всичко това влияе на хората, де остава тогава техният личен живот? Де е човекът? Човек представя малка вселена, малък център в общата вселена. Ако погледнете човека с окото на ясновидеца, ще видите, че той представя малка Слънчева система, около която се движат толкова планети, колкото планети има в Слънчевата система на физическия свят. Човешкият дух представя Слънцето на неговата малка система, около което се движат всички звезди и планети. Човешкото съзнание не е будно за много от звездите на космоса. Същото може да се каже и за съзнанието на човека по отношение на малката вселена в самия него. Това показва, че между външния, т. е. физическия свят, и вътрешния - малкия свят в човека има пълна аналогия. Като говоря за съзнанието на човека, имам пред вид и самосъзнанието. Те представят онова малко пространство, в което човешкият живот се проявява. Дойдем ли до подсъзнанието и свръхсъзнанието на човека, те представят в него обширния Божествен свят, т. е. външния, обективния свят. Докато живее в съзнанието и самосъзнанието си, човек живее и се движи в света на промените - в радостите и скърбите. Щом мине в подсъзнанието и свръхсъзнанието, човек вече влиза в друга фаза: той излиза от всички промени, от всички противоречия. Щом се натъкне на някакво страдание, той лесно го сменява в радост. Неговият живот сам по себе си е молитва, т. е. непреривна, съзнателна връзка с Бога.
Съвременните хора се молят, но молитвата им няма резултат. Защо? Те още не са се научили да се молят както трябва. Истинската молитва подразбира събуждане на Божественото в него. И тогава, за каквото се моли и интересува човек, затова и Бог ще се интересува. Ако хората се интересуват от това, което Бог е създал, и Той ще се интересува от това, което хората са създали. Това значи отношения! Обаче, щом хората не се интересуват от Божиите работи, и Той не се интересува от техните. В това седи всичкото нещастие на хората.”
„По същия начин и вие някога ще влезете в организъма на по-големи от вас същества, и като малки вселени, ще работите за тяхното растене и развиване. Какво ще мислите тогава? Ще мислите, че сте изчезнали, но сте взели участие като градивен материал в съграждането на по-велика от вас вселена. Едно трябва да знаете. Във великата природа нищо не изчезва, нищо не се създава, но само се видоизменя.
И тъй, идеята, която трябва да залегне в душите ви е, че като дойдете до Божествения свят, трябва да бъдете готови да живеете и по физически, и по духовен, и по Божествен начин. Това значи: вие трябва да живеете и по форма, и по съдържание, и по смисъл. В Божествения свят се съдържат и физическия и духовния, физическият свят е място, отдето се черпят материали, духовният святе място, отдето се черпят сили. Божественият свят пък представя съвкупност от начини и методи за използуване и обработване на материалите и силите, необходими за развиването на човека. Както в миналото, така и в настоящето, всички хора са се стремели и се стремят към щастие. За тази цел, от най-стари времена още, хората са изучавали магията, като наука за човешкото щастие. Човек трябва да расте, да се развива правилно, да придобива знания и добродетели, за да се справя с мъчнотиите в живота, които са в сила да погълнат щастието. Добродетелите са дреха, облекло на щастието. Правите мисли пък са къщата, в която живее.”
189. СИЛАТА НА ДВИЖЕНИЕТО: 23 лекция от Учителя, държана на 15 февруари 1929 г, София. - В: Божествените условия: Младежки окултен клас, Г. VIІІ (1928 ÷ 1929), Т. I. София, 1942, с. 355
„Какво представя кривата линия? - Път на чувствата. Когато правата линия се изкриви, т. е. вглъби навьтре, това става по силата на чувствата. Забелязано е, че в меките и отстъпчиви хора преодоляват кривите линии, а в неотстъпчивите преодоляват правите линии. Ако разгледате един лунен тип и един марсианец. ще видите, че те се различават коренно. Лунният тип постъпва по един начин, а марсовият - по друг. Марсианецът всякога носи в ръката си нож или сабя. готов да воюва. Оттук вадим заключението, че всяка мисъл има своя форма, свои път на движение. С това се обяснява, защо хората са различно устроени и защо се проявяват различно. Това зависи от техните мисли и чувства. Няма движение, което да не се отразява върху човека. Мнозина мислят, че движенията са маловажни и без значение. Не е така. В природата не съществуват маловажни неща. Тя не ги допуща нито в себе си, нито в съзнанието на човека. Важността на нещата зависи от преценката, която човек им дава. Той ги дели на важни и маловажни.”
190. ЗАКОН ЗА ДЕЙСТВИЕ И ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ: 24 лекция от Учителя, държана на 22 февруари 1929 г., София. - В: Божествените условия: Младежки окултен клас, Г. VIII (1928 ÷ 1929), Т. I. София, 1942, с. 375 ÷ 376
„Например, законът във физиката, че „всяко действие е равно на своето противодействие”, придобива сила, когато се приложи не само на физическия, но и в духовния, и в умствения свят. Този закон може да се изрази с думите: „Привличането е равно на отблъскването”.
Значи, две сили действуват в природата: едната привлича, а другата – отблъсква. С каквато сила се привличат нещата, с такава се отблъскват. Благодарение на закона за действието и противодействието, на привличането и отблъскването, в природата съществува движение. Знаем, че Земята се върти около Слънцето. Защо? - Защото Слънцето я привлича. И Земята от своя страна, привлича Слънцето. Луната се движи около Земята, защото последната я Привлича, но и Луната привлича Земята. Като резултат на взаимното привличане между планетите, те се движат в пространството. Хората се привличат едни-други, но и науката ги привлича. С това се обяснява защо един човек изучава математика, друг - физика, трети - астрономия, четвърти - химия и др.
Първата задача на ученика е да учи закона за действието и противодействието, да знае на всяка акция каква реакция отговаря. Той трябва да знае с каква външна и вътрешна сила разполага, за да се справя с противодействията.”
191. ОТНОШЕНИЕ МЕЖДУ ЧИСЛАТА: 27 лекция отУчителя, държана на 27 февруари 1929 г., София. – В: Форми в природата: Общ окултен клас, Г. VIII (1928 ÷ 1929), т. III. София, 1938, с. 24 ÷ 25
„Като ученици, вие трябва да бъдете готови на всичко. Дето и да ви поставят, на високо или на низко място, вие трябва да бьдете доволни. Ако днес сте професор, държите лекции на студентите за създаването на света, за Слънцето, утре могат да ви отнемат тази служба ида ви направят фурнаджия да продавате хляб. Ще кажете, че това положение е обидно за вас. Според мене, правенето на хляб е пак преподаване. От това преподаване хората ще разберат повече, отколкото от лекциите, които сте им държали като професор. Каквото и да се преподава на хората за създаването на земята, за състоянието на Слънцето, един ден те сами ще проверят това. Първо ще се дават свободни билети на учените, сами да отиват до Слънцето и да проверят своите теории. Като стигнат на Слънцето, те ще започнат да се смеят на теориите си, ще намерят, че не са сьгласни с това, което сами виждат: нито разстоянието от Слънцето до Земята е такова, каквото те са изчислили, нито съставът на Слънцето е такъв, какъвто те са изследвали, нито състоянието на Слънцето е огнено, каквото те са предполагали. Напротив, те виждат, че на Слънцето има ниви, овощни градини, лозя, както на земята, но там всичко е съвършено, като в рай. И там има училища, университети, в които жителите на Слънцето се учат. Обясненията, които учените на земята дават за слънчевите петна, не излизат верни. Това показва, че още много неща има, които човек трябва да изучава, за да ги разбере в тяхната същина. За да дойде до абсолютната наука, до реалността на нещата, човек трябва да се справи с желанията си, да знае кои желания са съществени и кои не са.”
192 - 193. ЛАЗАРЕ, ИЗЛЕЗ ВЪН: 6 беседа от Учителя, държана на 10 март 1929 г, София. - В: Учителю благи: [Неделни] беседи, серия XII, т. I. София, 1934, с. 121 ÷ 122, 136 ÷ 139
„От хиляди години насам хората все за Слънцето говорят, изнасят ред научни теории, но нито една от тях не е дала още положителни данни, какво е Слънцето, има ли живот на него или няма. Някои учени казват, че на Слънцето има огън. Ако в огнището на някоя къща има огън, какво показва това? Живот има в тази къща. Щом огънят на огнището изгасне, и животът в тази къща изчезва. Учените пък казват точно обратното: понеже на Слънцето има огън, според тях, животът на Слънцето отсъствува, т. е. там няма живот. Учените твърдят още, че Венера била обвита с много гъста материя, с гъста атмосфера. При това, всички виждат, че тази планета издава ярка светлина. Питам: как е възможно, една планета като Венера, да бьде обвита с такава гъста атмосфера, а да издава толкова голяма светлина? Отде иде тази светлина на Венера? Значи, твърдението на тия учени не може да се приеме за истинно.
Казвам: има известни проблеми, които тепърва трябва да се проучват. Ако съвременните учени и досега още не знаят в какво състояние се намират Слънцето, планетите, дори и самата Земя, на която живеят, каква е тази наука? Някои учени твърдят, че в Земята има огън, други отричат това. Каквото и да се говори, факт е, че в Земяга има огън. Тя има 54 комини, през които излизат газовете и течностите, образувани от този огън. Тези комини имат отвори, широки по няколко километра в диаметър. Учените наричат тези комини вулкани. В това отношение. Земята представя голям параход, с 54 комини. Този параход се движи в пространството, отива някъде. Учените казват, че Земята се върти около Слънцето. Според мене, Земята не се върти около Слънцето, но Слънцето се върти около себе си. Земята се върти около себе си, но и Слънцето също така я върти около себе си, играе си с нея. Това са научни въпроси, върху които няма да се спирам.”
* * *
„За някои Христос е дошъл вече и хлопа на вратата на техния гроб. За други още много време ще мине, докато дойде да хлопа на вратата на техния гроб. Това зависи от степента на тяхното развитие. Който е чул гласа на Христа, той е вече вън от гроба. Развитието на човешкото съзнание е подобно на развитието на малкото дете, което започва от една годишна възраст и свършва до 120 години. Всяка година съзнанието на човека се разширява по малко. Тъй щото, растенето на човека се заключава в разширявате на неговото съзнание. Това разширяване на съзнанието пък създава условия за познаване и разбиране величието на Бога. С разбирането на Бога, се разбира и цялата вселена. Но Бог трябва да проговори на човека. Щом един път му проговори, той ще срещне един човек, които ще го обикне: ако два пъти му проговори, двама души ще го обикнат: ако три пъти му проговори, трима души ще го обикнат; ако четвърти път му проговори, той ще бъде в гроба: на петия път вече той ще бъде на небето, и оттам ще помага на хората. За такъв човек земният живот изгубва своя смисъл.
Казвате: Какво ще бъде тогава нашето положение? Какво ще стане с нас? Питам: вие били ли сте в духовния, в съзнателния живот, да знаете, какво представя той? Да живеете в този свят, това подразбира да живеете едновременно във всички тела и да ги чувствувате като свои. Като излезете от едно тяло, ще влезете във второ, в трето - всички тела на хората ще бъдат на ваше разположение. Това състояние е подобно на положението на хора, които нямат своя къща и се местят от една в друга, по свое желание. Това значи да живее човек в съзнанието на другите хора.”
"Една мисъл трябва да остане у вас: Не се съмнявайте в Божественото, което работи в душите ви! Който не се съмнява в Божественото начало в себе си, той е напълно нормален, здрав човек. Божественото именно, ще заговори на душите ви с глас, какьвто никога не сте слушали. За да разберете този глас, вие трябва да бъдете вътрешно подготвени.”
„Ум се иска от човека, за да разбере например езика на математиката, на геометрията. Този език е един от старите езици, които са съществували досега. В геометрията се говори за линии, за ъгли, за фигури, за тела и т. н. Какво нещо е ъгълът? Ъгълът е едно от противоречията, които се създават в отношенията на двама души. Ъгълът е противоречие, което съществува между мъжа и жената. Колкото ъгълът е по-голям, толкова и противоречието е по-голямо. Увеличаването на ъгъла започва от един градус и постепенно расте, докато стигне до 90 градуса. След това той продължава да расте и достига до 180 градуса, при което двете рамене на ъгъла образуват права линия. При това положение, противоречието изчезва. Тогава, мъжът и жената, които до това време не са се разбирали, подават ръцете си за примиряване и взаимно изправят погрешките си. Такова нещо е противоречието, според езика на геометрията. Тъй щото, когато двама души се карат, за мене не е важно кой от двамата е виновен, нито пък коя е причината на недоразумението между тях, но те трябва като ученици да измерят ъгъла, образуван между тях, да видят на колко градуса е равен. Големината на този ьгьл показва какви отношения съществуват между двама души. Щом двама души се карат, те започват с ъгъл от един градус, който постепенно се увеличава до 90 градуса, а после - до 180 градуса, те образуват права линия и подават ръцете си за примиряване. Правата линия е път на прощаване, на примиряване. Тя е магическата пръчица в ръката на съдията, който казва: „Простени бъдете!”
И тъй, геометрията разполага с методи, начини, чрез които човек може да изправя своите погрешки. По същия начин учените геометрици изправят погрешките си. Ако статическата геометрия разполага с методи за изправяне погрешките на човека, колко повече методи ще има на разположение живата, динамична геометрия! Живата геометрия е наука на бъдещето, според която, ако работи, човек ще намери начини за изправяне на своите погрешки.”
„Силата на човека е в това, в което той вярва. Това, в което човек вярва през целия си живот и не се разколебава, е Божественото в него. Този е единственият капитал, който човек има в себе си и с който всякога може да разполага. В това се заключава неговото спасение.
194. ПЕРИОДИЧНОСТ В ЖИВОТА: 27 лекция от Учителя, държана на 15 март 1929 г., София. - В: Отворени форми: Младежки окултен клас, Г. VIII (1928 ÷ 1929), т. II. София, 1943, с. 12 ÷ 13, 16
„Представете си, че имате една неопределена величина, която означаваме с нула, т. е. с нищо, което представя кръга. Кръгът е неопределена величина, понеже можем да се движим по него хиляди години, без да го извървим особено, ако повърхността му е навсякъде гладка и еднаква. Колкото пъти да го обикаляте, не можете да познаете, дали сте го извървели или не. Ако има някакви белези върху крьга, вие ще знаете колко пъти сте го обиколили. Значи, явленията в живота се повтарят периодически, през всеки 22 години. Това показва, че съществува една периодичност както в човешкия живот, така и в целокупния. Например, ако родителите дават на своето петгодишно дете да пие малко вино, след 22 години, като стане 27 годишен момък, в него ще се яви желание пак да пие, но повече, отколкото е пил като дете. Той може да се опие и да разстрои организма си. След други 22 години желанието му да пие е още по-силно. Той пие и се разболява от пиене. Така, след всеки 22 години той пие все повече и повече, докато организмът му съвършено се разстрои, отслабне и не може вече да издържа. Той престава да пие, но заминава за другия свят. Законът на периодичността се проявява във възходяща степен, в зависимост от разположението на човека към добри или лоши навици.”
„Наблюдавайте проявите на живата си през различните възрасти. Така ще разберете проявите на закона за периодичността.”
195. САМ ОТЕЦ: 8 беседа от Учителя, държана на 24 март 1929 г., София. - В: Който има невестата: [Неделни] беседи, серия ХІІ, т. II. София, 1935, с. 43 ÷ 45
„Съвременните хора вярват само в онова, което може да се докаже. Питам: как вярват в това, което се говори за месечината, за Слънцето? Ще възразите, че учените хора са казали известни истини за Слънцето и за месечината, затова може да им се вярва. - Да, но това, което те твърдят, не е доказано на опит. За пример, учените, мъдрите хора казват, че на месечината има вода. При това, по високите места на месечината, водата е замръзнала, достига около стотина метра дебелина. В дълбоките места водата е толкова чиста, приятна, напомня нашата вода, която пием. Вярвате ли в това? Вие вярвате дотолкова, доколкото вярвате в Христовите думи, изказани в стиха: „Сам си Отец ви люби, понеже повярвахте, че аз от Бога излязох”. Учените казват, че на месечината нямало вода, но била покрита със сняг. При това, те твърдят, че през деня температурата се увеличавала, вследствие на което снегът се топял. Чудно нещо! Как е възможно снегът да се топи, а вода да няма на месечината? Щом снегът се топи, предполага се, че там има хубава, чиста вода. Сега аз нямам намерение да споря с учените, но като отида на месечината, ще пия вода - нищо повече! Месечината е емблема на духовните вярвания на хората. Както на високите места на месечината става голям студ, поради нейната рядка атмосфера, така и в духовния живот има голям студ. Духовните хора трябва да знаят това нещо. Те ще станат студени като месечината, затова трябва да придобият голяма дълбочина, по-голяма от тази, която съществува в земята. Духовният човек трябва да бъде дьлбок, понеже има опасност всичко в него да замръзне.
Когато станат религиозни, хората започват да се изменят и се чудят защо едно време са били по- добри, а сега са станали no-лоши. - Това е само илюзия. В същност, те не са станали по-лоши; но са станали по-студени. Защо? - Като се намират под влиянието на месечината, атмосферата им става по-рядка, голяма част от топлината им се излъчва, и те стават по-студени. На месечината има студ 200 градуса под нулата. Студът на месечината служи като протекция на адептите, които живеят там: да ги запазва от същества, които биха ограбили богатствата им. Който отиде на месечината да краде каквото и да хване в ръцете си, моментално ще го изпусне, ще се скове от студ. Следователно, големият студ запазва месечината от крадци. И Слънцето има своя фотосфера, която го предпазва от атаките на крадците. Температурата на Слънцето е от три милиона градуса нагоре. Никакви войски, никакви адепти не са в състояние да завладеят Слънцето. Във вътрешната страна на Слънцето, обаче живеят възвишени същества, които прекарват отличен живот, пълен с красота и величие. Когато някои покойници влязат в Слънцето, тогава те ще разберат какво нещо е Царството Божие. Там ще разберат какво нещо е висока планина. На Слънцето има планини, по-високи от Химатаите. Казвате: Вярно ли е всичко това? - Вярно е Така говорят и учените хора. Те подържат, че повърхността на Слънцето има много висока температура. - Аз се съгласявам с мнението на учените, но те не се съгласяват с моето мнение. Аз поддържам, че има живот във вътрешността на Слънцето, при много по-благоприятни условия от тия на Земята. Които не вярват на думите ми, те могат да проверят това. Някои учени подържат, че температурата на Слънцето е около 35 милиона градуса. Аз казвам, че температурата на Слънцето е много по-висока от 35 милиона градуса. Чрез тази температура, Слънцето е запазено от всички изненади, които биха могли да го сполетят. То не може да се завладее. Досега са правени много опити да завладеят Слънцето, но всички са излезли безрезултатни. Голяма борба има в природата за завладяване на Слънцето. В една легенда се разправя за първия опит, който Луцифер направил, за да завладее Слънцето, но се търколил оттам и паднал на земята, дето и до днес се намира.
„Защото сам си Отец ви люби, понеже мене възлюбихте и повярвахте, че аз от Бога излязох.” - Нека тези думи във всичката им пълнота останат в съзнанието ви. Христос казва: „Всичко, каквото Отец ми има, мое е.” Тогава, ако вярвате в Христа и вие можете да кажете: „Всичко, каквото Христос има, наше е.” Лесно е да се каже, че всичко, каквото Христос има, е наше, но който каже това, той трябва да е готов да изпълни волята на Христа. Христос е емблема на Великата Любов в света.”
196. ЗАКОН НА ДОВОЛСТВОТО: 35 лекция от Учителя, държана на 31 март 1929 г, София. - В: Отворени форми: Младежки окултен клас, Г. VIII (1928 ÷ 1929), т. II. София, 1943, с. 90 ÷ 91
„Ние вземаме сферата като хармонична форма. Астрологически, кръгът и сферата представят хармонично съчетание на сили. Ако и в човека, както в сферата, силите му са в хармония, природата има грижи за него, тя сама задоволява нуждите му. Когато силите в човешкия организъм не са хармонизирани, човек сам се грижи за себе си. Защо е така? Представете си, че срещате човек с високо обществено положение, с добра обхода към подчинените си. Всички го обичат, изпълняват заповедите му. Всеки бърза да се отзове на нуждите му. да му услужи. За такъв човек се казва, че планетите под влиянието, на които се намира, са в добър аспект. Един ден той се провини, извърши някакво престъпление. Хората, които са около него, отнемат доверието си, не го слушат, не изпълняват вече заповедите му. Той сам трябва да върши всичко, сам да се грижи за себе си. Така постепенно губи материалното си положение, пращат го в затвор, лишават го от права и т. н. Кой е виновен за сегашното му положение? - Той сам. Ще кажете, че аспектите на живота му не са благоприятни. Обаче, той е причина за лошото съчетание на аспектите. Могат ли да се поправят лошите аспекти в човешкия живот? - Могат, но време е нужно за това. Има случаи, когато лошите аспекти се изправят лесно. Например, някой прилича на един престъпник, който успял да се скрие. Хващат набедения, наказват го, но временно. Един ден намират истинския престъпник и веднага освобождават невинно пострадалия. Това се случва в човешкия живот.
Едно трябва да се знае: човек може да подобри живота си, т. е. да измени лошите аспекти на своята съдба, когато служи на една възвишена идея. Ако някои извърши престъпление и не се повдигне, съзнанието му не се пробужда. При това съзнание той не е в състояние да измени лошите аспекти на своя живот. Задача на всеки човек е да изучава законите на висшето, Божествено съзнание. Само чрез тези закони той може да се справя с недоволството си. Само така той ще разбере, трябва ли да бъде недоволен за дребни работи.”
197. АЗБУКАТА НА ПРИРОДАТА: 28 лекция от Учителя, държана на 5 април 1929 г., София. - В: Отворени форми:Младежки окултен клас, Г. VIII (1928 ÷ 1929), Т. II. София, 1943, С. 19 ÷ 20, 23 ÷ 24
„Съзнанието на човека се намира в главата му. То има своите корени - нервички и клоне. Ще кажете, че съзнанието е отвлечено понятие, без специфични органи. Говори се за съзнанието, но чрез какви органи са проявява то, това никои не знае. Обаче, всеки е забелязал, че при най-малкия удар в главата, човек губи съзнание и претърпява големи пертурбации.
Съзнанието на човека се разглежда като вътрешна сила, която организира неговите мисли, чувства и действия Много от сегашните учени не знаят къде е мястото на съзнанието. Седалището на съзнанието е в главата, а отчасти и в гръбнака. То се изявява чрез главния и гръбначния мозък. Някогашната столица на съзнанието е била на друго място, а не в главата. Има още сили на съзнанието, които не са преместени в главата. - Къде е било мястото на съзнанието по-рано? - В симпатичната нервна система, или така наречения слънчев възел, В далечно минало главата на човека е била на това място. Той е мислил чрез слънчевия възел. Днес учените разглеждат главата като място, дето се складира знанието. Човек придобива известно знание и го отпечатва в мозъка си. Това не е истинско знание, но помнене, т. е. запаметяване на известни факти. Истинско знание е това, при което човек разполага със силите на своя организъм. Понеже съзнанието на всички хора не е еднакво развито, те се различават помежду си по строеж по проява на своите мисли, чувства и постъпки. На това се дължи, защо едни хора са математици, други - философи, трети-музиканти, художници, занаятчии и др. На това се дължат различните възгледи на хората върху морала, върху доброто и злото. Доброто и злото са мерки, с които човек определя нещата. Дойде ли до тези мерки, като абсолютни величини, той се е домогнал до същината на живота.”
"Какво представя още мисълта? - Изгряване на слънцето, т. е. на съзнанието в човека Всяка мисъл е слънчев лъч, или лъч на човешкото съзнание. Ето защо, когато човек мисли, скръбта го напуща Скръбта има отношение към сърдцето и към чувствата. Щом чувствува, човек скърби. Започне ли да мисли, той престава да скърби. - Коя мисъл разпръсва скръбта?- Правата мисъл.”
„Същината на човека се крие в неговото съзнание, което всеки ден го повдига все по-високо и го напътва в живота му. То му нашепва какво да прави, как и кога да се прояви. В този смисъл, сьзнанието на човека не е нищо друго, освен неговото ръководно начало. Някои го наричат още интуиция, ангел пазител и др. Който слуша гласа на своята интуиция, работите му се нареждат добре. Престане ли да слуша този глас, всичко на зле върви. Ако искате да бъдете свободни, дръжте връзката си сьс своето ръководно начало. Това не значи, че няма да се натъквате на мъчнотии. Ще минавате през мъчнотии, през страдания, но лесно ще се справяте. Задачата на човека е да развързва неправилните връзки, да се освобождава от ограниченията и да прави съзнателни, разумни връзки.”
198. ИСТИНСКА ОПОРА. 29 лекция от Учителя, държана на 12 април 1929 г., София. - 8: Отворени форми: Младежки окултен клас, Г. VIІІ (1928 ÷ 1929), т. II. София, 1943, с. 32 ÷ 35, 37 ÷ 39
„Казваме, че човек се привлича от земята, благодарение на земното притегляне. Привличането, т. е. връзката на човека със земята се дължи на материята му. Значи, материалният човек е свързан със Земята, а духовният - със Слънцето, който символизира Бога. Слънцето в човека е неговото съзнание. Чрез сьзнанието си той е свързан с Бога. Някои признават тази връзка, а други я отричат. Те казват, че Бог не съществува, но въпреки това, мислят за Него. Едни приемат съществуването на друг свят, освен земния; други го отричат, но от време на време се замислят върху въпроса съществува ли друг свят, или не съществува.”
„Като се говори за привличане, явява се въпросът: Земята ли привлича човека, или човекът привлича Земята? Щом сте дошли на Земята, тя ви привлича. Защо не ви е привлякла друга някоя планета? На този въпрос никой учен не е отговорил. Важно е, че Земята привлича човека, и той може да се ползува от нейната материя, от всички нейни сили. Цялата земя е на разположение на човека. Въпреки това, той не може да се ползува изцяло от нея. Защо? - Защото не познава законите й. За да се ползва от всичките сили на Земята, човек трябва да я изучава като живо същество.
Да се върнем към основната идея, към връзката на човека със Земята. Говори се за връзка между човешката душа и Бога. Говори се за връзка, за отношения между хората. Каква представа имате за връзката изобщо? Реално понятие ли е връзката или отвлечено? Според окуптистите, астралното тяло на човека е свързано с физическото, посредством една нишка. Когато астралното тяло напусне физическото, нишката се скъсва. Също така човек е свързан и с Божествения организъм, от които съставя уд. Тези нишки са невидими за обикновеното око, но те сьществуват. За да не скъса нишката си с астралния и Божествения свят преждевременно човек трябва да се изучава всестранно, и във физическо, и е духовно отношение. Затова е казано: „Познай себе си!” Не се ли познава, човйк изпада в заблуждения.”
„Един от въпросите, който спъва мнозина, е въпросът за съществуването на Бога. Често се запитват, съществували Бог, или не, имат ли връзка с Бога, а прав път ли вьрвят. Ако връзката ви с Бога е силна, никакви съмнения и колебания няма да ви смущават. Човек трябва да има такова убеждение, което да издьржа на всички сътресения. Каквито разтърсвания да има, физически или душевни, връзката му с Бога трябва да бьде канара, опора на неговия живот. Скъса ли се тази връзка, човек излиза от своята орбита, от орбитата на Слънчевата система и отива в друга система. Не е лесно да влезе човек в друга система, да прави нови врьзки, да създава нови отношения.”
„Казвам: Човек е дошьл на Земята и трябва да живее, да се изучава, да познава своето естество. Не е достатъчно да разбирате само отношенията си към Земята, трябва да разбирате и отношенията си към Слънцето, защото животът иде от него. У някои хора има надмощие влиянието на Юпитер, у други - Сатурн, у трети - Венера, у четвърти - Луната и т. н. Понеже влиянието на Слънцето у повечето хора отстъпва на другите планети, те са обеднели, лишени от живот. Правилно е Слънцето да има господствуващо влияние върху човека. С други думи казано; Много идеи вълнуват човека, но една трябва да има господство в него. Тя трябва да заема в умствения му свят такова място, каквото Слънцето в Слънчевата система. Една от причините за неврастенията се дължи на слабата връзка между човешкия организъм и слънчевите енергии. Ако засилите тази връзка, неврастенията ще изчезне. Който е свързан със Слънцето, той води добър, разумен, морален живот.
Като ученици на Великата школа, вие се интересувате от окултни науки, специално от астрология, за да се опознавате. Ако изучавате астрологията механически, малко ще се ползувате от нея. Трябва да изучавате психоастрологилта. т. е. отношението на астрологията към душевния живот на човека. Астрологията и останалите окултни науки имат смисъл, когато се прилагат при самовъзпитаниего. Да се възпитава човек, това значи, да се подчинява на великите Божии закони, не от сграх, а от съзнание, както планетите се подчиняват. На Слънцето, на Земята, на всички планети е казано да се движат, и те се движат. И на човека е казано да се движи. Кажат ли ви да излезете вън, трябва да излезете. Учителят казва на ученика да излезе, и той излиза. Това е послушание.”
„И тъй, пазете връзката си с Бога, като истинска опора на живота. Докато сте свързани с Бога, вие ще изпълнявате Неговата воля, ще вземете участие в Неговото дело. Скъсате ли тази връзка, всичко ще загубите. Прилагайте Божиите закони не механически, от страх, но по любов и разположение.”
199. ПРЕВОДИ В ПРИРОДАТА: 31 лекция от Учителя, държана на 26 април 1929 г., София. - В: Отворени форми: Младежки окултен клас, Г VІІІ (1928 ÷ 1929), т. ІІ. София, 1943, с. 52
„Кой човек наричаме млад? Докато Сатурн не се е проявил в човека, докато е весел, той е млад. Щом Сатурн се прояви в него, той е стар. - Доколко години човек е млад? - И стогодишен да е, щом е весел, разположен, той е млад. Който пада духом, не е млад. В този смисъл, всеки сам може да си отговори, млад ли е, или стар. Ако раните ви заздравяват лесно, това показва, че мислите и чувствата ви са добри. При това положение, вие минавате за млад човек. Онзи, на когото раните не заздравяват лесно, е стар. Лекарите ще кажат, че причината на това е нечистата кръв. Ние вадим друго заключение, а именно: старият има нечиста кръв. На младия кръвта е всякога чиста. Тъй, щото, ще знаете, че старостта не е нито във външния израз на човека, нито в годините, но в нечистата кръв. Стар човек е онзи, които се спъва от злото. Който не се спъва от злото, е млад. Младият е добър, старият - лош: младият е силен, старият - слаб.”
200. ВЪНШНИ И ВЪТРЕШНИ МЕТОДИ: 32 лекция от Учителя, държана на 3 май 1929 г, София. - В: Отворени форми: Младежки окултен клас, Г. VIII (1928 ÷ 1929), Т. II, София, 1943, с. 58 ÷ 59
„Съществуват ли изключения в света? - В човешкия живот съществуват изключения, но в Божествения няма изключения. И тогава казваме: Невъзможно е безсмъртни родители да родят смъртни деца Невьзможно е гениални родители да родят идиоти - деца. Невъзможно е глупави родители да родят умни деца. Изключенията идат само като последствия на човешките грехове. Погрешки съществуват във физическия живот на хората. Затова, именно, казваме, че изключенията съществуват само във физическия свят.
Говорим за безсмъртна майка и за безсмъртен баща. На какво се дължи безсмъртието? - На добродетелите и способностите на човека. - Защо? - Защото само те го следват във вечността.”
201. ЕЛА СЛЕД МЕНЕ: 14 беседа от Учителя, държана на 5 май 1929 г., София. - В: Който има невестата: [Неделни] беседи, серия XII, т. II. София, 1935, с. 155 ÷ 157, 159 ÷ 161
„Ела след мене!” - Това е зовът на Единния, Който е създал всичко в света. Този зов е в самите вас, но въпреки това вие постоянно се съмнявате. Единният говори на всички езици и на всички живи същества. Няма момент в живота на човека, когато Той да не е говорил и да не говори, но често в съзнанието на човека стават наслоявания, вследствие на което той изгубва красивите образи. Наслояванията отговарят на тъмните места във фотографията, а местата, свободни от наслоявания, отговарят на светлите места. Наистина, когато изложите светочувствителната плоча на фотографията пред някои предмет, само ония части от предмета се изобразяват ярко вьрху плочата, от който излиза светлина. Другите части на предмета, които не са осветени, не се отразяват върху плочата. Следователно, една Божествена идея може да се отрази върху съзнанието на човека само тогава, когато намери свободно място, върху което да се проектира За тази цел в съзнанието на човека са прокарани специални пътища, през които Божествените идеи могат да минат, за да се отпечатат. Тия идеи не могат всякога да се отпечатват. Има специални периоди от времето, когато отпечатването на тия идеи става лесно. Тези периоди са известни под името „пробуждане на човешкото съзнание.”
Пробуждането на съзнанието води към безсмъртие. Само безсмъртният разбира Божествения език на нещата. В какво седи силата на този език: в книгата, върху която е написан, или в съдържанието и смисъла му? И на халваджииска книга да пише царят, силата е в написаното от него, а не в книгата, на която е писал. Като се подпише отдолу, подписът му е в състояние да свали от въжето и най-големия престъпник. Ако подписът няма сила в себе си, и на най-хубавата книга да е сложен, той нищо не струва. Цялата земя е изпъстрена с подписа на Господа, но човек трябва да знае, де са тези места и да чете по тях. Съвременната наука не е изчислила копко пъти досега Господ е посетил земята. Дето е минал, Той е оставил подписа си: по канарите, по водите, по цветята, по дърветата. Всички негови подписи ние наричаме „Стъпките на Свещения”. Които ведиьж само се е докоснал до една от тези стъпки, той и поет е станал, и учен е станал, и музикант е станал, и философ е станал. Казвате: Възможно ли е това? - Възможно е, разбира се.”
„Съвременните проповедници пък и тия на миналото са говорили и говорят за спасението на човешката душа. Как се спасява душата? За да се спаси човек, не е достатъчно да му говорите за Бога и да го убедите да вярва в Него. Човек може да се спаси само по начин, по който Бог спасява, Как спасява Бог? За да разберете как Бог спасяеа душите, вижте какво прави Слънцето. От сутрин до вечер Слънцето огрява земята, и тя непрестанно се намира под неговите благотворни лъчи, от които животът иде. Същото прави и Божественото Слънце в човешката душа. Изгреели веднъж това Слънце в човешката душа, то непрестанно изпраща лъчите си върчу физическия, умствения и сърдечния живот на човека и му дава условия да расте и да се развива. Щом расте и се развива правилно, едновременно с това човек се спасява. Това значи да се движи човек около себе си, да се движи и около Слънцето, Така се движи и нашата Земя. С нея заедно се движи и Луната. Когато Земята се движи около Слънцето, и Луната се движи около Слънцето. Ако Земята не се движеше около Слънцето, и Луната нямаше да се движи. Значи, Луната е по-ограничена в движенията си, отколкото Земята. В това отношение някои хора приличат на Луната. Тяхното движение около Слънцето е в зависимост от това на Земята. И тези хора след време ще кажат, че са на особено мнение подадени въпроси. Какво особено мнение може да има човек, когато е зависим от много неща? За да има особено мнение върху важни въпроси, преди всичко човек трябва да бъде независим. Той трябва да излезе от зависимостта, в която се намира, както Луната, и да стане свободна планета, която да се движи самостоятелно около Сльнцето. От хиляди години насам Луната слугува на Земята, осветява я с цел да се освободи един ден от нейното влияние, да стане свободна планета. За да дойде до това положение, Луната трябва да бъде умна.
Въз основа на това, и човек се стреми да придобие свободата си. Свободата се придобива чрез намиране на Божественото Начало. Щом намери Божественото Начало в себе си, човек става свободен. Даде ли път на Божественото, той може да каже, че е чул Божия глас в себе си и да цитира стиха от Евангелието: „Който чуяг гласа на Господа в себе си, ще оживеят.” Пак в Евангелието е казано: „И ще вложа Духа си в тях” – В кои тях? – В ония, които са чули гласа на Бога. Това е реалното в живота, но докато се дойде до него, трябва да се минат ред последователни стъпки. Едно се изисква от човека: докато Божественото Начало влезе и се засели да живее в него. той да не се натъква на противоречия, или ако се натъква, да ги разрешава правилно, с оглед на дадената му светлина.”
„Що е молитва? - Молитвата е общение със стъпките, с мислите и с чувствата на Единния, на Свещения. Мнозина имат крива представа за Бога. Те Го считат за нещо страшно, което наказва, изпраща страдания на хората. - Не е така. По-милостив, по-благ от Бога няма. Неговото лице е толкова красиво, толкова благо. По-красиво лице от Божието не съществува. Бог крие лицето си от хората, защото които Го вадят, ще напуснат дом, ще напуснат училище, ще напуснат ниви и ще тръгнат след Него. За да не се наруши реда и порядъка в света, Бог крие лицето си от хората. Никой още не е готое да види това Свещено лице. Псалмопевецът казва: „Когато видя красотата на Твоето лице, душата ми ще се изпълни с радост.” Казвате: Страшно нещо е да видите лицето на Бога! - Не е страшно да видиш това лице, но не си готов още да Го видиш. Който ведньж само е зърнал лицево на Бога, той е придобил безсмъртието, той е разбрал смисъла на живота. Само този човек може да каже: Сляп бях, но сега виждам. За този човек животът е отворена книга, от която той чете и всичко разбира. За този човек всички пьтища са отворени, и той може свободно да ходи навсякъде.”
„Един съвременен астроном имал желание отблизо да види Слънцето, звездите, различните планети, да разбере как са устроени, какьв живот има там и т. н. Дьлго време се молил на Бога да му даде възможност да задоволи своята любознателност, да проникне в живота на небето. Най-после молитвата му била чута. Господ изпратил специален ангел от небето да го разведе из всички слънца и планети. Това зарадвало твьрде много астронома, че ще има възможност да се осветли по въпроса за създаването на вселената и ще може да даде на човечеството верни сведения за живота на небето. За тази цел ангелът оставил тялото на астронома на земята, а взел със себе си само ума и сърцето му и се понесли из пространството; започнали да обикалят всички звезди, всички малки и големи планети и слънца, всички светове. По едно време астрономът запитал ангела: Няма ли край тази работа? До кога ще ме водиш из пространството? - Ние сме едва в началото на нашето пътешествие. - Тогава, моля ти се, върни ме назад. Не съм готоа още да изследвам небето по този начин. Уморих се вече.
Казвам: Има неща, които при сегашните условия на живота не са достъпни още за човешкия ум и за човешкото сърце. Щом е така, няма защо преждевременно да се доказват тия неща. Да изследвате небето, това значи да четете Свещената книга на живота, да вървите по свещените стъпки на Твореца. Небето, това е съвкупност от живи светове, в които Божественото се проявява. Небето, това е надеждата на света. Който се е обезнадеждил, той трябва да излиза всяка вечер вън, да гледа небето. Като наблюдава звездите, да се радва на техния живот. Звездите пък са писмото, което Свещената книга съдържа. Всяка душа има възможност да чете и да разбира това писмо, да възприема радостта, която съществува в тия светове. Всяка звезда говори на хората на специален език. Говорът и се разбира от влиянието, което тя оказва върху човека. За пример, всички благородни хора, със светли умове и чисти сърца, се намират под влиянието на Сириуса По култура Сириус е близо до Слънцето. Съществата, които живеят на Слънцето и тези на Сириуса, се съобщават помежду си. По какъв начин се съобщазат? Науката признава ли това съобщаване? Какви доказателства има за това? Официалната наука няма никакви доказателства, затова не признава тези твърдения. Обаче, Божествената наука признава тия факти и може да ги докаже. За Сириуса се казва, че се намира по-далеч от Земята, отколкото Алфа Центориус. Това се доказва по времето, необходимо за пристигане на неговата светлина на Земята, Три години са нужни, докато светлината на Алфа Центориус стигне до Земята, а за светлината на Сириуса е потребно повече време.”
202. ЩЕ ТИ ВЪЗДАДЕ: Беседа от Учителя, държана на 12 май 1929 г., София. - В: Който има невестата: [Неделни] беседи, серия ХІІ, т. II. София, 1935, с. 177 ÷ 178
„Според някои учени има звезди, температурата на които достига до 20,000 градуса. Как са дошли до това твърдение? Като ги изучават от Земята, вярно е, че температурата на тия звезди е 20,000 градуса, но ако се отиде до тях, температурата им ще бъде около 35,000,000 градуса. Като слушате да се говори за учените така, ще кажете, че с това се подбива техният авторитет. Авторитетът на учените не може да се подбие Истински ученият има всякога авторитет, а обикновеният учен не трябва да си прави илюзии, че
всичко знае. Той трябва да се радва, че нещата постепенно се откриват за него, докато дойде до тяхното истинско положение. По-рано учените казваха, че на Луната нямало никакъв живот, а сегашните учени подържат, че на едната страна на Луната се забелязвал някакъв живот. Значи, учените постепенно се приближават към истината. Забелязано е, че под влиянието на Луната водите в моретата и океаните се повдигат и снишават, явяват се приливи и отливи. Какво показва това? Това показва, че на Луната живеят интелигентни, разумни същества, които с мисълта си влияят, както върху хората, така и върху целия живот на Земята. Когато някой човек повдигне с ръката си предмет тежък 60 кг., това показва, че в него има живот, сила. На това основание вадим заключение, че и Луната е жива, защото повдига водата на десетки метри височина. Ако Луната беше мъртва, тя не би могла да повдига водата. В природата мъртви тела не съществуват. Че Луната е жива, за това говори факта, че тя е изпратила всички хора на Земята. Някога, в далечното минало, хората са живели на Луната, и оттам са се преселили на Земята Най-учените: най- добрите хора са останали да живеят на Луната, откъдето и до днес ръководят културата на Земята.”
203. ДРУГАТА СЪБОТА: 17 неделна беседа от Учителя, държана на 26 май 1929 г., София. - В: Голямото благо: Беседи, серия XII, т. III. София, 1936, с. 33 ÷ 35, 48 ÷ 49
„Не, Христос дойде на земята, да научи хората да живеят правилно. Ако не живеят добре, те сами се осъждат на смърт. Той казва: „Не дойдох да изпълня своята воля, но волята на Онзи. Които ме е проводил.” В Евангелието е казано, какво се изисква от човека, за да изпълни волята Божия.
Първото условие за изпълнение волята Божия е да бъде човек вьв връзка с Бога, с вьзвишения, разумен свят. Защо е нужна тази връзка? - Защото животът изтича от Бога, от Любовта Щом има тази връзка, човек знае, че всички хора живеят в Бога. Щом живеят в Него, те изпълняват волята Му. Следователно, всички хора, които изпълняват волята Божия, са братя и сестри помежду си. Значи, братство и сестринство съществува само между хора, които изпълняват волята Божия. Това е вложено в кръвта на децата. Обаче, случва се, че някое дете не обича баща си. Защо? - Защото не е от неговата кръв. Според закона за наследствеността, за да мине кръвта от бащата в детето, изискват се специфични условия. Дете, родено при тези условия, ще има връзка с баща си, ще го обича, ще наследи неговите качества Едно от тези специфични условия е детето да е родено през някои сльнчев ден. Има големи и малки слънчеви дни: един слънчев ден от секундата, един слънчев ден от минутата, един слънчев ден от часа, един слънчев ден от 24- те часа, един слънчев ден от седмицата, от месеца, от годината и т. н. Най-малкият слънчев ден е от секундата. Значи, за да предаде своите добри качества на детето си, бащата трябва да е избрал хубав сльнчев ден за неговото зачеване. За да предаде своите добри качества на детето си, майката трябва да е избрала хубав лунен ден за неговото зачеване. Каквото се каза за Слънцето, същото се отнася и до Луната: има лунен ден от една секунда, от една минута, от един, от два, от три, от пет, от десет и от 24 часа, има лунни дни от седмица и най-после от 28 деня. Когато майката и бащата не могат да изберат хубав ден за зачеване и раждане на своето дете, ражда се дете, което не мяза нито на бащата, нито на майката, но мяза на баба си или на дядо си. Кой е нашият баща и коя е нашата майка? Нашият баща е бил Адам. а нашата майка - Ева. Какво дете ще бъде това. което мяза на Адам и Ева? Ако детето мяза на Адам и на Ева. още сега може да му се напише хороскоп: то ще се роди и ще умре. ще има слава и ще я изгуби: ще има знание и ще го изгуби, и най-после ще умре в безчестие. Това значи да мяза човек на своя прабаща и на своята прамайка. Това значи да се роди човек, в когото бушуват неговият прабаща и неговата прамайка, т. е. неговият дядо и неговата баба.”
„Истинско знание е онова, което има приложение в целокупния живот, а не специално в нашия личен живот. Защо ми е знание, ако то не може да ми помогне при всички трудни условия на живота или ако не може да обясни причините на всяко нещо? Знанието на химията, на физиката, на астрономията, на астрологията и на всички останали науки имат смисъл, когато могат да се приложат в живота, да изменят лошите аспекти на човешкия живот в добри. Гневен си, воюваш, ще знаеш, че имаш работа с Марс, затова разумно ще се разговаряш с него, да го заставиш да обърне добрата си страна към тебе. Подозрителен, критичен си, ще знаеш, че имаш работа със Сатурн. Поговори с него, кажи му, че познаваш, че те изпитва. Нека обърне другата, светлата си страна към тебе. Поговори му малко за Венера. Щом чуе името и, той веднага ще се усмихне, ще се разположи. Като дойде Венера и започне да те изпитва, да играе срещу тебе, кажи й: Слушай, познавам те, не мисли, че ще ме залъжеш. Покажи ми другата страна на твоето естество. Разкажи ми. как и защо хората те обичат. Ако ми обясниш този въпрос, ще те запозная с един сериозен господин. Тя погледне, види Сатурна и веднага отваря торбата си с добрите аспекти.
И тъй, всеки човек трябва да приложи своята вътрешна наука, своето вътрешно знание в живота си, за да се сприятели с лошото в себе си, както и с всички лоши работи в света. Всеки човек, бил той добър или лош, има две торби. В едната торба държи лошите си работи, а в другата - добрите. Когато предизвикате добрия човек, той изважда налице торбата с лошите си работи. Когато се отнесете добре с лошия човек, той изнася налице торбата с добрите си работи. Като знаете това, трябва да бъдете внимателни към хората. Който разбира великите закони, той знзе, че Бог работи и с доброто, и със злото. Като гледате по този начин на нещата, вие ще знаете, защо доброто и злото съществуват едновременно в живота и в природата. Вие едва сега започвате да изучавате злото Ще кажете, че в света не съществува нито зло, нито добро. Това са философски разбирания. Не е достатъчно само на теория да се говори това, но след като приложи тази теория в живота си, човек трябва да има някакъв резултат. За себе си само човек може да казва, че няма добро и зло в света. Защо? - Защото той е разбрал, какво нещо представят злото и доброто. Само при това положение човек работи съзнателно и с доброто, и със злото: злото в себе си ограничава, а на доброто дава свобода да се прояви. Забелязано е, че когато хората вървят по пътя на злото, всякога биват ограничени, когато вървят по пьтя на доброто, всякога биват свободни. Тази е една от великите истини в живота. Всякога вършете доброто - това е пътят на любовта.”
204. ОГЪН ДА ЗАПАЛЯ: 18 беседа от Учителя, държана на 2 юни 1929 г., София. – В: Голямото благо: [Неделни] беседи, серия XII, т. ІІІ. София, 1936, с. 65 ÷ 67
„Днес и млади и стари криво разбират любовта. Който право разбира любовта, той не може да бъде нито стар, нито млад. Той знае, че животът едва сега започва да тече в него. Той знае, че любовта едва сега се проявява в него. Това значи ново раждане. Това значи възкресение. Ще каже някой, че е 24 годишен. Какво представят вашите 24 години за Юпитер, за Сатурн или за другите планети? Това са две юпитеровски години. Нашите 32 години пък съставят една сатурнова година. Материята на различните планети коренно се различава от тази на земята. Влиянието на планетите върху Земята се дължи на тяхната особена материя и на техните особени сили. Koгaтo силите, енергиите на Юпитер влияят върху някои човек на земята, те му придават особен израз, особена стойка и положение на тялото, които говорят за благородство, за достойнство, за религиозност. Такьв човек обича реда и порядъка, обича да заповядва. Защо? - Юпитер е в него. Когато земята действува вьрху човека, той е подобен на въглен. Когато се говори за материализъма на земята, ние разбираме живота на въглена, който няма никакъв смисьл. Какъв смисъл може да има в един въглен, които гори и изгаря и се превръща в пепел? Като дойдат до въглена, всички го подритват. Защо? - Живот няма в него. Когато добрата домакиня вземе въглена, тя го туря в огнището си и го запалва. По този начин тя го осмисля. Едва сега въгленът познава, че има нещо в него - може да гори, да отделя светлина и топлина. Въгленът е един ог елементите на природата, който трябва да се изучи, да се познаят неговите свойства.
И тъй. природата представя сбор от елементи и сили, които трябва да се изучават. За да се ползува от тия елементи и сили, човек трябва да бъде в съгласие с природата. Някои от елементите на природата носят безсмъртието, което се дава на хората периодически. Жизненият елексир, който алхимиците изучавали, иде отдалеч някъде, минава през Слънцето и слиза на Земята. На всеки две хиляди години слиза на Земята по една вълна на безсмъртието. Тази вълна носи нов живот, нова култура, нова епоха за човечеството. Ние се намираме в началото на нова епоха, когато иде една вълна на безсмъртието. Тази идея Христос е изразил в стиха: „Както Отец ми има живот в себе си и го дава, на когото иска, така е дал това право и на Сина Человечески.” Под думата Син не трябва да се разбира индивидуално човекът, какъвто е бил Христос на земята - човек, облечен в плът. Защото, ако така разбираме Сина. Христос беше Син Божий и трябваше да дава живот на хората. Значи, думата Син не трябва да се разбира в нейния външен образ, а вътрешно, като принцип, за които и апостол Павел говори. Той казва: „Ние не познаваме вече Христа като човек на земята, но като Дух.” Докато беше на земята. Христос не даде на хората това, което очакваха. Като възкръсна, обаче. Той каза: „Даде ми се всяка власт на небето и на земята.” Когато беше на земята, Христос казваше, че само да пожелае, 12 легиона ангели ще му дойдат на помощ, но за да се сбъдне Писанието, Той не иска тяхната помощ. И цар да го направят, щом заминат ангелите на небето, Христос пак ще бъде детрониран. Казано е, че една резка няма да се измени от Писанието. Като мина през големи страдания и възкръсна, Христос каза на учениците си: „Даде ми се всяка власт на небето и земята. Идете и проповядвайте, аз ще бъда с вас до скончанието на века.”
Христос казва: „Огън дойдох да запаля.” Под думата „огън”, Христос разбирал огъня на безсмъртието, който трябва да се запали във всяка душа. Който не разбира смисъла на този огън, той ще се уплаши. В огъня на безсмъртието нечистото изгаря, а чистото остава. В първо време този огън ще създаде големи пертурбации в света, но постепенно ще пречиства атмосферата, докато малки и големи разберат и почувствуват благото, което той носи в света. Това и невежите днес съзнават и казват: Светът може да се оправи само чрез огън. Докато всичко не се запали и изгори, светът няма да се оправи. Под думата огън те разбират вътрешния огьн в човека. Ще кажете: Щом е така, не е нужна религия, вяра, проповеди, наука на хората. Като дойде огънят, той всичко ще пречисти. - И без това може, само че хората ще минат през по- големи страдания. И без да се изправя счупения крак на някои болен, счупеното място ще оздравее, но кракьт ще остане хилав. Обаче, разумният хирург ще постави всяка счупена кост на мястото й и кракьт ще оздравее без никакъв дефект. Значи, знанието е от голяма полза за човека. Ако не дойде Учител в света, които да изправи нашите удове - умове и сърдца, и да ги постави на местата им, те пак ще оздравеят, но хилави ще останат. За да се изправи криво зарасналия крак на човечеството, ще дойде лекарят в света, отново ще счупи този крак и внимателно ще постави всяка кост на нейното място. Природата не търпи никакви дефекти. Човечеството се нуждае от велик Учител, който да изправи неговите изкривени удове. Човечеството се нуждае от велик лекар - хирург, който да изправи криво зарасналите му крака.
„Огън дойдох да запаля.” За какъв огън говори Христос? Той не говори за обикновения огън, който хората познават, но за огъня като наука, като възможност, с която могат да излязат от обикновения живот и да направят връзка с великия алхимик, с разумното начало в природата. Това значи да разбират езика на великата природа. Природата има свой език, с който хората могат да се разбират. Който знае нейния език и говори на него, тя ще му даде всичко, каквото желае. Който говори с природата на чужд ней език, тя ще му даде това, което той не желае.”
205. СТАРИ НАВИЦИ: 43 лекция от Учителя, държана на 12 юни 1929 г, София. - В: Определени движения: Общ окултен клас, Г. VIII (1928 ÷ 1929), т. IV, София, 1938, с. 50 ÷ 51
„Колко години трябва да живее човек на земята? Казано е, че сегашният човек може да живее 120 години. Числото 120 представя всички възможности, които се крият в човека. Според астролозите, животът на човека представя кръг. който те разделят на 12 дома. Всеки дом съдържа в себе си едно Божие благословение. Според астролозите, първият дом е домът на Овена. Кое е отличителното свойство на овена? Съберат ли се два овни на едно място, първата им работа е да се поборят. Те се затичват един срещу друг, удрят главите си, после се изправят нагоре и се оттеглят. Като удрят главите си, овните намират някаква точка, в която става сблъскването. Така постъпва и българинът. Той взима кремъка и огнивото в ръката си и ги удря, докато получи искра. Следователно, когато две тела се търкат едно в друго, винаги се произвежда светлина. Тъй, щото, когато човек удари главата си някъде и стане известно разтърсване, всякога се произвежда светлина. Дето има светлина, там има мисъл.
Защо идат страданията? Чрез страданията човек бльска главата си, за да придобие повече светлина. Чрез светлината пък, той разрешава големите противоречия в живота си. Докато не мисли право, човек всякога страда. Всяко блъскане на главата е страдание, което внася светлина в човешкия ум. Човек все трябва да има един приятел, които да му блъска главата. За онзи, които разбира Божиите пътища, блъскането на главата е благословение. За онзи, които не разбира Божиите пътища, блъскането е разтърсване, което създава противоречия. За да се справи с това противоречие, човек трябва да се обърне към разумността в себе си. Дойде ли разумността, човек лесно се справя с противоречията си. Обаче, без разумността, той е изложен на изненади.”
206. РАЗУМНИТЕ КРОТКИ: 21 неделна беседа от Учителя, държана на 23 юни 1929 г., София. - В: Голямото благо: Беседи, серия ХІІ, т. IІІ. София, 1936, с. 124 ÷ 125
„Следователно, докато човек не придобие образ и подобие Божие, той не може да се добере до гънките на природата, в които се крият нейните велики тайни. Това може да стане само след като човек придобие вътрешна виделина на съзнанието си, докато стане кротък, докато придобие образ и подобие Божие. Кротостта е първото условие за развиване на човешкото съзнание, за придобиване на повече светлина за ума. Човек трябва да има повече светлина в себе си като основа за проява на Божествената мъдрост. Със светлината заедно върви и топлината, в която се образуват елементите на любовта. Тьй щото, като има любов и мъдрост в себе си, човек има условия вече за придобиване на безсмъртието. Кротостта пък развива сила, мощ в човека. Който иска да придобие кротостта той трябва да следва пътя на Христа. Христос сам казва за себе си: „Защото сьм кротък и смирен посърдце”. Кроткият е винаги буден. Той никога не спи. Той е отворена врата за разумните същества. Само грешният човек спи. Хората на шестата раса ще бъдат с отворени очи, винаги с будно съзнание. Сегашните хора спят, понеже живеят още в греха. Когато един спи, друг е буден, работи върху съзнанието на спящия. Детето спи, а майката работи върху него. Следователно, когато искате да работите върху себе си, вие трябва да станете като деца, да приспите в себе си онзи елемент, който ви противодействува. Това значи, да стане човек кротък, да премине от една епоха в друга, да преобрази съзнанието си. Ще дойде време, когато всички хора на земята ще преобразят съзнанието си. Това ще се наложи, защото ще станат такива промени с нашата атмосфера, че нито един човек не би могъл да остане при новите условия. Новите условия изискват нови съзнания. Атмосферата на земята ще стане много по-рядка, отколкото е сега, а същевременно ще се намали и количеството на кислорода, както и самото атмосферно налягане. За да живее при тия условия, човек трябва да се нагоди и физически и духовно. Изобщо, всяка планета има специфични условия за живот.
Представете си, че някои човек се пренесе да живее на една от малките планети, на тъй наречените астероиди, които се движат между орбитите на Марс и Юпитер. Знаете ли какво ща бъде състоянието на този човек? Ако отиде на един от тия астероиди – лилипути, чиито диаметър достига едва десетина километра, теглото му ще се намали извънредно много, и той ще да скача на височина 70 ÷ 80 км. Следователно, ако на земята е тежал 70 ÷ 80 кг., на тази малка планета ще тежи само един грам. Предполага се още, че температурата на тази малка планета достига до - 273 градуса. Обаче, известно ни е, че при такава ниска температура всички тела се разрушават. Има състояния в природата, при които силите й действуват равномерно, без никакви препятствия, без никакви съпротивления. Наистина, ако човек се намери при условия, дето температурата е ниска, при - 273 градуса, той ще бъде свободен от всякакви изкушения, от всякакви неприятели или врагове. Кой може да нападне човек, поставен при - 273 градуса студ? Такъв човек може да се пипа само с щипци. Доближите ли се до него, той веднага ще се разруши. Когато кроткият човек иска да бъде свободен от хората, никой да го не смущава, той изпуща светлината си, а задържа топлината си, в следствие, на което понижава околната температура и не позволява на хората да се приближават към него. Когато работи за добрите хора, кроткият човек повишава топлината си. вследствие на което отваря вратата си и ги привлича към себе си. Не само хората, но всички живи същества се привличат от него.”
207. СЛУЖЕНЕ, ПОЧИТ И ОБИЧ: 1 лекция от Учителя, държана на 30 август 1929 г., София. - В: Служене, почит и обич: Младежки окултен клас, Г. IX (1929 ÷ 1930), т.І. София, 1940, с. 5
„Да бъдеш материалист е едно нещо, да бъдеш физически здрав е друго нещо. Да бъдеш само идеалист, без да се вглеждаш в реалността на живота, това е аномалия. Следователно, нито само материализъмът, нито идеализъмът разрешават въпросите на живота. Човек не е нито само материя, нито само дух. Материя без дух не съществува, и дух без материя не съществува. Дух и материя са две състояния, които взаимно се допълват.
Следователно, ако под думите „дух и материя” разбирате полюсите на живота, които се изразяват в две течения - материализъм и идеализъм, вие сте на прав път. Обаче, ако под думата „материя” разбирате, че животът се заключава само в материалната си страна, а под „дух” разбирате, че животът е изтъкан само от идеи. вие сте на крив път. Животьт се изразява в полюси: дух и материя, мъж и жена и т. н.”
208. КРАДЕЦЪТ И ПАСТИРЪТ: 1 неделна беседа от Учителя, държана на 1 септември 1929 г., София. - В: Крадецът и пастирът: [Неделни беседи, серия XIII], т. I. София, 1937, с. 4 ÷ 6, 8 ÷ 9
„Съвременните хора се стремят към наука - Защо? - За да запазят онова, което са придобили с векове. В това отношение науката има велика задача, да покаже на хората посоката, в която животът някога се е движил, но продължава да се движи и сега, и в бъдеще. От няколко века насам астрономите се стремят да определят, в какво направление се движи Слънцето, кой е центърът на нашата Слънчева система. Старите учени не са могли да определят, дали Слънцето се движи около Земята, или Земята около Слънцето. Днес вече това е точно определено: Земята се движи около Слънцето. Сегашните учени доказват, че Слънцето е в постоянно движение. Важно е да се определи, по отношение на кои тела се движи Слънцето. На същото основание всеки за себе си трябва да определи, по отношение на кого се движи. Земята съществува по единствената причина, че има отношение към Сльнцето. Тя се е организирала по единствената причина, че има един велик център, около които се движи. Следователно, развитието на всички живи същества на Земята зависи от правилното движение на Земята около себе си и около Слънцето. Някои твърдят, че Земята има душа, а други - че няма душа. И едното, и другото е възможно. Важно е, че отношението на Земята към Слънцето дава условия за живот. Докато Земята има правилни отношения към Слънцето, и ние ще имаме правилни отношения към нея и към живота. Всички останали неща са второстепенни.”
"Мнозина разполагат с големи знания и отиват дотам, че създават различни теории за живота на Слънцето, на Луната. Някои подържат, че има вода на Луната, следователно, има живот. Други абсолютно отричат живота на Луната. - На Луната има живот. Там живеят адепти, високо подигнати същества, които могат да се справят с условията. Те не могат да живеят на Земята, но могат да живеят на Луната. Според някои учени, на Луната имало някакви светли точки, които представяли особен род предпотопна пепел. Тази пепел отразявала светлината. Според тях, на Луната няма нито вода, нито сняг. Ние поддържаме, че на Луната има около сто хиляди души, с висока култура и знания. Някога на Луната е имало много вода, но понеже нейните жители нямали нужда от тази вода, голяма част от нея изпратили на Земята във вид на потоп, а за себе си оставили малко вода. Тази е една от теориите за потопа на Земята, както и за живота на Луната, в която може да се вярва, може и да не се вярва.
Като слушат тази теория, някои ще се запитат, как е възможно да дойде вода от Луната? Всичко е възможно в света.”
„Казано е в Писанието: „Постоянно се молете!” Като се молите постоянно, все ще се определи един момент и за вас. Един момент, даден от Бога, се равнява на цяла вечност. Като не се е добрал до този момент, човек критикува своя Създател, че не се занимава само с него. А Той го пита, защо не изучава Неговите закони? Защо не се занимава с това, което Той е създал? Ако се интересува от всичко онова, което Бог е казал, по този начин човек ще се свърже с всички напреднали същества, които са били Божии съработници. Щом се свърже с тях, те ще му помагат. Това означават думите, че (Божието съзнание прониква е цялото Битие, в съзнанието на всички живи същества.”
„Веднъж Бог е вложил част от себе си във всяко живо същества, невъзможно е да не мисли за него. Въпросът е само за степента и силата на връзката между Бога и съществата, които Той е създал. Докато Божественото пулсира у човека, дотогава и отношенията му към Бога ще бъдат правилни. Докато човек съставя част от една система, дотогава той има отношения кьм нея. За пример, Земята, която съставя част от Слънчевата система, има отношение както към Слънцето, така и към останалите планети. Като част от Слънчевата система, човек имам отношение към нея, но трябва да намери центъра на тази система и да се отправи кьм него. Като знае това, човек ще определи, кога е излязъл от небето, какъв път е изминал и кога пак ще се върне там, отдето е излязъл. Ако запитате някого, отде е дошъл, той ще каже, че не знае. Ако го запитате, къде е небето, той ще покаже нагоре. - Къде е раят? - Горе. - Ами какво представят звездите? - Светове. Небето подразбира разумен свят, в който смърт не съществува. Със своето знание, със своята сила, този свят прониква всички останали светове.
И тъй, щом сте дошли на Земята, вие трябва да се изучавате, да различавате състоянията на душата от тия на физическото си естество.”
209. СМЯНА НА СЪСТОЯНИЯТА: 2 лекция от Учителя, държана на 6 септември 1929 г, София. - В: Служене, почит и обич: Младежки окултен клас, Г. IX (1929 ÷ 1930), т. I. София, 1940, с. 43 ÷ 45
„Когато човек отчасти се домогне до познаване на Божествената наука, той придобива жизнения елексир. Той владее магията на живота. Това знание прави човека силен, способен и добър. Божественото знание може да се приложи и на земята. Който носи това знание в себе си, за всеки даден момент, той знае, как да постъпва, какво да говори. Той знае, какво е предназначението на човека. Ученикът на Божествената наука изучава влиянието на планетите върху човека, за да може да се справя с тях. Едни от влиянията на планетите са благоприятни за човека, а други - неблагоприятни. От живота на човека не зависи, да се справи или не с лошите условия. За да преодолява мъчнотиите, човек трябва да бъде разумен.
Като ученици на живота, вие трябва да изучавате окултните науки. Без астрологията вие не можете да си обясните отношенията между хората. Астрологът знае, защо едни хора не си хармонират, а други си хармонират. Като разбира причините, които създават лошите отношения между хората, той може да ги отбягва. На научен език лошите отношения между хората се наричат карма, лош съвпад на планетите и т. н. За ученика не е достатъчно да знае това, той трябва да се ползува от своето знание. Като прилага знанието си, ученикът дохожда до положение да сменя отрицателните си състояния в положителни. Само по този начин той може да си пробие път в живота и да реализира желанията си. Мъчно е да постигне човек това знание, но без него всеки ден ще претърпява неуспехи. И в края на краищата, той ще търси вината вън от себе си. Да мисли човек, че външните хора са виновни за неуспеха му, това значи, да живее в заблуждения. Ученикът трябва да има стабилно знание, с което да постига своите желания. Божественото знание дава устои, стабилност на човека.
Следователно, стремете се към Божественото знание, с което можете да разрешите всички въпроси Няма задача в живота, която Божественото знание не може да разреши. Стремежът на човека седи именно в това, правилно да решава задачите си.”
Само светлият път на мъдростта води към истината. В истината е скрит животът.”
210. СТОТНИКЪТ: 2 неделна беседа от Учителя, държана на 8 септември 1929 г, София. - В: Крадецът и пастирът: [Неделни беседи, серия XIII], т. I. София, 1937, с. 37 ÷ 39
„Речи само реч, и момчето ми ще оздравее.” Привилегия е за човека да получи отговор на своята молитва от Христа, или от Бога. Всеки човек има по един лотариен билет и чака времето на неговото теглене, да види, печели ли, или не. Докато върви по пътя на невежеството, човек не може да очаква никаква печалба. Ако спечели нещо, това ще бъде някаква случайност. В Англия има щастливи случаи на печалби, но те почиват на знание. Някой човек иска да спечели, но преди да купи лотариен билет, той отива при един знаменит астролог, дава му десет хиляди пева и го моли да направи точно изчисление, кой номер от билетите печели. Астрологът прави изчисление и намира един от номерата на печелившите билети. Този господин намира посочения номер и в деня на тегленето се оказва, че печели 30,000 лв. Значи, той е платил 10,000 лв., но е спечелил 20,000 лв. Астрологът може да прави такива изчисления, но не за себе си. Той има право да услужва на хората, но що се отнася до него, това не му се позволява. Достатъчно е да вземе той от десетина души по десет хиляди лева, за услугата, която им е направил. Ще питате, дали е позволено на човека да използува знанията на учените, за да спечели някаква сума. - Позволено ли е да безпокоите Господа с вашето недоволство? По-добре е човек да плати известна сума на един астролог и да си купи билет, който печели, отколкото всеки ден да безпокои Господа със своето недоволство. Добре, че съществува закон, чрез който човек може да провери известна закономерност в природата. Той трябва да благодари, че по този начин се домогва до известно знание. Ако майката знае тази наука чрез изчисления тя ще разбере, дали болното й дете ще оздравее, или не. Ако някое дете се разболее в периода на празнене на Луната, то непременно ще оздравее. Ако се разболее през времето, когато Слънцето отива към южното полушарие, от 22 септемврии нататък, то непременно ще оздравее. Но и при тези благоприятни условия за оздравяване на детето, със своите отрицателни мисли майката може да усложни състоянието му и преждевременно да го изпрати на онзи свят Тя ще се тревожи, ще вика един, втори лекар, ще правят инжекции на детето, докато най-после вложи и в своята глава, и в главата на детето отрицателната мисьл, че ще умре. Както е мислила, така става - детето умира.
Има неща в света, които са възможни, но има и такива, които са невъзможни. Тъй щото, човек трябва да знае. каква е вероятността да стане нещо, или да не стане. За всеки даден случай, човек трябва да знае, каква е вероятността да умре, или да остане жив. Дойде ли до смърт, небето всякога предупреждава човека, да я избегне по някакъв начин. Страданията, изпитанията не са нищо друго, освен предупреждения от невидимия свят, които имат за цел да предпазят човека от смърт. Без тях човек би отивал към смъртта, както мухата - към огъня. Като не подозира колко много е изложен на изненади в живота си, човек иска да бъде щастлив. Той не знае, че тъй, както живее, не само не може да бъде щастлив, но големи нещастия го чакат. Строго определено е, кога човек може да бъде щастлив. Не е голяма наука да определите на човека, може ли да бъде щастлиз, или не. Не е нужно да търсите специални гадатели да ви предсказват, ще бъдете ли щастливи. Когато астрологът погледне в хороскопа на някои човек, той вижда неща, които другите не виждат.”
211. ОБИКНОВЕНИ И НЕОБИКНОВЕНИ ПРОЦЕСИ: 3 неделна беседа от Учителя, държана на 15 септември 1929 г, София. - В: Крадецът и пастирът: [Неделни беседи, серия ХІІІ], т. І. София, 1935, с, 51 ÷ 52
„„И там имаше някои си человек болен от 38 години”. Какви бяха планетните влияния върху този болен? В момента на неговото раждане Слънцето, Марс, Венера и Юпитер били в своя залез, а не в изгреви Това бяха все лоши съчетания, лоши влияния на тия планети. Земята само се е намирала в своя изгрев. Цялото небе е било затворено за него. Единствената му надежда е била в Земята - на нея само той разчитал. Цели 38 години този болен се е намирал при неблагоприятното влияние на тия планети, докато е дошъл най-после Христос, един велик човек, които му помогнал. Той станал причина за обръщането на тия планети в друга посока, благоприятна, за дадения болен. До срещата си с Христа, неговата земя беше спряла движението си. Щом видя Христа, Земята на болния се раздвижи, сьзнанието му се надигна нагоре, и всички планети, които не му благоприятствуваха, влязоха в зоната на своя изгрев Думите на Христа
„Дигни одъра си и ходи”, отправени към този болен означават: Напусни старите идеи, откажи се от живота,
който досега си живял и върви напред!”
212. УДЪЛЖЕНИ И СКЪСЕНИ ЛИНИИ: 4 лекция от Учителя, държана на 20 септември 1929 г., София. - В: Служене, почит и обич: Младежки окултен клас, Г. IX (1929 ÷ 1930), Т. I. София, 1940, с. 72 ÷ 73
„И тъй, искате ли да се развивате правилно, вие трябва да съгласувате теорията с практиката За пример, четете една книга, изваждате известно знание от нея. Това обаче не е достатъчно Добре използувана е книгата, ако можете да приложите нещо от нея. Ако изучавате хиромантия, физиогномия, астрология, без приложение в живота, вие не можете да се ползувате много от тях. Като знаете тия науки, трябва да познавате хората, за да разберете на какво се дължат вашите приятелски и неприятелски отношения към тях. С това знание вие можете да избегнете някои аномалии в живота си. С това знание вие си обяснявате известни неправилности в отношенията и в живота на хората и знаете, как да постъпвате.
Чрез окултните науки човек прониква в миналата история на човека. Той прониква в минали епохи. Интересно е човек да познава историята на миналото и по нея да чете развитието на настоящето.”
213. ДУХ ГОСПОДЕН. 5 неделна беседа от Учителя, държана на 29 септември 1929 г., София. - В: Крадецът и пастирът: [Неделни беседи, серия ХШ], т. I. София, 1937, с. 106
„Често религиозните и учените хора спорят кое верую е най-право. - Най-право учение е това, което може да направи хората талантливи, гениални, светии, учени, философи, музиканти, истинолюбиви, любещи и т. н. Обаче, да бъде вярващ човек, това не значи, че трябва да принадлежи към православната, към евангелската, към католическата, или към каква и да е дpyгa църква. Човек се е родил само с живот, без никакво външно верую. Човек се ражда с нещо красиво в себе си, но за да може красивото да се развива, Духът Господен трябва да дойде върху него. Всеки човек има свой определен път, по който трябва да върви, за да се развива правилно. Така и планетите имат свой определен път на движение Те отдалеч изпращат поздравите си, не се доближават. Най-малкото доближаване на планетите една към друга, води към катастрофа. Така трябва да живеят и хората помежду си. Всеки човек трябва да се движи по своя път, а на ближните си да изпраща от своята светлина. Когато завършва развитието си, планетите ще се посещават една друга. Слънцето, най-големият брат между планетите, ще покани всички планети на гости. За тези цел то ще разполага с грамаден салон за гости. Като им устрои голям пир. всички планети ще се сбогуват и ще отидат по местата си. По този начин ще се създаде нов свят. с нови закони и условия за нов живот.
Съвременните хора имат човешки разбирания за небето, за онзи свят. Те казват: Човек се ражда, умира и отива на небето, отдето е дошъл. След 40 ÷ 50 години той отново се ражда на земята. От живота, които днес прекарвате на земята, зависи вашият бьдещ живот. От вас зависи да бъдете цар или просяк.”
214. ОРГАНИЧЕСКО ЗЛАТО: 6 лекция от Учителя, държана на 4 октомври 1929 г., София. - В: Служене, почит и обич: Младежки окултен клас, Г. IX (1929 ÷ 1930), т. I. София, 1940, с. 95 ÷ 96
„На какво се дължи способността на човека да говори? Коя планета оказва влияние върху говора? Меркурий. Като секретар на боговете, той всякога дава отчет за направеното. Живакът има отношение към Меркурий. Когато в кръвта на човека има достатъчно живак, той говори много. Защо? Защото живакъттърси място да излезе вън. Всеки метал има отношение към някоя планета. Като знаем свойствата на метала, можем да определим някои характерни черти на дадена планета. Златото има отношение към Слънцето, медта - към Венера, среброто - към Луната, желязото - към Марс, калаят - към Юпитер, оловото - към Сатурн, платината - към Уран.
Сега, като знаете влиянието иа планетите върху човека, а оттам и свързаните метали с тях, вие можете да си въздействувате с металите. За пример, когато не сте разположени, мислено внесете в кръвта си известно количество злато. Ако разположението ви не се подобри, увеличете количеството на златото. Направете този опит няколко пьти. докато разположението ви се измени. Колкото повече злато има човек в кръвта си, толкова по-благороден и устойчив е той. За такъв човек казваме, че има самообладание. Значи, той има такова количество злато в кръвта си, че може да издържа на големи изпитания, без да се разколебае, без да измени убежденията си.”
215. ОТ ВСИЧКИТЕ НАЙ-МНОГО: 8 неделна беседа от Учителя, държана на 20 октомври 1929 г., София. - В: Крадецът и пастирът: [Неделни беседи, серия XIII], Т. I. София, 1937, с. 166 ÷ 167, 174 ÷ 175
„И тъй, ако човек не може да свърже истината със своя живот, да стане за него нещо конкретно и в целия му живот да внася онова благо, което той очаква, тя ще остане суха наука, без всякакво отношение към кого и да е, към самия него. Истината е нещо абсолютно, а не относително. Учените подържат истината, че Земята се върти около оста си и около Слънцето, - Това е научен факт. не е истина. Било е време, когато Земята не се е въртяла. Срещате един млад момък и всички се произнасят за него, че е добър, по цели дни седи у дома си, все около майка си се върти. Чувате след време да се говори за този момък, че е започнал да се върти около една млада мома, не се свърта в къщи. Върти се той около момата, иска да я привлече към себе си. Така и Земята се върти около Слънцето, иска по някакъв начин да го привлече към себе си. Не се лъже Слънцето! За да не я огорчи. Слънцето постоянно изпраща свои хора при нея, да я поздраеят от него, да видят какво прави, но не се лъже то, не мърда от мястота си.
Като слушате тези работи вие казвате, че са неразбрани. - За някои са неразбрани, но за някои -- разбрани. Същото може да се каже и за математиката. Някои ученици добре разбират действията с числата, но щом дойдат до уравненията, нищо не разбират. Сега някои от вас ще кажат, че не е възможно Земята да се е влюбила в Слънцето - За онези, които вярват, това е възможно. Обаче, за онези, които не вярвате невьзможно. В далечното минало, Земята е била малка като ябълка, но постепенно е расла, станала е голяма мома, каквато днес я виждаме, и се е влюбила в Слънцето. Тя е вече мома за женене. Днес се правят големи приготовления за сватба. И ако сега стават някои неестествени работи по света, всичко се дължи на големите приготовления за сватба. Значи, на тези приготовления се дължат много от катастрофите, от пертурбациите, които стават на Земята.
„Сиротата вдовица тури най-много от всички”. Казвате: Какво отношение има между цитирания стих и любовта на Земята към Сльнцето? - Това е уравнение, което сега трябва да съставим. Ако не бях ви говорил, нищо нямаше да знаете, но и след като ви говорих, пак ще знаете толкова, колкото и по-рано. И сега това уравнение ще остане толкова разбрано, колкото е разбран въпросът за душата, третиран от хиляди години насам от различни философи. Различните философи са обяснявали различни прояви на душата, но това още не е пълно изяснение на въпроса за душата. Наистина, душата е сбор от прояви, но тия прояви не могат напълно да се изяснят За да говори за душата, човек първо трябва да я чуе да пее. Щом я чуе да пее, той може вече да говори за нея.
"Тази сирота вдовица тури от всичките най-много”. - Защо? – Защото е турила последната си пара. Тува показва, че най-малките неща, най-малките дарби са най-важни за човека. Те носят истината в себе си.”
„Всички разумни и възвишени същества са учили с векове, докато научат нещо и после, каквото са научили, те са го проектирали навън. Така са били създавани ред системи, подобни на слънчевата. Те са изучавали законите на небесната механика и техника. Каква по голяма наука можете да си представите от тази. която е открила и приложила в действие онзи ключ, с който да не се изменя равновесието на Земята, нито нейния вътрешен строеж? Най-малката промяна в силите и законите, които регулират движението на Земята, би създала такава катастрофа за живота на организмите, каквато никога не са очаквали. Оттук ние виждаме каква велика разумност управлява Земята, за да може тя да запази своето равновесие, да запази живота, който се развива върху нея. Скоростта, с която Земята се движи, отговаря на степента на развитието, до което човешкото съзнание е достигнало. Всички планети, всички небесни тела се движат със скорост, която отговаря на съзнанието на съществата, които живеят на тях. При това, колкото по-голяма е скоростта на движението на тия тела, толкова по-голяма е интелигентността на съществата, които ги населяват. Това не се отнася за кометите, за опашатите звезди, които имат относителна скорост, но за онези завзди и планети, които са поставени в известна система. Колкото по-голяма е скоростта и разстоянието им от Слънцето, толкова по-голяма е и тяхната разумност. Колкото по-малка е скоростта и разстоянието им от Слънцето, толкова по-малка е и тяхната разумност. За тях може да се каже, че са остарели вече.
Мнозина ще запитат, какво отношение има между живота на хората и скоростта на движението на планетите. Между живота на хората и движението на планетите има известно отношение. Хората не са дошли още в съгласие с движението на Земята, на Слънцето и на всички планети в сльнчевата система, видими и невидими, далечни или близкостоящи до тях. А те трябва да координират своето движение, движението на съзнанието си с това на всички планети в системата, към която принадлежат - Какво ни интересуват тия далечни планети? Интересувайте се от тях, докато не са дошли близо до вас. Те допринасят много нещо за човешкия живот. Ако човек би могъл да се свърже с живите сили на природата, скоростта на движението на съзнанието му би се увеличило с няколко градуса, животът му би се подобрил, и той би станал щастлив, здрав и самоуверен.”
216. ЗДРАВЕ, БОГАТСТВО И УЧЕНИЕ: 9 лекция от Учителя, държана на 25 октомври 1929 г., София. - В: Служене, почит и обич; Младежки окултен клас, Г. IX (1929 ÷ 1930), Т. I. София, 1940, с. 126 ÷ 128, 130 ÷ 131, 133 ÷ 134
„Когато определяме четирите главни посоки в света, става нужда да ги наричаме със специални имена: изток, запад, север и юг. Също така определяме и четирите главни посоки в органическия свят с четири елемента: кислород, водород, азот и въглерод. Тези четири елемента представят четири състояния на материята; светлинна, въздухообразна, течна и твърда. Не е достатъчно човек да познава състоянията на материята, но той трябва да ги превръща, за да ги използува в живота си. Превръщането е един от важните и необходими процеси в човешкия живот.”
„Като ученици, вие трябва да изучавате астрология, да познавате влиянието на планетите върху човека. Едни от планетите, специално тия, който се намират вътре в орбитата на Земята, оказват влияние върху субективния, или вътрешен живот на човека. Това са планетите Слънце, Меркурий, Венера и Земя. Ония планети пък, които са вън от орбитата на Земята, оказват влияние върху външния или обективен живот на човека Това са планетите Марс, Юпитер и Сатурн. Като знаете това, ще можете при специални случаи в живота си да се отправяте към една или друга планета. За пример, ако имате нужда от пари, ще се отправите пьрво към Юпитер, които ще ви изпрати при Сатурн - секретар и касиер на боговете. Сатурн е крайно строг. Като се явите при него, той ще ви изгледа от главата до краката, да види какво представяте, дали носите със себе си документи, на които може да се разчита. Той ще погледне лицето, главата, ръката ви, да прочете името на поръчителите, които се застъпват за вас. Като види, че сте благонадежден човек, ще ви изпрати при Марс - съдебният пристав, който издава решението. Щом се явите при Марс и той ще ви изгледа, но докато ви даде пари, ще ви изпрати при Венера, към която има приятелски отношения, да чуе и нейната дума. Какво ще направи Венера? Тя ще удари печат на чека, който носите, и ще ви изпрати при Меркурий, който изплаща чековете. Оттам ще минете през Слънцето и ще слезете на Земята, да използувате парите, които сте получили. Земята е мястото, дето човек изразходва парите си. Каква е ролята на Луната при тази сделка? Луната играе роля на разсилните в банките. Като минете край нея, тя ще ви се усмихне, ще ви покаже номера на гишето, дето трябва да се отправите и ще ви запита: За мене има ли нещо? Вие ще бръкнете в джоба си и ще и дадете една малка сума.
Когато говорим за влиянието на планетите върху човека, ние имаме пред вид известно количество енергии, които действуват съзнателно върху човека. От правилното съчетание на тия енергии зависи посоката, която човек взима в живота си - нагоре, или надолу. Задачата на науката се свежда именно, към това, да изучава влиянието на различните енергии върху човека, за да може правилно да ги използува. На влиянието на планетите върху човека се дължи неговия стремеж към придобиване на здраве, богатство и знание. Това са три необходими условия в човешкия живот. Щом се домогне до тях, той трябва да ги използува разумно, за да придобие истинския живот. Придобие ли този живот, той оправдава идването си на Земята. Да оправдае човек идването си на Земята, това значи, разумно да използува всичко, което му се дава и съзнателно да дава онова, което е обработил.”
„Като се говори за окултните науки - астрология, хиромантия, физиогномия, френология, и др., някои ги разглеждат като Божествени науки. Като кажат, че някои човек е окултист, те мислят, че е Божествен. В същност, под окултни науки разбираме ония, които изучават тайните сили на природата. Да изучаваш тайните, т. е. скритите сили на природата, това още не значи да бъдеш Божествен човек. Друг е въпросът като познаваш скритите сили на природата, да можеш разумно да се ползуваш от тях и да ги прилагаш както за своето добро, така и за доброто на своите ближни. Не можеш ли разумно да използуваш тия сили. ти може да си окултист. без да си Божествен човек. И на запад има окуптисти, но те нямат такова значение, каквото мнозина им предават. Под думата „окултист”, западните народи разбират човек, който се занимава с тайните науки, каквато е, за пример, магията.”
„Съвременните хора се нуждаят от положителна, обективна наука, която се движи по стълбата на еволюцията, а не по инволюционен път, както са вървели досегашните науки. Сегашните науки са верни по отношение на слизането, но не и по отношение на възлизането. За да придобият онази абсолютна точност, трябва да се допълнят с оглед на това, което те носят от миналото. Това допълнение могат да направят само окултните науки. За пример, ако даден човек е нервен, причината за това не се крие само в настоящето, но и в неговия минал живот. Това могат да проверят астрологът, хиромантикът. френологъти др. Когато се натъквате на свои добри и лоши наследствени черти, вие трябва да знаете, кога именно, в кое от миналите поколения на вашия живот сте придобили тези качества. Човек трябва да знае. отде носи своите наследствени черти. Като знае това, той лесно може да се освободи от някои отрицателни прояви в характера си. Опитният астролог може да проникне в далечното минало на човека и да намери причините на всички лоши прояви в характера и да му покаже начин за освобождаване от тях. И това още не е достатъчно. Като знае причините на своите отрицателни черти и слабости, човек трябва да има силна воля, да работи върху себе си, да преодолее слабостите си и да върви напред.”
217. ИЗТОЧНИЦИ НА ЖИВОТА: 10 лекция от Учителя, държана на 30 октомври 1929 г., София. - В: Естествен ред на нещата: Общ окултен клас, Г. IX (1929 ÷ 1930), т. І. София, 1939, с. 162 ÷ 165
„Сега, като знаете, че енергиите на любовта са в състояние да освободят човека от всички наслоявания на миналото, не им туряйте бент. Колкото слаби да са тия течения, не прекъсвайте тяхното прииждане. Този прилив на енергии определя вашето съществуване на земята. Всяка Божествена вълна не е нищо друго, освен нов приток от енергии на любовта, който се втича в човешкия живот. Според Божествената наука, съществуват 12 източници или притоци на живота, но днес функционират главно седем. Астролозите наричат тия притоци зодии. Всяка зодия представя творческо течение в природата. От 12-те творчески течения пет са запушени, остават само седем. Астролозите са свързали тия седем течения със седемте планети. Меркурий е свързан с творческия принцип на конкретния ум. Венера - с любовта. Земята - с крачния материализъм. Луната - с въображението. Тя представя утробата, в която идеите се зараждат. Марс - с ония войнствени сили, чрез които човек си пробива път. Юпитер - с благородството. Сатурн - с разумността, с философията на живота. Свърже ли се с творческите енергии на тия седем източника, човек може да живее. Запушат ли се те, той е осьден на смьрт. Като знае това, човек трябва да бъде внимателен, да не запушва нито един от тия притоци. Не само че не трябва да ги запушва, но той трябва да се стреми постепенно да отпушна по един от останалите пет. Като се отпушат и последните пет, човешката душа ще дойде в своето първично състояние, както някога е излязла от Бога. Когато всичките 12 източници в човека са отпушени. той се намира в положение на безсмъртие.
Мнозина казват, че човек не трябва да бъде смел. Не, смел ще бъде, убеждение ще има. - С наука, с философия не трябва да се занимава. - Не, ще се занимава и с наука, и с философия. Някои казват, че любовта била празна работа. - Любовта е велика, мощна, творческа сила. Ако сърдцето не трепти от свещените чувства на любовта, човека осъден на смърт. Ако умът не възприема светлината на мислите, човек е осьден на смърт. Изобщо, ако не може да прояви благородството на своя характер, да разсъждава дълбоко философски, човек не може да се развива. Той не трябва да бъде повърхностен в своите заключения. Разсъждава ли повърхностно, утре ще чуете, че е умрял. Истинският философ не умира. За него смъртта е трансформиране, т. е. минаване от едно състояние едруго. Апостол Павел казва: „Всички няма да умрем, но ще се изменим.”
И тъй, за да дойдете до положение да отворите запушените притоци на живота, вие трябва да имате прави разбирания. Тогава само ще излезете от хамбарите си и ще се посадите в земята, да изгниете и след време отново да изникнете. Това подразбира излизане от стария живот и влизане в новия. Това значи: ако при мъчнотиите в които се намирате, не можете да приложите един от 12-те творчески принципи, да се посадите в него и отново да изникнете, вие нямате никаква сила. Къде е силата на новото учение? Да живее човек в новото учение, това значи, да е отворил път в себе си за възприемане на Божествения живот. Това не подразбира, че човек ще стане светия. Без да е светия, човек може да бъде образец на Божествения живот Светията, геният. Учителят са завършили своето развитие. Те слизат на Земята между хората, да държат матура. И Христос дойде на Земята да държи матура. Кървав пот излезе от порите на челото му, докато свърши матурата си. - В какво се сьстоеше Неговата матура? - Да отвори един от запушените източници. Той сам трябваше да намери този източник, сам да копае, да го отпуши и след това да покаже на хората нов път за спасение. Така постьпи и Мойсей. С тоягата си той удари канарата, и вода потече от нея. След това той каза на хората: Оттук ще пиете вода. И Мойсей отпуши един извор. - Кой запушва изворите на живота? - Човешкият егоизъм. Следователно, за да не запушвате тия извори, откажете се от вашия егоизьм и престанете да живеете само за себе си.”
218. ВЛЕЗОХА В ЛАДИЯТА: 13 неделна беседа от Учителя, държана на 24 ноември 1929 г., София. - В: Крадецът и пастирът: [Неделни беседи, серия XIII], т. I. София. 1937. с. 275
„На всички силни хора, на всички учени философи, поети, музиканти, художници, които раждат доброто, казвам „добре дошли”. Всеки човек, колкото и да е мальк, трябва да бъде силен, да ражда доброто в света. Всеки човек, всеки народ трябва да ражда доброто, т. е. да даде ход на Божественото в себе си. В който момент човек реши да вьрши волята Божия, той става едно с Бога. Каквото направи в името Божие, човек трябва да го принесе пред вратата на Великия олтар и да се отдалечи Не е нужно да седи човек пред този олтар, да се представи пред всички, че е извършил нещо за Бога. Земята, Слънцето, Луната са направени за човека. Той може да се разхожда от една планета на друга и пак да слезе на Земята. Той е свободен, разполага с билет, с който може да обиколи цялата вселена. - Защо ние нямаме тази опитност, тази свобода, да се движим дето искаме? - Да ви се даде този билет днес, това значи, да станете по- нещастни, отколкото сте сега. За да може свободно да пътува от една планета в друга, човек трябва да има съответна форма. С човешката форма той може да живее само на Земята. За другите планети се изискват други форми. Когато говорим за условията на даден живот, ние подразбираме съответни форми. Има начини, по които формите на живота се изменят. Обаче, човек трябва да знае тия начини. За всеки човек, който може да се ползува от тия начини, казваме, че е добър, праведен. Не може ли да се ползува от тях, този човек е грешен. Какво разбирате под думите „праведен и грешен човек?”
219. СОБСТВЕНИК И НАЕМАТЕЛ: 16 лекция от Учителя, държана на 27 декември 1929 г., София. - В: Служене, почит и обич: Младежки окултен клас, Г. IX (1929 ÷ 1930), Т. I. София, 1940, с. 260
„Следователно, когато се казва, че животът има, или няма смисъл, в същност ние разбираме методите, с които човек работи. Методите определят резултатите. Има методи на Луната и методи на Слънцето. Методите на Луната действуват само върху въображението, без да дават някакви резултати. Обаче, методите на Слънцето всякога дават добри резултати. Следователно, когато някой човек каже, че не живее както трябва, това показва, че той работи с методите на месечината. Какво трябва да направи, за да живее разумно и да има резултати? Той трябва да мине от методите на Луната към методите на Слънцето. Как става това? Когато човек минава от низходящо във възходящо състояние, той работи вече с методите на Слънцето. Когато говорим за низходящи състояния, имаме пред вид влиянието на Земята и на Луната върху човека. Само Земята и Луната оказват низходящи и възходящи влияния вьрху човека. Слънцето, обаче оказва само възходящи влияния.
Като говоря за влиянието на Слънцето и на Луната върху човека, аз нямам пред вид какво вие мислите по този въпрос.”
