Ако разгледаме формите, по които животът на нашета планета протича: растителният, животинският и по-специално човешкият живот, не може да не се забележи рязко разграничени етапи, през които те минават. Тези етапи се разпределят по силовите полета, в които Земята е потопена, фокуси на които са преди всичко планетите, Луната и Слънцето. Тези етапи, обаче, можем да групираме в два големи дяла.
В първият етап влизат силовите полета, които тласкат живата форма по един от по-напред трасиран, установен, логично оправдан, закономерно определен път. В този дял се проявяват силовите полета на всички планети до Сатурн, включително и силовото поле на нашия спътник - Луната.
Във вторият дял влизат планетите зад Сатурн, Уран, Нептун, Плутон и още една планета зад Плутона.
Тези силови полета са от по-друго естество. Те скъсват с познатите ни и установени порядки, носят индивидуализма, пълното отрицание на това, което е. Не приемат никакви връзки с каквато и да било позната нам закономерност.
В една своя беседа Учителят подчертава, че в еволюцията на човека има една ясно определена цел - да върви напред, да дойде до положението на ангел, за да бъде господар на себе си и на вселената, сам да решава въпросите си, сам да действа и твори. На ангелите е дадена голяма власт да управляват Слънчевата система, но във всичко това да бъде съработник на Бога, в хармония с Неговите принципи и закони. И човек подсъзнателно се стреми към тази цел, към тази власт.
Но в неподготвения още човек, в мозъка на които центровете още не са развити и оформени, в които липсва една хармонична връзка и зависимост между тях.
Целият този подтик планетните сили зад Сатурна израждат в импулс да бъдеш сам божество, да създаваш други принципи, други закони и порядки, друг свят, поставяйки си задачата драстично да се противопоставяш и премахнеш съществуващия свят на разумната последователност на Божествената еволюция, която зачита правата на другите и не им пречи. И вместо да стане господар на себе си, неподготвеният човек иска да стане господар на другите, да изпълняват неговата воля, да творят и работят само за него.
Те искат да делят живота и с това внасят злото в света, в живота. Този свят, този втори дял, плод на тези силови полета, създават най-големи трудности на великите разумни Братя, Оттам най-трудно се измъкват съществата, за да се поставят в първия дял, там. откъдето се почва порядъка и да тръгне по пътя на еволюцията.
Имал съм случаи да констатирам по израза на лицето и начина, по които се изказват на пръв поглед обикновени неща от Учителя, да разбирам как ясно Той разграничава тези два етапа и какви усилия и време се дават, за да може една група или едно същество да се измъкне от етапа на безпорядъка и да се включи във великата разумна последователност, където се проявява волята на Бога.
Една сутрин Той почна беседата си с думите: „Една част от животните приеха вегетарианството и с това улесниха еволюцията на човека”. Изразът на лицето Му беше странен, израз на колосалните усилия, направени от Братята на Слънцето да подготвят тези животни, за да тръгнат в пътя на разумната последователност, да приемат волята на Бога, да зачитат правата на живот на другите и да служат на човека. В основата на всеки Божествен порядък има един основен закон: „Всяко същество е създадено да услужи някому”.
Друг път, пред салона на Изгрева сме се събрали при Учителя на разговор група братя и сестри. Едно дете неприлично се лезеше по пейките пред масите, на които тогава се хранехме. С това детето внасяше дисхармония в тихата и приятна обстановка. Отделих се от групата и му направих лека забележка, да не се лези така. То не ме послуша. Учителят изведнъж се обърна към мен, погледна ме и каза: „То твоята воля няма да изпълни, ще изпълни своята си воля”.
Казаното от Учителя и изразът на лицето Му, и начинът, по който се каза, аз ясно разбрах, че искаше да ми каже - колко път ще измине това дете, колко усилия ще трябва да се направят, за да бъде то способно да приеме волята на прилежанието, волята на разумния свят!
Божественото приема простички и лесно разбираеми външни форми. Величието седи в съдържанието, вложено в тези форми.
Наистина, като поразгледах детето, чертите на лицето му показваха още незряло, безхарактерно, своенравно, с липса на каквото и да било уважение към каквото и да било, та дори и към себе си, Един откъснат лист, играчка на стихиите, израз на безредието.
Интересна е в това отношение мисълта на Учителя, казана в една беседа: „Поправя се онзи човек, който има воля. Да се покориш на разумното, то значи, да имаш могъщата воля да държиш в респект дивата, необуздана природа в себе си, да се смириш и да приемеш волята на Бога”.
„В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа” - ето основната идея в учението, което Учителят ни донесе.
Колко подострено е вниманието на разумните същества - да пазят душите от уловките на този свят на безредието, показва една малка случка от времето на Учителя.
Като младеж, в грижи около текущите работи на родителите си, аз не познавах живота на удоволствията, който младежите имаха. По-късно, като студент, темите на разговорите в почивките между лекциите ни бяха - кой, коя, как и какви компании са прекарали най-добре вечерното си свободно от занимание време. Реших и аз един ден да видя, да потърся този свят на удоволствията. Скитах из София една вечер, без абсолютно никакви приключения и към 2 или 3 часа след полунощ се прибирам на Изгрева, където живеех с няколко братя в дървената къщичка, която сами си бяхме направили. На един завой, близо до къщичката, гледам в тъмнината Учителя пред мене. „Къде ходиш?” - с мек бащински тон ме запита Той. В тези малко думи разбрах толкова много, че мъчно бих могъл да го изразя. Разбрах по интонацията, с която бяха произнесени, голямата грижа, мъката да бъде запазена една душа и голямото съжаление, ако тя бъде изгубена. Засрамих се и повече не помислих да търся помийните ями на безпътието в света.*
* Забележка на съставителя: Виж „Изгревът” т, XV, с. 249 ÷ 250, 498 ÷ 499.
Планетата Уран е първата планета от този етап на отрицанието. Астрологическият й знак е кръгче, над него кръст, заграден от две дъги: .
На нашето звездно небе, при най-голямата си близост със Земята се вижда като звезда от шеста величина, което ще рече, че с обикновено невъоръжено око не може да се види.
За съвременните хора е открита на 13 март 1781 година от английския астроном Уилиям Хершел, с направеният от него с помощта на своя брат и сестра за пръв път огледален телескоп- рефлектор. С този телескоп той започнал систематически изследвания, наблюдения на звездното небе, където открил неотбелязано до този момент светило, което отначало той помислил за комета. В последствие се убедил, че това е планета от слънчевата система и я назовал УРАН.
Средно разстояние на Уран до Слънцето е 2,863,100,000 км - два милиарда, осемстотин шестдесет и девет милиона и сто хиляди километра, което е повече от 19 пъти разстоянието от Земята до Слънцето, и слънчевата светлина би пътувала до нея за около 160 минути. Това грамадно разстояние на планетата от Слънцето, определя именно нейното отношение - естеството на силовото поле, фокус на което е тя, да бъде далеч, много далеч от порядките на разумния свят, център на което е Слънцето.
Най-интересното и единствено засега в цялата Слънчева система е, че наклона на плоскостта на екватора към плоскостта на неговата орбита е 98°, което показва, че оста на въртенето му се почти слива с плоскостта, в която той се движи и че движението около оста му е обратна на настъпателното му движение.
Графически изразено имаме следното:
При това положение на оста - легнала в плоскостта на орбитата му, се създава много странно положение на годишните му времена. Полюсите на Уран последователно ще се обръщат към Слънцето. Като се има предвид, че планетата обикаля около Слънцето за 84,02 наши земни години, то следва единият полюс в продължение на 21 години Слънцето да бъде над него, другият в това време да бъде в пълен мрак, а областите около екватора да бъдат все в утринна зора.
Следва период от 21 години - за екваториалните области Слънцето ще изгрява и залязва, а полюсите ще бъдат все в утринна зора, след което следва нов период, при които другият полюс ще бъде огрян, а предишният ще потъне в мрак. Така ще се редуват годишните времена в периода от 21 земни години. Това положение на Урановата ос определя най-яркият белег от естеството на силовото му поле, на отричаща, изненадващо рязка, драстична, нервно нетърпелива проява към установеното, към порядъка, който имаме.
Тази негова проява засяга човека в трите му полета - физическото тяло, астралният свят и умственият свят.
Когато Уран в хороскопа на човека е в аспект със Слънцето и е близо до една силна точка на неговото небе, върхът на някои от домовете, особено ако е върхът на ъгловите домове и ще мине през него, то ще имаме катастрофа, която ще засегне някой орган, в зависимост от знака, в който се намира, на неговото физическо тяло.
В ъглов дом имаме резки промени на чувствата и оригинални, до чудновати прояви на мисълта. Този човек не може да понася близостта на хората, проявява резки и неочаквани, нараняващи отношения към тях. Съвместният и семеен живот с такива хора е много труден и в много случаи свършва с разкъсване на връзките. Идеите, които идват до мозъка на един уранов тип, се изопачават, тъй както образите в едно криво огледало. Това в наше време е особено силно подчертано в някои художници, скулптори, композитори, тъй като живеем сега в една сравнително уранова епоха.
Бавното движение на Уран около Слънцето за 84,02 земни години, дава на качествата, които носи проявите, които създава и епохите, които определя, както за определения човек, така и за обществото й живота на Земята един значителен устои. Влиянието им остава за дълго.
Уран се завърта около своята ос за 10 часа и 42 минути - сравнително голяма бързина. Това определя голямата инициатива и самонадеяност, която създава в човека чувството да смята, че е на права страна във всяко свое начинание и че ще има успех. Това се отнася и до обществените прояви, без да разбират, че всяко нещо, което се отделя от цялото, изгубва живота, изсъхва и че тези начинания ще се провалят, защото са откъснати от Божествения план.
Диаметърът на планетата е 53,400 км, което е повече от четири пъти екваториалния диаметър на Земята. Размерът на планетата определя и обема на задачите, с които тя се ангажирва. Размерът е голям и задачите, с които урановите типове се заангажирват, е сравнително голям.
Средната плътност на планетата е 1.09, което е около плътността на земната вода. Това говори, че планетата има една значителна въздушна обвивка. Присъствието на дебел слой въздух определя влиянието на Уран предимно в умственото поле. Засяга и подхранва дейността на човешката мисъл, като в много отношения и дава силата да се наложи, да подведе околните в правотата на идеите си, на пътя, в който е тръгнал.
Албедото, или отразителната способност на планетата, е 45 на сто, което е значително и ще рече, че тя отразява почти половината от светлината, която приема от Слънцето. Това показва голямата плътност на атмосферния слой, което определя големия устои и сила на мисълта, а оттам и грамадната мъчнотия за разумните същества да измъкнат един уранов тип от неговите заблуди и големите усилия, за да се вкара в правия път.
Ето защо, природата в лицето на своите велики разумни синове, за вразумяване на попадналия под влиянието на Уран човек, общество, народ, прилага големите страдания. Разумният свят неоправени работи няма да остави и за постигане на това има сигурни средства - страданието.
Голямото албедо дава и това, че целият устрем, даден от влиянието на тази планета, има в основата си някак идейното, все за благото на една среда около него, която ще му се подчини и ще тръгне след него. Това албедо говори също и за присъствието в атмосферата на Уран и на значителна влага, която има отношение към емоциите, към чувствата, както на отделния човек, така и на обществото, намиращо се под нейно влияние. Плътната атмосфера с влага определя тясната връзка, тясната зависимост между мисловия и чувствен мир. И един път възбудена мисълта, бързо се възбуждат и чувствата.
Уран има пет спътника. Най-близкият до планетата е Миранда, който отстои на 120,000 километра. Открит е в 1948 година. Диаметърът му още не е определен. Обикаля около планетата за 24 часа и 48 минути.
Вторият - Ариел е на разстояние 192,000 км, с диаметър 950 км и период на завъртане две денонощия, 12часаи29минути.
Третият - Умбриел е на разстояние 267,000 км, обикаля около планетата за четири денонощия и 46 минути. Има диаметър 700 км.
Четвъртият - Титания е с диаметър 1700 км и се движи около планетата на разстояние 438.000 км и я обикаля за 8 денонощия, 16часа и 56мин.
Петият - Оберон, с диаметър 1500 км, на разстояние 586,000 км, обикаля планетата за 13 денонощия, 11 часа и 42 секунди.
Разглеждайки спътниците на Уран, които за неговия размер са значителни по брой и размери, показва, че във влиянието му има значителен елемент на грижа за околните и голяма способност да ги увлича със своите идеи и да ги подчинява със своята мисъл.
Голямата близост на всички спътници до планетата говори, че дава една значителна топлота в тези грижи, а също да създава голяма привързаност, сляпо подчинение и вярване във величието на идеите и мисълта, които той носи.
Всички спътници се движат сравнително много бързо около планетата. Малкото време, за което те обикалят около нея, говори за способността да създава голям жар, голям устрем, бързо разпалване в провеждане от околните, възприели влиянието му във всичко, което той им носи.
Откъснаха се същества от Слънцето и пожелаха да създадат нов мир, нов свят. Но свят без светлина и топлина, без Люов и живот не се създава. Много милиарди години ще минат, докато тези същества разберат това, докато оста наУран се изправи.
.
