Следващата планета от Слънчевата система е планетата Сатурн. Нейният знак е един кръст, от долният край на конто се извива един полукръг надясно -
С просто око тази планета се вижда като ярка жълта звезда. Нейната звездна величина се мени от плюс 1.4, каквато яркост имат почти най-светлите звезди. Тази яркост ние имаме, когато Земята се намира в права линия между Слънцето и планетите. А когато планетата се намира в тъй нареченото горно съединение в права линия - Земя, Слънце, Сатурн - тогава нейната яркост пада на минус 0.4, която е значително по-малка.
Средните разстояния на планетата до Слънцето е 1426 милиона километра. Тази отдалеченост, това голямо разстояние дава една важна характерност на силите, които са станали причина за създаването й, а също на силите, в които тя е потопена и силовите импулси, които тя излъчва.
Тази отдалеченост дава на силовите му импулси качествата, които има вече зрелият възрастен член от семейството, погълнат в големи грижи и задачи, имащи отношение към много сериозните проблеми на живота.
Заедно с това, че тя от всички планети в слънчевата система има най-малка плътност 0.68 процента от тази на нашата вода, ни дава основание да приемем, че Сатурн има извънредно дебела въздушна обвивка.
Атмосферата - този газов слой, който имат планетите - е плод на един дълъг и бавен процес, които става във веществата, през които те минават, в сложни взаимоотношения и промени, в който процес веществото приема все по-съвършен и по-съвършен вид, при които се отделя и водата като есенциален продукт на минералния свят и газове, които в своите дълги и бавни взаимоотношения добиват една сравнително устойчива група, годна да принесе своя принос във великата задача на природата, наречена жиеот. Този еволюционен процес е вечен, като създава условия за все по- съвършена проява на живота.
Тази най-малка плътност, която планетата има от всички други планети на слънчевото семейство, ни налага да приемем, че въздушната му обвивка е най-голяма от тази на другите, а оттам и да заключим, че тя е най-старият член от това семейство.
Веществото, проявено в твърдото му състояние има отношение към волята на човека, импулса за действие, подтика за проява. От качеството на веществото, от което е създадено човешкото тяло, можем да вадим заключение за съвършенството на изявяването им. Качеството на веществото, от което е създадена ръката на един художник, на музиканта, на хирурга, и всички творци на изящното, е нещо съвършено друго от ръката на човек, които няма отношение към такива прояви.
Веществото в течно състояние има отношение към чувствата, към емоциите в човека. Емоционалният човек има повече течност в тялото си.
Веществото във въздухообразно състояние има отношение кьм мисълта на човека. Човек, които добре мисли, диша дълбоко, спокойно, тихо и плавно.
При планетата Сатурн, където видяхме, че има най-голяма въздушна маса, силовите му импулси имат отношение преди всичко към мисловия мир в човека. Оттук човек се явява вече като мислещо същество. Той търси вече да обясни за себе си явленията в света, търси техните причини и последствията, които те създават. Търси да проникне в загадките на природата, търси законите, които създават и движат онова, което е около него.
Този именно подтик на тьрсеие на знания, сьздава едно напрежение на ума, което способства за неговото развитие, засилване на мисълта и с това възможността за една все по-дьлбока и по- дьлбока проникновеност - качество, което е изключително важно, за да може човек да влезе в една нова фаза на своето развитие - фаза на изследовател - фаза на учение. Оттук човек става ученик. Ученик на една от двете школи в света.
Бялата школа - школата на висши разумни същества, носители на живота, любовта и светлината, движението, обмяната и мъдростта.
Школата на черното братство - носители на смъртта, омразата, тъмнината, покоя, разпадането и ограниченията.
Ученичеството е един период на самостоятелно изследване, на търсене на истината. Ученикът трябва да напряга ума си, за да се докосне, за да стигне до идейния свят, света, където се твори и където всичко се сьздава.
Без напрежение на мисълта, човешкият ум не може да стигне до идеите. Тъй както едно растение не би могло да се развие, ако не се напрегне да пробива почвата, било нагоре, за да пусне надземните си части, било надолу в самата почва, за да има корени.
Учителят казва; „Мозък, който не се напряга и не издържа дадено напрежение, не е готов за Божествените идеи”.
Един ден отивам при Учителя, показвам му ръката си и го питам да ми каже значението на една линия, която имах и значението, на която не знаех точно какво е?
Учителят ме погледна и ми каза: „Ще гледаш хиляди ръце и ще изучаваш нейното значение”.
Сегашните учени са установили по безспорен начин, че тези велики пратеници от Слънцето и звездния мир, тъй наречените космични лъчи, идвайки до нашата атмосфера, много от тях се поглъщат, влизат във взаимоотношение с елементите на въздуха и не достигат Земята. Логично е да се приеме, че колкото една планета има по-дебела въздушна обвивка, толкова по-малко космични лъчи по брой и вид ще стигнат до нея. По този начин между нея и великият звезден мир връзката е по-слаба. При Сатурн тази обмяна поражда най-дебелата му атмосферна обвивка й най- слаба от всички планети.
Това дава особената характерност на импулсите му, които в човешкия мозък се изявяват като подтик към самота, уединеност, липса на желание за общуване, странене от обществото, близки, приятели, и една скритост във всяко отношение. В замяна на това, тези погълнати космични лъчи от атмосферата му я правят по-активна и с по-голяма стойност за живота. Оттам качеството на импулсите му да имат отношение преди всичко с мозъчната система в човека, която от четирите признати като основни системи в човешкото тяло, а именно: двигателна, дихателна, храносмилателна и нервна, отговарящи на четирите необходими условия за проява на живота на нашата планета - почва, топлина, влага и въздух. Мозъчната система има отношение към въздуха.
Орбитата на Сатурн е елипса, значително разтеглена, което определя, че способностите, които силовите импулси създават и подхранват в човека, лесно могат да бъдат в служба и на доброто, и на злото.
Екваториалната плоскост на планетата сключва с плоскостта на орбитата му един ъгъл от 27 градуса, малко повече от тази на нашата планета, който е 23,5 градуса.
Това наклонение определя какво е отношението на импулсите му към Божествените подтици, с други думи този ъгъл определя какво съпротивление оказват те на Божественото - приема ли го безрезервно и като единственото, или ще провежда свои.
В човешкия мозък това естество на импулсите се отразява като едно своенравие, една упоритост, една дебелоглавщина, което е в значителен размер. Своенравието отхвърля всякакви внушения, съвети, препоръки и приема само своето като меродавно. Мъчно се съгласува с когото и да било, това прави човека също крайно резервиран и мъчнодостъпен. Отразява се още и с една критичност към всичко, един значителен устрем да не се одобряват порядките и нещата и да се критикуват често пьти по един безогледен начин.
Времето, което е необходимо на планетата, за да направи една обиколка около Слънцето, е 29 1/2 земни години, като се движи на своята орбита с една скорост от 9.64 километра в секунда. Тази сравнително малка скорост придава на импулсите му качество, което в човешкия мозък се отразява като една бавна асимилация, бавно приемане, бавно нагаждане към всички нива. Носи елементите на здрав консерватизъм, изключва бързите импулси към мислене, емоции и действие.
Към всяко нещо се пристъпя бавно и поради добре развит мислов мир, задълбочено и по възможност всестранно обсъдено.
Сатурн е втората по големина планета в слънчевата система с диаметър 120,500 километра, която носи елемента на голяма инерция.
С други думи, мъчно се задвижва кьм мисъл, чувство и действие, но задвижи ли се веднъж, мъчно се спира.
Тук можем да имаме случаите на мързеливи и инертни прояви.
Около своята ос той се завърта за 10 часа и 14 минути. Скоростта на околоосното движение определя интензитета на живота, който има на дадена планета, колкото по-бързо се върти около своята ос небесното тяло, толкова по-бурно се развива живота там.
Защото, както и един електромер, напрежението на електричното поле е, което определя скоростта на движението му, така и при една планета, която в случая не е нищо друго, освен един проводник, през който минава напрежение от електрично поле, което създава и нейното въртение, като образува около нея едно магнитно поле. Взаимоотношенията между тези полета са, които създават и нейното въртение. Тези именно силови полета са, които определят и интензитета на живота в нея.
Това качество на планетата дава на силовите й импулси свойствата да събужда в човешкия мозък стремежа да поема отговорност й инициатива във всяка работа, макари след внимателно обмисляне. Поеме ли една работа като задача, изкарва я докрай. Само той може да носи и изведе на добър край, ако има и подкрепата на Юпитер, големите, тежки и отговорни задачи, защото в големите задачи мисълта е решителен фактор.
Когато почнала Втората световна война, попитали Учителя - „Кой ще победи?”. Учителят отговорил: „Ще победи онзи, който по-добре мисли!”
Отразителната способност на планетата - албедото - е 42 процента, което е значително и дава белега, че има отношение не само към себе си, но и към другите, едно чувство за справедливост е налице. Егоизмът е в значителна степен надраснат.
Това, което е най-характерно за Сатурна, са трите концентрични пръстена, които той има, намиращи се в плоскостта на екватора му. Те са били наблюдавани още от Галилей в 1610 година, който погрешно е взел за спътници на планетата.
По-късно в 1656 година Хюгенс окончателно е установил, че това са пръстени.
Радиусът на най-вьншния пръстен е 137,000 километра, а самата му ширина е 16,000. Между него и вторият пръстен - средният - има едно промеждутъчно пространство от 4,800 километра.
Средният пръстен е широк 26,000 километра и е отделен от най-вътрешния с едно разстояние от 1,600 километра.
Третият - най-вътрешният пръстен - е разделен на две части, по-плътна и светла - с ширина 18,500 километра, и по-рехава, съставена от много разредена маса, която достига почти до самата планета.
От Земята пръстените се виждат в най-различен вид между правата, когато Земята се намира в плоскостта на екватора му до елипса в съотношение най-много 2:1 по отношение нейните оси. Учените са успели да измерят и тяхната дебелина, която за размерите им е много малка и не е повече от 15 километра.
Изследванията, които са направени за физическото естество на тези пръстени е показало, че те не са компактна твърда маса, нито пък течност, а са съставени от отделни частици без връзка помежду си.
Съществуването на тези пръстени, тяхната форма и естество ни дава основание да правим заключение за някои характерности на силовите импулси на Сатурн.
Произходът на това вещество, от което са съставени тези пръстени, ще трябва да приемем, че е от самата планета. Защото между другото, характерът на най-вътрешния пръстен със своята вътрешна рехава част може да ни даде основание да приемем, че един процес на отделяне вещество от самата планета продължава и сега.
Следователно то е такова естество, което не се подчинява на закона на гравитацията. Че има такъв вид вещество, това се подкрепя и от вида на някои кометни опашки, където има опашки и по посока към Слънцето, и в обратна посока.
Някои учени приемат, че антивеществото не се влияе от гравитацията.
В естеството на веществото на тези пръстени имаме нещо, което не е сродно с онова на самата планета, за да се отделя от нея, а освен това в него липсва един основен елемент в природата - елемента на обединението. Всяко тяло, което имаме пред нас, освен своите химически елементи, има и един силов елемент, който обединява другите, за да образува тяло.
Тази именно обединителна сила, която някои наричат любов, в тези пръстени я няма. Оттова ще трябва да заключим и за зловещото влияние, което те придават на импулсите на планетата.
Всички качества, които силовите импулси на Сатурна имат, се озлочестяват от тези пръстени, и в много случаи това намира почва в човешкия мозък, като се проявяват отрицателните им страни.
Страданията, трудностите, лишенията, самотата, беднотията, оскърбленията, през тях човек ще трябва да мине, за да дойде до живота на тази планета, в която като най-стар член на слънчевото семейство носи в себе си елементите на дълбоко разбиране законите в природата.
Строгата геометрическа форма, която имат пръстените - обръчи с голяма ширина и незначителна дебелина - това ни довежда до извода, че силовите импулси на планетата са много мощни, с един строг и повелителен характер, точност, прецизност, изисканост и в най-малките неща.
Всяка планета е едно живо същество и има прояви на такова. Храненето е основното качество на всяко живо същество, независимо в какъв вид и форма ще се прояви то. Храненето е процес на приемане. При този процес всякога имаме отделяне на отпадъчни елементи. При Сатурн отпадъчните елементи не се пръскат в пространството, откъдето се събират и формират комети, а се събират в тези пръстени. Оттук ще трябва да заключим, че на тази планета животът се развива в някаква изключителна оскъдица на основните му елементи - топлина, светлина, вода и разпадащо се вещество. Космичните лъчи, които са основните агенти на живота, по всяка вероятност трудно изпълняват своята задача. Ето защо, в силовите импулси на тази планета има дебело подчертано качество пестеливост, което качество в своя лош вариант са изразява като скъперничество, подтик за събиране какво ли не, най-често ненужни отпадъци.
Установено е, че тези пръстени се въртят около планетата с различна скорост, която е между 16 и 20 километра в секунда, което потвърждава участието и активността им в силовите импулси на планетата.
Сатурн има девет спътника; осем от тях се движат по направление, в каквото се движат всички планети и повечето от спътниците им, а деветия, наречен ФЕБ в обратна посока. Последователно, по отношение разстоянието им до Сатурна спътниците са:
1. МИМАС с диаметър 650 км
2. ЕНЦЕЛАД " 800 км
3. ТЕФИЯ " 1,300 км
4. ДИАНА " 1,100 км
5. РЕЯ " 1,750 км
6. ТИТАН " 4,400 км
7. ГИПЕРИОН " 500 км
8. ЯПЕТ " 1,700 км
9. ФЕБ " 320 км
Това, че планетата има девет спътника и те с не особено големи скокове в своите размери, както това е при Юпитер, дава основание да се приеме, че грижата като елемент в импулсите му е на сравнително голяма висота, както на сила, така и по качество. Вярно е, че най-отдалеченият, но най-малък спътник ФЕБ се движи в обратна посока, което говори, че користта понякога намира място в качеството му грижа.
Импулсите, които планетата Сатурн излъчва, за хората на нашата планета Земя имат отношение към мозъчните клетки, които се намират в горната предна част на челото. Ето защо хора, които реагират на тези импулси, имат добре развита горна челна част. Когато импулсите на тази планета вземат превес в даден човек, то това се отразява на цялата му външност и преди всичко на неговата глава.
Човекът е слаб, с малко мускулатура, без тлъстини, с добре развита костна система, извънредно издръжлив и неуморим. Обикновено има по-тъмна кожа и коси. Главата се характеризира сьщо с малко мускулатура, тънка и в някои случаи мека кожа. Челото в предната горна част добре развито, вежди дълги, тъмни, очи малко хлътнали и тъмни. Добре развити скули, нос дълъг, като при добрия случай, добре оформен, прав, с големи ноздри, без много мускули по тях.
В лошия случай имаме пак дълъг нос, но малки ноздри, гърбът на носа е огънат навътре или навьн, като човката на птица, понякога изкривен наляво или надясно. Устни тънки, дълги, добре оформени при добрият случай. Отворът на устата е голям. Брадата добре развита и широка, като при добрия случай с една вдлъбнатина под долната устна, а при лошия - от устната - линията е почти права или малко издута напред. Уши, обикновено малки, със слабо развита горна част.
Външният ръб на ухото е всякога налице.*
* Б.Р. Сякаш описваш външния вид на Николай Райнов.
