НАЧАЛО

Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ИЗГРЕВЪТ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

4. По колелото на зодиака

ГЕОРГИ ТОМАЛЕВСКИ ТОМ 18
Алтернативен линк

4. По колелото на зодиака


Житно зърно, Г. XV (1940), кн. 4, с. 134




ТЕЛЕЦ


Над широките поля и пресните угари се носи тихата песен на флейта, излязла от влажната хладина на горите, от цъфналите храсти и от планината, където вече са плъзнали стада и се чуват гласове на звучни хлопки.

Дърветата са облечени с прозрачни зелени облачета, по които блести росата преломила слънчевия лъч в седем багри, по долините руменеят първите цветя с крехки чашки.

На небето грее остър сърп на новолуние, клоните тихо прошумяват от вечерника и две очи наблизо чакат с копнежа, събуден от цъфналата пролет.

Днес е празник на земята. Изпръхнала е нейната снага, и в топлите й пазви мълчаливо спи зърното, от което ще израстне пълен клас. Като невеста, която чака своя жених, земята чака часа, когато Слънцето ще я обгърне в своите обятия и ще пришепне бликащата радост на своето щедро сърце.

И твоите очи са пълни с очакване и обич. И на твоите устни са цъфнали като бели цветове малките усмивки на надеждата. Ти седиш безмълвна и се вслушваш за тихите стъпки на Оногова, когото чакаш в низата на безкрайните мигове, часове, дни и столетия.

Колко е хубаво да чакаш! Не си отивай ти, благословен копнеж, ти, свещена жажда! Нека винаги устата ни да чака благодатната небесна влага, нека винаги ухото да е будно за стъпките на белия гостенин, който ще похлопа на вратите ни. Хубаво е, когато пъпките на дърветата са готови да ни покажат скрития в тях цветец, хубаво е, когато очите са натежали от радостни сълзи.

От днешния ден аз помня едно синьо, кристално небе, от топлата привечер - един тьничък сърп на запад, една самотна звездица, която трепка далече в дълбините и твоите очи, които тихо чакат.

Ще дойде младият пастир с ведрите очи, слязъл от планината, донесъл със себе си нейната буря, свежият лъх на снежните върхове и нейната безкрайна обич.

Вслушай се. Не чуваш ли, как се носи вече над широките поля тихото молене на медногласния кавал, долитнал от горите, от широките влажни лъки, от планинските чукари и от сърцето му, което те обича?

Не ще чакаш дълго. По склоновете на планината текат събудени буйни пролетни води, градините ухаят вече, дръвчетата са облечени като нежни тънички царкини и в небесната шир лети колесницата, която носи сбъднати всичките ти сънища, всичките приказки, които ти нашепва самотата на твоето съзерцание...

Днес е празник на земята и Слънцето й носи богатите си дарове. Ще се зарадва земята, ще се зарадват и твоите тъжни зеници, които мълчаливо чакаха в нощта, когато сърпът на новолунието блестеше на запад, и ръцете ти, прилични на бели цветове, кротко лежаха на твоя скут.


Стрелец



, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ