Житно зърно, Г. V, кн. 7 ÷ 8 (III ÷ IV.1930), с. 196 ÷ 197
Животът започва от малкото - едно семе, един зародиш. Столоватият дъб се е зародил и израсъл от един дребен жълъд. Ябълката - от малка семка. Малкото - и обикновеното наблюдение ни го показва, и научните изследвания в древността и в наши дни ни го сочат – е могъщо. Искра огън може да причини грамаден пожар. А в атома - според пресмятанията на днешната физика - е скрита могъща енергия, ала е свързана в Гордиев възел, та мъчно би могла да се развърже. Да се развържеше, би била цял змей, чийто пръстени биха опасали цялата земя. И най-великото чудо на Природата е негли това - дето може да събира в малкото голямото: и по време, и по пространство.
Човешкият зародиш не преповтаря ли фазите на целия развой - не само формите на органическия живот, а и геологическите епохи, които са се редували на земята?
Годината, чийто изгрев е в мига кога Слънцето встъпва в Овена, сиреч пролетната равноденствена точка, също започва от един зародиш - един огнен импулс. Една искра на първичния Огън. И се разраства в организъм. Годината е като живо същество - със своя физиономия, със свой характер, свой живот, своя съдба. Година с година не си приличат, както ден с ден, както дори миг с миг.
Разбира се, че когато говорим за година, ние не подразбираме една мъртва редица от дни, отбелязани на книжен календар с имената на разни светии, царе, мъченици - икони, на които се кланят пустоверни люде, които не могат да живеят без идоли. Годината - това е един жив органически цикъл на земния живот, който черпи соковете си от Слънцето. То е живот, работа на разумни сили - и механически, и органически, и духовни. Работа на живи съзнания, които образуват по сила и степен един спектър, една дъга, единият край на която е в сърцето на земята, а другият - в сърцето на Слънцето.
Годината е един завитък от безкрайната спирала на земния живот. Същество, родено от живота на безчетни същества, знайни за нас и незнайни...
Годината се роди, но и в наши дни все още далеч от градове и села - далеч от съзнанието на хората - в „пещера”. И само прости „овчари” негли са видели „звездата” на годината и са отишли да й се поклонят и да й дадат дар от сърце: агне непорочно. И неколцина мъдреци - тоя път може би повече от трима - които разбират езика на звездите, са отишли да видят новородения отрок, ожиданият нов живот, чрез който Бог по веднъж в годината слиза на земята.
Аз срещнах един от тия мъдреци и той ми описа отрока - Година. Показа ми и рожденото му свидетелство: някакъв кръг, на който видях нанесени знаковете на зодиака, а в тях планетите на нашата слънчева система. То било техните подписи - печати.
Годината има светли огнени очи - със смел и проницателен поглед. Така прям и така смел, че погледне ли някого, който лъже, или е с гузна съвест - ще го разтрепери, ще извади на показ всички му задни мисли и кроежи - защото ще запретне да чисти не с вода, а с огън. И в него, като спретната чевръста мома, която шета в къщи, и съвсем не й е до приказки и задявки - тя ще хвърли безжалостно всички партушини и вехтории. Не ще търпи нищо вехто. Който иска да гради с вехти греди, с останки, който иска да преправя стари дрехи, износени, който иска да кърпи вехтото с ново - ще изпита замаха на нейната ръка. И ще види вехториите му да пламтят в огъня. Който иска да бъхта стари, отъпкани пътеки, които водят не до изворите на живота, а до застояли и почти изчерпани щерни, до плесенясали води, в които квакат политически и религиозни жаби, и да носи на хората вода от тях - ще се види настигнат от вихър и ще намери всички мостове по тия пътища изгорени.
Дойде ли при нея някой не за работа, а за задявки и удоволствия, ще получи такава плесница, че ще му светнат очите: че тя не обича помътените от сласт погледи, а ясните, прями, трезви взори. Тя ще свърне като светкавица в кабинетите на царе, управници, ръководещи, челни люде и на мнозина ще развали домашните сметки: тя не търпи лъжа, не търпи нищо старо, не търпи кърпеж, не търпи подпори на онова, що вече клони да рухне. Тя носи и иска ново, ново! Тя носи инструменти в торбата си и раздава наляво и надясно — на всеки, който иска да работи с нея, да оре, да сее да гради с "отвее, ъгъл и кръг". Който иска да чисти извори, да гради чешми, да проправя нови пътища до бликащите на воля извори в планинските пазви. Който иска да работи - тя му се усмихва, тази усмивка ще му влее бодрост—бодростта на ясен, тих зимен ден - студен, но добър и здрав, който те кара не да се разполагаш и седиш, а да ходиш спретнат, чевръст и да работиш нещо, за да се раздвижи кръвта ти. За тия - работните - тази година е благодатна и тя ще ги повика след работата на богато угощение.
г.
„Подсъзнанието - това е душата, съзнанието - това е сърцето, самосъзнанието - това е умът, свръхсъзнанието - това е човешкият дух - И когато старите гърци са казвали: „Познай себе си”, те са се занимавали само със съзнанието и самосъзнанието. - Сега Християнската философия се занимава с великото учение на подсъзнанието и свръхсъзнанието”.
