И най-обикновеният земеделец знае, че иначе се сеят и отглеждат картофите да речем, иначе боба, иначе житото, съвсем другояче лозата или овощните дръвчета. Може да има нещо общо в култивирането на плодните дървета за пример, но всеки вид си има нещо специфично, нещо особено, което трябва да му се даде при отглеждането. Ако това е тъй за различните земеделски култури, колко повече е така за децата.
И децата са едно – „ябълка”, друго – „круша”, трето – „боб”, четвърто – „жито”. Има - говоря общо — и „магарешки бодили”, па и „отровни билки”. Има деца „пролетни”, други „летни”, трети – „есенни”, четвърти – „зимни”. Все еднакво ли ще ги третира опитният земеделец-възпитател?
Защото наистина работата на възпитателя може донейде да се сравни с тая на земеделеца - само че той има да отглежда по-фини и по - сложни култури.
Та който има да борави с деца, добре трябва да разбира тяхното естество — не само теоретично, не само от гледище на съвременната вербална педагогика и повърхностна психология, а обективно, конкретно.
Днес много се говори за душата на детето, за такива или онакива възпитателни методи, пише се много, още повече се приказва (надали има по-големи словохотливци от педагозите!), но резултати има много малко. Не е липсата на интерес у тия люде, нито недостиг на желание да работят - а липсата на сигурно и обективно знание.
Та въпроса се свежда към това - има ли обективен критерий за познаване характера, заложбите, склонностите на детето и неговите възможности. Нещо, което не окръжаващите говорят за него по техни - повърхностни и непълни наблюдения - а което Живата Природа говори? Нещо, което Природата да е написала със сигурни, вещи знаци?
Има. Преди всичко - формата на човека. Строежът на неговата глава, лице, тяло, око, ръка - обект на ред психологични науки с конкретна база на изследване: Физиогномия, Френология, Хирология, Иридология (ирисдиагностика). И после един по-отвлечен, космографски апарат- хороскопа, сиреч карта на небето, снета в мига на раждането на даден индивид, карта, чиито ключове за разчитане и разгадаване ни дава Астрологията.
Хороскопът-външно погледнато - е само един графичен образ: един кръг, представящ еклиптиката, която е разделена по известен астрологичен метод на 12 дома и по която са нанесени геоцентричните еклиптични положения на планетите. Но за астролога-психолог той е един жив свят, един комплекс от живите сили на природата, които вечно творят и претворяват, рушат и създават формите, в които се
излива Живота.
Представете си, че един педагог има пред очи хороскопите на ония, които възпитава. Не че това е достатъчно - той трябва пак да бъде „тънък психолог”, да има богат душевен опит и дълбока интуиция. Обаче хороскопът - колкото и ясно да говори - ще остане мъртви знаци.
Но този обективен образ, що природата му дава, това писмо, което тя пише, ще послужи като сигурна опора на неговите наблюдения и изследвания, на неговото психологично прозрение.
Малцина у нас познават техническия език на астрологията и затова аз не бих могъл да дам един поглед за начина, по който един педагог, запознат с астрологичната техника, може да работи при педагогичната си практика. Но да речем, че имате подръка хороскопа на едно дете, респективно ученик, изчислен с възможната точност (знае се точната дата, час (до минути), място на раждането).
По него астрологът веднага ще разбере с какво дете имате работа. Ще разбере какво е по темперамент, какъв му е натюреля (в Хутеровски смисъл на думата - това е технически термин), какви му са дарбите и способностите, какви слабостите и недъзите, от що се нуждае - от лека ли, деликатна обхода, в която чувството взема превес, или от твърда, но разумна ръка; лесно ли възприема и учи: кое по-лесно и как - все практични въпроси, които определят вече и метод, и третиране.
Много още неща ни разкрива хороскопът — не само характерологичната страна на известен индивид. Но за възпитателя, бил той родител или учител - това е достатъчно за неговата по- специална задача.
По тоя начин възпитателят ще може да схване конкретно каква е мисълта на природата за даден индивид и ще поведе неговото възпитание не по мъртвите, отъпкани пътища на измислени правила, норми, методи, схеми, а по живите линии, които сама природата е начертала с веща ръка. Така задачата на възпитателя ще добие донейде общочовешки смисъл.
