Алтернативен линк |
Д-р Стефан Кадиев
VIII.
Биографични бележки
1. Биография
Д-р Стефан Станчев Кадиев е роден в гр. Хасково, на 6 април 1897 г. Той е най-големият син на учителите Иванка и Станчо.
Бащата Станчо Стефанов Кадиев е син на занаятчия - шивач. Бил е ученолюбив и много трудолюбив. С помощта на съпругата си Иванка е завършил естествена история във Фрайбург, Швейцария и след това се е завърнал в България. Станал гимназиален учител в гр. Хасково. Участвал е в Балканската и в Междусъюзническата войни, достигайки чин „фелдфебел". В Междусъюзническата война воюва заедно с най-големия си син, Стефан. Работил дълги години в родния си град, където и се е пенсионирал като училищен инспектор. Основал е социалистическата партия в Хасково.
Майката на д-р Кадиев - Иванка, е била също от семейство на занаятчии. Завършила е прогимназия. По предложение на настоятелството на Хасковската гимназия е поканена за гимназиална учителка. Вземала е дейно участие в културния и социалния живот на град Хасково, била е първата жена в града, изпълнявала женски роли в театралната трупа, изнасяла представления. Основала група на общество „Бяло Братство".
В семейството на Станчо Кадиев се родили и израснали пет сина и една дъщеря.
Младият Стефан завършва Хасковската гимназия през 1915 г. Министерството на войната отпуска стипендии за обучение на надарени младежи. Директорът на гимназията предлага на Стефан да се яви на конкурс и активно го подкрепя в подготовката и участието му. Талантливият младеж спечелва стипендията и заминава да учи медицина в Инсбруг, Австрия. Но започва Първата световна война и едва завършил I курс, бива отзован обратно в Родината и преведен като студент-медик в армейска етапна болница в гр. Ксанти. По-късно е прехвърлен в санитарна школа в гр. Гюмюрджина, като лаборант в армейска лаборатория. Тя е била към немска военна болница. Там участва в мащабни мероприятия по ликвидиране на заболяването малария. Открива метод за бърза и еднозначна диагностика на маларията по микроскопски начин, който бил веднага приложен във всички полкови лаборатории. Методът е приложим и значим и до днес. През 1918 г. е преместен от фронта в Хасково, в полкова лечебница. Демобилизиран е през 1919 г. Кандидатства отново за стипендия на Военното министерство. Приет е в първия курс на току-що основания Медицински факултет към Софийския университет. Сред преподавателите във факултета са много от най-добрите специалисти на Русия, намерили приют в България след Октомврийската революция. Завършва обучението си като първенец на випуска. Междувременно се запознава с идеите на Петър Дънов. Поставя ги безрезервно като основа на по-нататъшния си живот и работа. В духовните му търсения и житейските перипетии до него е съпругата му - Иванка Петкова Тетевенска.
Веднага след завършването на образованието си е назначен за лекар на X пехотна дружина в родния си град Хасково. Ужасен от състоянието на здравната култура, широката заболеваемост и високата смъртност от туберкулоза, полага големи усилия за пропагандиране на здравни знания сред широки слоеве от населението чрез статии, сказки. Основава движението за здравна просвета и активен здрав живот „Хасарей". Дейността на движението включва, освен разпространение на здравни знания, още и организирани ежедневни спортни занимания за стотиците му членове, изграждане с дарения и собствен труд на минерален басейн. След 4-годишна служба е преназначен за дружинен лекар на I конско дружинно отделение. След 8-годишна служба е повишен на длъжност полкови лекар на XI пехотен полк в гр. Сливен. В Сливен отново разгръща широка обществена пропагандаторска дейност, изграждайки група, по подобие на изградената вече в Хасково. Става член на международната организация за борба с алкохолизма IOGT, полага клетва като заклет въздържател. През 1937 г. е преведен като старши ординатор на VIII дивизионна болница в гр. Хасково. През 1941 г. е преведен на длъжност дивизионен лекар на X пехотна дивизия в гр. Кърджали. От 10.IX.1944 г. до 1945 г. е етапен, корпусен и главен лекар на Първа българска армия. След края на Отечествената война е главен лекар във Военната академия. Поради служебни несъгласия, през 1946 г. преминава на работа в гражданската сфера. Работи като фабричен, училищен лекар, лекар на свободна практика, спортен лекар, в батнеосанаториум, в про- филакториум. Пише статии за почти всички медицински издания. Завършва допълнително специализации „фитотерапия", „Хигиена", „Профилактика". Нещатен сътрудник е в Института по гериатрия към БАН. Поддържа тесни творчески контакти, обширна кореспонденция със специалисти, работещи по проблемите на стареенето от съответните институти в Москва, Киев и Букурещ. В тези контакти от съществено значение е и активната му дейност в Българския есперантски съюз.
Като член на Българския есперантски съюз, участва в международни конгреси, конкурси за написване на литературни произведения на есперанто, води активна и изключително богата кореспонденция със съмишленици-есперан- тисти от цял свят.
Участва в редица изследвания по въпросите на дълголетието, хигиената, профилактиката. Активно участва в създаването и изследователската работа, свързана с първите групи за здраве и дълголетие за възрастни хора в София. За нуждите на тези групи създава специализирани комплекси от упражнения. Разширява обхвата на групите за здраве, включвайки и специални упражнения за инвалиди. Във връзка с това сътрудничи и на списание „Инвалид". Живеейки реално с идеите на Петър Дънов, въвежда занимания с песни и народни танци във всички групи за здраве, които организира.
Като следовник на Петър Дънов, участва в повечето от организираните летни учебни занятия и събори на Рила и организира санитарното и здравното им обезпечаване.
Общо публикува около 1300 статии по различни здравни и лечебни въпроси в редица вестници и списания, изнася 30 беседи по Българско национално радио. Член е на Националната лекторска група (впоследствие - дружество „Георги Кирков"). Творчеството му включва и статии на духовна тематика, стихове, есета и книгата „Рила, когато проговори".
Има две дъщери - Елена и Пенка.
Умира на 15.IX.1985 г. в София, обграден от любовта и уважението на бивши пациенти, съмишленици, колеги, на семейството си.
Елена Кадиева (дъщеря на д-р Стефан Кадиев)