11. След пепелта

Ще си замина - сам не зная где
и вятърът прахът ми ще развее
по всичките посоки на майката земя.
А може би, все пак ще си останат
за поколенията писаните думи,
подшити с чувства, с много обич...
Ще ги прочита млад човек, незнаен,
ще се замисля - моят трепет
в сърцето му ще резонира,
и те ще затрептят със общ стремеж!
Това е топлата общочовешка тръпка
пред хубавото, пред голямото и пред доброто.
И в полудрямка някаква ще каже:
„Не е преминал пък съвсем безгласен,
животът му,
щом някому и някъде е с радост той дарил..."

4.VII.1975 г., София