Алтернативен линк |
5. Материалистичният мироглед
Стека
(в. „Утринна Хасковска поща", г. II, бр. 230,15.V.1928 г.)
Господствуват два мирогледа: материалистичен и спиритуалистичен. Първият е предмет на „положителната наука" и има за основа опитности, събрани чрез петте сетива. Нейната област е обективната природа. Методът й е аналистичен: наблюдава явленията, прави опити, вади заключения, създава теории, които остават ограничени в областта на специалиста. Впрочем и там теориите [са] подложени на постоянна промяна. Опита ли се да обобщи всички теории в едно, науката все се лишава от своята „научност", тъй като попада в област, неподатлива на непосредствен опит. Опити за обобщения в областта на науката виждаме у мнозина учени, от които най-виден и модерен е германският учен философ Ернст Хекел. Мнозина са чели преведената на български книга „Седемте мирови загадки" (Бог, време, пространство, живот, смърт и прочее). Заключението от цялата книга е: „Не знаем, не знаем и не знаем."
Въпреки това материалистичният мироглед води неминуемо към следните логически крайни заключения:
1) Всичко, което се вижда, близко и далечно, е сбор от 78 елементи (които всяка минута могат да се умножат), случайно съчетани в съединение, чието случайно съчетание в миналото е дало живата протоплазма, а оттам чрез еволюция и борба за съществувание се е дошло до днешния човек.
2) Животът е физиологията на случайно съчетаните по особено сложен начин протоплазмени елементи.
3) Смъртта е потъване в нищото: молекулите се разпадат и атомите се разпиляват, от човека не остава нищо.
5) Задгробен живот, това е едно страшно суеверие, внушено от поповете на човечеството за успокоение на жалеещите майки и бабички.
6) Бог, това е фаталната измислица на царе и попове, с цел да се приспиват народните маси, да се държат те в покорство. „Ако нямаше Бог, той трябваше да се създаде", казвал Балтер [? Волтер]. Толкова е необходим тоя хашиш за народното съзнание. Трябва ли положителната наука да търпи тоя средновековен анахронизъм?
7) „Как трябва да живея? Та аз утре ще стана на нищо, на прах! Малкото дни, които ми са дадени, трябва разумно да използувам, а след мене - потоп. Душа, съвест, всичко това са плашила за тонковци и слаби хора, те са за простолюдието.
Всичко е тук, всичко е в тоя миг!
Логиката е проста, ясна.
Днешната интелигенция е права. Да се продава истината заради практическия морал е падение, низост. „Да живее истината, па ако ще би и целият свят да погине" - казват серия материалисти, философи и учени. Те заслужават уважение. Те търсят истината искрено. Да се осъжда един професор, бил той и прогимназиален, защото учил Дарвиновата теория и така „подкопавал устоите на добрите нрави, основани на библията с нейните шест дни" е най- долна еснафщина, тесногръдие. Умът на човека търси Истината, той жадува заради нея, па ако ще да му струва и целия задгробен мир, заедно с Рая и свети Петра начело. Каква доблест наистина у хората на науката! Колко достойно за удивление е то! Да бъдеш готов да се сринеш с праха, да се лишиш от всички шансове за безсмъртието, така щедро обещавано от църквите, само заради желанието да останеш верен на Истината, колко и безутешна тя да бъде!
Но обгръща ли науката цялата истина?
Когато Христос заяви на Пилата: „Аз дойдох на света да вестя Истината", Пилат го запита: „А що е истина?"
Пилат не е бил прост човек, както понякога ни се струва. Той е бил човек много учен, познавал е всички тогавашни философски системи и чрез него е питала Христа цялата тогавашна наука: „Що е истина?"
Пред днешната наука е също сложен въпросът: Що е Истина? Къде е Истината?
Частно за землетреса, материалисти казва: „Стават размествания на пластове, пропадане на почва, изригване на вулкани; но всичко това е механика и не се нуждае от никакво съзнание. А да се твърди, че има някаква връзка между живота на хората и землетреса е глупаво суеверие. И чудно е как има интелигентни хора, които могат да твърдят противното."
Всичко това е нам добре позната логика на материалиста.
Спиритуалистичния възглед ще разгледаме в друга статия.