4. Сдънцепоклонението на Бялото Братство

Д-р Стефан Кадиев - Сливен

(в. „Братство", бр. 5, 22.111.1929 г.)

Значението на слънцето като лечебен фактор се засилва все повече и повече. Ако сравним средновековните замъци, или даже старите ни къщи, при схлупените им стрехи и малки прозорчета, със сегашните обширни, светли мо­дерни постройки, с техните големи прозорци и високи тавани, лесно ще разбе­рем, че еволюцията на човешкото жилище в хигиенично отношение се е изра­зявала в неговото все по-голямо приобщаване към слънчевите лъчи. Поговор­ката, че гдето слънце влиза, болест не влиза, започва да бъде все по-добре разбирана и на дело проверявана. Достатъчно е да се види който и да било европейски, па и български морски плаж, за да се види - колко много се прибли­жаваме днес до слънцето. Хората от по-старата ни генерация не могат да си обяснят и всячески осъждат силно разрастващия се туризъм, планински лето­вища и хижи. Но науката намери научно име на това, което още старите римля­ни са разбирали и използвали в своите „солариуми". Тя му даде името „ултра­виолетови лъчи" или „планинско слънце" и започна неговото широко и благо­датно употребление. Пред въздушно-слънчевото лечение всички употребявани досега лечебни методи започват да отстъпват, а средната продължителност на човешкият живот - да се увеличава. Последната, само в последните 25 години, за Америка се е увеличила с 8 години! А това е само началото на човешкото приобщаване към слънцето!

Като оставим настрана окултно-мистичната страна и „слънцепоклонението" на Бялото Братство, нам се чини, че обичаят да се излиза сутрин при изгрев слънце на чист въздух, по високите места и да се правят гимнастически упражнения има своя дълбок здравен смисъл. Лекарят, който следи пътищата на туберколозния бацил в гърдите на един обущар, надвесен по 14 часа над своята работа, или на чиновника, заставен да гълта отровния дим и прах на канцеларията, може лесно да прецени какво означават за тях половин или един час на ден сутринна разходка по височините с гимнастика и дълбоко ди­шане! Той може да прецени и как ще се отрази на здравето им едно по-продъл­жително престояване на слънце!

От тая гледна точка, обичаят на Бялото Братство да излиза сутрин на чист въздух и слънце би трябвало да намери одобрението на нашето обществе­но мнение и да има повече последователи даже и между съвсем не мистично настроените, практични, мислещи за здравето си българи.