3.2. Мисъл

(в. „Братство", бр. 3, 23.I.1929 г.)

На гости ми беше малка, светла мисъл. Чиста, ефирна, тя приличаше на фея, която нагазва сутрин покритите с роса ливади. Тя помилва душата ми и й пошепна нещо. Какво беше то - не помня. Тя се наведе, целуна смръщеното чело и - отлетя.

Душата ми остана като преди: грижи, грижи, грижи!

Но един смътен спомен остана в нея. Някакво тихо, необятно, радостно чувство.

И носи се то през цялата сивота и тревоги на деня: дълбоко заседнала, тиха радост.

Фея посети ливадата на душата ми - обременена от своя кръст - и й донесе своето благословение.

А нейното благословение е - радост!

Орионо