1. Писмо на Михаил Иванов от Франция до Стефан Кадиев от 23.XI.1977 г.
2. Написано е на френски език, понеже му е разкрачен вече почеркът на български език, и по него графолозите на Изгрева ще му гадаят за характера, който сега има.
3. Той диктува на френски език на секретарката си, която пише на пишуща машина, а той само се подписва. И така изпраща писмата си до България.
4. Михаил доказва, че мислите му текат в главата само на френски език и не може вече да мисли като тъпите българи. Той вече не е кой да е. Той вече не е българан-тупан. Не е като онзи, който е ту българин, ту тупйн и може да бие само на тупан. Това може, това и прави - да бие тупан на хорото на село. Той, Михаил, не е вече българан-тупан, а е вече Омраам. Туй то!
5. Получили тук писмата му, написани на френски език, всички хукват да търсят преводачи да ги превеждат, за да видят какво им казва вече не Михаил, а Омраам.
6. Едни го упрекват, че кореспонденцията си с българите води само на френски. Други го възхваляват. Има такива запазени писма от него. Да се чуди човек и да се мае защо ги пише на френски. Да се чуди, но ако е човек.
7. Тук вече не го смятат, че е забравил род и език, а го възприемат, че се е въздигнал толкова високо, че е забравил да мисли на български. Случват се и такива работи. Той се обръща към д-р Стефан Кадиев с „Кадиев", а иска да се обръщат към него с „Омраам". Признава само своята титла.
8. Михаил Иванов вече им изпраща в писмата си и цветни снимки на неговото ново лице. Той си е пуснал голяма брада. Той се е дегизирал като Учителя Дънов, обявил се е вече за Миров Учител на Всемирното Бяло Братство.
9. Той иска и се стреми да подмени образа на Учителя със своя образ и да подмени Учението на Учителя Дънов със собствените си писания. Засега той успява да стори това и във Франция, и в България.
10. Засега Михаил Иванов успява с дегизирания си образ да подлъже и излъже само онзи, който е едновременно и българан, и тупан. Само онзи, който има глава на тупан, признава Михаил като Миров Учител - Омраам.
11. И най-важното. Михаил Иванов не е българин. Той е македонец. Той е роден в село Магарево, околия Битолска, Македония. След това се преселва във Варна и след това идва в София. И така, от село Магарево могат да се родят само магарета. И той е прав, че не е като онзи българан-тупан, защото не е такъв. Виж „Изгревът" том IV, стр. 267-268. Той си е чист македонец от село Магарево. Там е цялата работа!
12. Учителят казва така: Трима евреи правят един арменец. Трима арменци правят един македонец. А трима македонци трябва да направят онзи българин, който да признае Бога в Словото на Учителя Дънов. Да, ама не го признават!
13. Но тук това не става. От село Магарево могат да се пръкнат само магарета и нищо повече. Това ще се види, когато българите проучат ролята на македонците на „Изгрева".
14. И още по-важно. Най-големите предателства към Школата на Учителя и към Словото Му се извършиха от македонците, които се поселиха в България след Илинденското въстание през 1903 г. и след войните през 1912-1913, 1914-1918 г. Те станаха уж последователи на Учителя Дънов.
15. Учителят Дънов казва така: „Едно престъпление към Бога и Школата на Бялото Братство се изплаща до тисящи родове." Та това, което вчера, днес и утре става с Македония, не е случайно, а е затова, че те направиха съдба с Дома Господен. А Дом Господен бе Изгревът в София, където бе Школата на Бялото Братство. И сам Бог се движеше по земята българска.
16. А Учител на Школата на Всемирното Бяло Братство бе Всемировият Учител Беинс Дуно. В Него бе Божественият Дух, в Него бе Христовият Дух и в Него бе Господният Дух. В Него бе Светата Троица. Неговото Слово бе Слово на Бога. То бе вся и все. Амин.
