18. Писмо от Михаил Иванов до д-р Стефан Кадиев

от 23.XI.1977 г.

Превод:

Кастелрама, 23 ноември 1977 г.

Скъпи брат Кадиев,

Извинете ме, че Ви отговарям малко със закъснение. Написали сте пис­мото на български, като сте го изпратили на сестра Стела в Севр, а на сестра Стела са й трябвали няколко дни, за да го даде да го преведат на френски. След това, по телефона, тя ми предаде съдържанието на Вшето писмо. Така се запознах с писмото Ви поне 15 дни по-късно... Ако го бяхте адресирали напра­во до мен, щях да ви отговоря много по-рано.

В момента съм в планините Пиринеи. Тук, във височините, имам пет хи­жи и Ви отговарям от този красив кът на Франция...

Благодаря Ви за всички тези хубави думи, които отправяте към мен.

Каква радост е за мен да науча, че Вие работите изключително много, заедно с много други братя, в много градове с младежта. И дори имате салон във Варна!

Този Борис, когото споменавате във Вашето писмо, сигурно е Борис Ни­колов? Много съм трогнат от всичко това.

Току-що научих, че няколко братя и сестри са се допитали до Ванга в Петрич: тя им е казала много хубави неща за мен.

Колкото до мнението на Ванга, вече бях в течение, защото някои от мои­те тукашни приятели ходиха при нея, за да я поздравят от мое име; тя им преда­ла изключителни, немислими, невероятни по блясъка си неща за мен! Впро­чем, тя не е единствената, която е казвала тези неща. Моите приятели са се допитвали до 45 ясновидци във Франция, в Швейцария (разбира се, те нямат същите способности като Ванга), които са казали на практика същите неща като нея... Но аз, като се има пред вид, че съм работник на Небето, не разчитам много на предсказанията на другите. Дори Учителят Петър Дънов ми предска­за изключителни неща! Не се спирам на добрите предсказания и пророчества на Нострадамус, на Катрин Емерих, на Щайнер... Да, вместо да се спирам вър­ху предсказанията и да заспивам върху лаврите си, аз работя безспир, ден и нощ, и разчитам само на своята работа. Това, което има стойност, е това, кое­то човек прави в живота си, а останалото може да бъде вярно, може да бъде и невярно. Ако е вярно, толкова по-добре.

Сега, що се отнася до идването ми в България, това може да стане скоро. Ще дойда да ви видя. Подгответе се, защото ще има нови неща, за които вие може би още нямате представа.

По въпроса за обединението на Братството от Франция и от България - аз го желая от 40 години; не пожелаха да ме разберат в моята искреност! Нико­га не е прекалено късно. 40 години след това всички го желаят, толкова по- добре. Но 40 години изтекоха; можехме да направим нещо по-добро. Нищо. Нека Братството в България и във Франция да живее, да напредва и да про­цъфтява!

Ако искате да получите новини, мога да Ви ги съобщя. Имаме Братства в много страни по света: в Канада, в САЩ, в Мароко, в Израел, в Заир, в Того, в Конго, във Великобритания, в Белгия, в Швейцария, в Италия, в Гърция. Имаме групи в много градове на Франция: Париж, Лион, Марсилия, Ница, Безансон, Гренобъл, Роан, Сент-Етиен, Милуз, Страсбург, Рен, Нант, Тулуза, По, Монпе- лие...

Моите книги са преведени на английски, на испански, на португалски, на немски, на италиански, на гръцки... Вече 8 тома са преведени на английски. Скоро ще излезе 22-рият том.

Когато имаме събрания в Бонфен и в Севр, в тях участват над 700 души!

Желаейки идването на този прекрасен ден, когато ще се срещнем в Бъл­гария, Ви изпращам, както и на цялото Братство в България, своите най-добри и най-светли мисли.

(подпис) Омраам Микаел Айванхов

(превод от френски: Марина Иванова)