8. Кухнята

Обичах да навестявам кухнята. Не само защото около казаните е топло и уютно, въпреки пушека, който никога не улучва комина и дълго се върти на едри кълба из кухнята, въпреки големите дъждовни капки, които намират пролуци през плочите на покрива и улучват точно врата на посетителя в самата минута, когато вън дъждът е спрял.

Не само защото тук можеш да намериш най-голямото богатство на пла­нината - едно канче топла вода.

Не.

Който познава живота на тия хора тук и се е вживял в него, лесно разби­ра притегателната сила на тая опушена каменна сграда.

Последния път, когато ходих в кухнята, валеше дъжд. Въздухът и земята бяха нагизнали от влага. Галошите ми едва задържаха нашествието на водата от всички страни. В самата кухня беше кално - трябваше да стъпвам по плочи­те. Бяха дежурни добрите познати А. Б. В. Г. Д. Е. и Ж., а дядо Благо носеше вода с лодката. Водата беше вече донесена и се грееше в големия казан. Чай­ниците клокочеха.

Основата на трапезата за тоя ден беше зеле. В единия ъгъл беше стова­рена цяла грамада зелки. Трябваше да се очистят горните листа, да се очистят кочаните и да се накълцат.

Готвеше се обед за триста души здрави хора, на които никога не липсва­ше апетит.

Всичко в кухнята беше в движение: ножове, ръце и уста.

Отначало, докато се започне работата, се водеха оживени разговори. После нямаше какво да се приказва. Започнаха песните.

Изпяха се един след друг всичките куплети на първата песен от песно­пойката - „Зора се чудна зазорява", с всичките възможни повторения. После се навлезе в сериозната гама на песента - „Ще се развеселя", после - „Напред да ходим смело", после - „На Учителя покорен" и така нататък. Не се достигна даже до песента „При извора", когато всичкото зеле беше очистено, нарязано, влязло в казаните и наполовина сварено.

Идваха, разбира се, и братя. Те не вършеха нищо полезно. Само слуша­ха, пъхнали ръце в джобовете, грееха се на огъня и тук-там поддържаха песен­та с някоя и друга басова нота.

Минути и часове вървяха, към зелето бяха прибавени и картофи, музи­кално очистени при помощта на втората част от песнопойката.

А ако бих бил малко повечко вярващ, бих почти повярвал, че това е маги­ята на тихото озарение, любовта и радостта, които се примесват при готвенето й.

(Вж. снимка № 117 от „Изгревът" том XV. - бел. на съставителя Вергилий Кръстев)