2. Скакавица

Равният отначало път стана отведнъж стръмен.

Погледът вече не можеше нищо да прозре през стволовете на огромните борове - нито към Говедарци, нито към Рупите. Той не можеше да се откъсне от земята.

Пътеката ставаше тясна и стръмна.

Като правеше чести, почти вертикални извивки, тя сякаш се стремеше изведнъж да се вреже в сърцето на планината.

И все пак - аз се радвах.

Тежките стъпки, с които превземах всеки вертикален сантиметър, ми се струваха леки и приятни.

Даже препълнената раница на гърба ми се стори отведнъж сякаш лише­на от тежестта си.

Такова нещо е радостта пред близката хижа.

Планината започна да ечи по-силно, като зала, гдето свири мощен ор­ган.

През зелените корони на дърветата се прозираше къдравата сребърна лента на водопада Скакавица.

Аз знаех: там, в неговото подножие, е дълго жадуваната почивка: изти­чаща от сърцето на пряспата чешма, пламтящ огън, топла вода, удобна маса, любезно посрещане, закуска.

Там ще мога да снема раницата от мокрия гръб, да си почина и да се нахраня.

Ако Рила се нещо разсърди, ако облаците се опитат да откраднат шапка­та ми, ако водата би направила опит да се спусне на потоци от врата към пети­те, зная, хижа „Скакавица" би имала за мене и друго значение.

Цапащите капки по тенекиения покрив на хижата неведнъж са ми раз­казвали за истинската цена на топлото огнище всред планината, както и за значението на планинското хижестроителство.

С тия мисли аз сложих раницата на масата, измих зачервеното си лице на чешмата, обърнах гръб към грейналото слънце, пих чай и се чувствувах не­що повечко от цар.

(Вж. снимка № 21 от „Изгревът" том XVI. - бел. на съставителя Вергилий Кръстев)