Алтернативен линк |
62.6. Видимата Школа
Така изминаха 14 години. През тези години аз идвах тук и се считах записан в школата, а [от] 1922 година бях ръководител на братството в Пазарджик. Считах се за редовен вече ученик, защото през 1930 г. пропуснали да ми пратят покана и по нареждане на Учителя ме повикаха с телеграма. През тази година съборът беше само един ден и аз го бях пропуснал и беседата беше свършена. Когато казах това на Учителя, Той каза:
- Не си я пропуснал (отнася се за беседата) - и един час ми говори една цяла беседа, от която си взех бележки и Учителят ме изчакваше да си ги отбелязвам.
След два-три месеца пак дойдох при Учителя и поисках да се срещна с Него, за да ми даде упътвания. Той ми определи след около двадесет деня, като ми посочи на календара деня и датата. На тази дата дойдох и Той веднага ме прие. Тогава около два часа ми дава наставления - всичко, което е необходимо за един човек като обикновен и духовен. Дойде ред и за спането. Аз Му казах, че много лесно заспивам. А когато се случи да не мога да заспя, започвам мислено да пея и след няколко минути заспивам. Той нищо не ми каза, но аз видях, че трябва да си тръгвам вече. На тръгване Той ми каза да дойда на общия клас в сряда.
На сутринта, след като Учителят говори 15-20 минути, слезна при черната дъска и написа няколко криви линии. Започна да ги обяснява и ги обясни така:
- Идва при мен един ученик, който минава за напреднал, и ме лъже - и ми повтори всичките думи, които Му бях казал относно моето заспиване. После продължи: - Лъже ме, че като искал, тогава можел да заспи. А той лъже, лъже! - подчерта натъртено Учителят, а аз се облях цял в пот, тъй като мислех, че всички ме гледат и знаят, че се отнася за мене.