62.7. Изпит за вярност

След три месеца от тази случка аз дойдох тук и поисках от Учителя да ме приеме. Той много любезно ми каза, че сега не може. И ми посочи да отида в четвъртък. Но аз не отидох на този ден, а след три месеца. Тогава пак не ме прие и ми посочи дата и ден. Аз пак не отидох на посочената дата и отидох след други три месеца. Така четири пъти ми определя дата и аз тези четири пъти все не отивах на определената дата. Отначало Той биваше весел и с ус­мивка ми говореше, но после ставаше все по-строг и най-после не ми опреде­ляше дата, а казваше само, че е зает и не може да ме приеме. Така минаха четири години. Аз не знаех защо не ме приема и все отивах и молех да бъда приет, докато на четвъртата година, един ден Той ми каза съвсем строго, че няма да ме приеме изобщо, в смисъл - никога. Тогава аз се много огорчих и тръгнах да се връщам в Пазарджик. Но когато седнах във вагона на влака, си помислих, че това е навярно изпит и Учителят ме опитва дали аз при всички условия ще Му остана верен ученик. В същият момент цялото купе се заля със светлина и ми олекна на душата. Изпълни ме някаква чудна приятност, като да съм получил нещо много хубаво.