61.5. Опорната точка

Нещо повече. Аз знаех, че Му трябвам, че съм Му необходима както въз­духа, който диша. Аз знаех, че Неговите очи ме търсят между всички други, че Той ще бъде спокоен само когато ме види между другите, когато ме види там, на моето място, гдето е свикнал да ме вижда, като част от ръката Му. Той ми казваше - не зная дали наистина, чрез живо слово, дали насън или направо чрез мисълта Си:

- Но и аз съм човек! И аз имам нужда от човек, който да не иска нищо от мене, с когото да мога да споделя като със свой, да си кажа и аз болката - че и аз не съм без болка! Имам нужда от човек, който [да не] идва обременен и разплакан при мене, който [да не] иска моята подкрепа, моя съвет, за когото не съм принуден да снемам [товара му] и [да] товар[я] моя гръб! Както слънче­вият лъч се нуждае от опорна точка на земята, за да може да стъпи върху нея, да й проговори, да оживее, така и аз се нуждая от такава душа, каквато ти можеш да бъдеш за мене!

Аз Му отговарях - може би гласно, може би насън, а може би и само така, с мисълта си:

- Да, Учителю мой, аз съм тук! Аз съм готова да бъда опорната Ти точка на земята, да поема всяка Твоя болка, да Ти дам най-хубавото, каквото имам! Защото Те обичам и Ти се радвам!

Ето това аз Му говорех с всеки мой поглед!

Нещо повече. На мнозина съм казвала, че народните песни, създадени от Учителя, са всъщност доловени от Него мотиви на Средногорието, които аз понякога полугласно съм Му пяла. Аз не зная какво би било музикалното твор­чество на Учителя без тая обмяна на музикалния опит между мене и Него. Той поемаше мотива, мислеше върху него, преработваше го и няколко дни по-къс­но го поднасяше в школата готов, излъскан, сочен, прекрасен, пълен с идея, изваяна в жива мелодия.

Това е любов, нали?

Но аз също така добре знаех, че това не е човешка любов, любов за всеки ден, че това е любов от друг произход, от друга категория. Аз съвсем не исках да съм физически близо до Него, като например Маргарита Мечева, ко­ято искаше да нощува при Него, за да има дете от Него. Та Той й казваше:

- Но иди у вас си, намери си мъж, ожени се, имай си деца!

Тя отговаряше: „Аз не искам парцалани!"