61.2. Защо мъжът ми бе отровен от гъби

Между кандидатите ми се яви и тоя, който по-късно стана моят мъж. Той беше приходящ търговец, собственик на дъскорезен гатер в Родопите. Той ме поиска толкова настойчиво, че ми оставаше много малко за мислене и за от­каз. Като си представих какво ме очаква при нашите селски ергени и особено - много дотегливия ми кандидат, аз реших да се оженя за него и така да сменя селото, срещу неизвестното бъдеще, далеч от роден кът, при непознат дотога­ва мъж.

От мъжа си аз не мога да се оплача. Той ме обичаше по своему, задово­ляваше всички мои нужди, беше любезен, мил с мене. Трябва веднага да кажа, обаче, че той в много отношения не ме задоволяваше. Всяко по-близко допи­ране до него ми причиняваше физическа болка. Аз си извоювах правото да спя отделно от него, със седмици не се допираше до мене - той сам чувствуваше, че това не ми е приятно.

Никому не казвах, че ми беше много драго, когато той отсъствуваше от къщи, може би със седмици или месеци. Трябва също да призная, че когато един ден умря поради отравяне с гъби, аз не тъгувах така, както би трябвало да тъгувам. Това тежеше страшно много на съвестта ми, но какво да направя - такава бях! Той ме накара да стъпя на земята, да преживея това, което всеки човек преживява. Но дълбоко чувствувах, че това не е същинският ми живот - теглеше ме нещо далечно, друго, далече различно от сивото катадневие, на което търпеливо и мълчаливо плащах данък.