54.8. Аурата на Учителя

Към спомените ми за Учителя трябва да отнеса това, което лично аз съм видяла. Беше през време на една от Неговите беседи. Както Учителят говори - аз виждам, като че Неговото лице избледнява, а над главата Му, на линията на ушите и над темето, се образува един триъгълник от златисто сияние. Бях в пълно съзнание и не бях нито помисляла за така наречената „аура", за която теософите обичат да говорят. Гледах Го доста дълго време, питах се дали не се касае до някаква халюцинация. Но зная, че халюцинациите предполагат някак­во ненормално състояние на духа, каквото у мене нямаше. Беседата беше, как­то често беше при Учителя, много хубава, вдъхковена и аз бях обзета от силна радост. Все пак счетох, че се касае до нещо субективно, видяно само от мене, но не и съществуващо в действителност.

Но тук трябва да кажа, че брат Коста Русев пръв ме заговори, без да бях му казала нито дума за видяното:

- Знаете ли - рече той, - че аз видях над главата на Учителя един златист триъгълник, който обхващаше главата Му от ушите нагоре!

Вие сте реалист и може би ще предположите, че се е касаело до някакво особено осветление, дошло изотзад през прозорците. Не зная. Знам, че ми направи много силно впечатление тогава, че няма да го забравя, докато съм жива.

Но ето че друг път виждах други неща. Виждах как от Учителя отскачаха светли петоъгълни форми - нещо, което не може да се изкаже или сравни. Най- близко би било да си представите светлите ивици, които се образуват при слагане на захар във вода. Нещо подобно. Ето тия петоъгълници аз виждах да прелитат от Него към оная група между слушателите, които бяха особено мно­го предани и с особено старание и любов Го слушаха. Някога тия петоъгълници оставаха при групата и там се загубваха. Други път те се връщаха обратно при Него. Аз само ги гледах - не всякога, разбира се, - и си мълчах.