54.7. На разговори в дома на Коста Русев

На една вечеря, помня, Георги Радев четеше някакво стихотворение, как Христос казва: „Аз раздадох себе си." Учителят каза между другото:

- Какво са за вечността 29 хиляди години, които са изминали, или 2000, които предстоят да се изминат? Идния път, при следното прераждане, школата ни ще бъде в Русия, в Кавказ, после ще премине в Америка и после - върху новия континент, който сега бавно расте във Великия океан из морското дъно. Сега е 1936 година. Ще минат 100 години и пак ще се видим в Кавказ, през 2036 година!

Бяхме на обед у Коста Русев, когато Веселин Стоянов Му зададе въпро­са: дали човек е произлязъл от маймуната и как да се обясни близостта на човека до маймуната. Учителят каза:

- Не човекът е произлязъл от маймуната, а обратно - маймуната е човек, който е тръгнал в неправилен път и чрез инволюция се е деградирал до степен­та на маймуна. Маймуната е паднала човешка раса.

По отношение на протестантите Той беше много въздържан: „Протестан­тите окултисти не стават" - казваше Той веднъж.

Моята майка пожела веднъж да види Учителя. Тогава тя беше в София, дошла при мене и при сестра ми. Учителят беше у Коста Русев и свиреше върху тяхното пиано. Ние двете влязохме при Него. Той спря свиренето и ни посрещ­на усмихнат, ръкува се любезно с нея. Усмихна се и рече за мене:

- Тя върви по бащина линия!

Така си и беше. Баща ми не почваше нещо сериозно, без да се съветва с мене, това майка ми знаеше. Когато си излезе, мама каза:

- Та Той бил свят човек! А какво само не се приказва за Него!

И тя сериозно се безпокоеше за мене, дали не съм си продала душата на дявола! Бяхме се събрали на група за молитва. Тя присъствуваше и плачеше от умиление.