Алтернативен линк |
50. Защо е дошел Учителя на земята
Разказва Невена Неделчева на 27.XII. 1958 г.:
Това ми го разказа една сестра - името й няма да ви кажа.
Тя отивала на беседите тогава, когато на душата й било тежко, когато нямала друга радост. Наистина, както това ставаше с всички нас, тя чувствува- ла радост, която не могла да се сравни с нищо друго на света.
Тоя ден тя била много омъчнена. Тежка мъка тежала на душата й. Около нея изглеждало непрогледно тъмно. Тя слушала с радост думите на Учителя и току я налегнал един въпрос, който тя сама чувствувала как отправя към Учителя: „Ние поне сме греховни, правили сме и правим грешки, заради които си получаваме нашите наказания - страдаме. Ами Ти, който си съвършен и безгрешен, каква сила Те принуди да дойдеш на тоя грешен свят и да страдаш заедно с нас? Твоите страдания от какво са заслужени?"
Като отправях тоя въпрос към Учителя, аз Го гледах право в очите. Погледна ме и Той и ми проговори ясно, като че беше до мене:
- Питате: защо съм дошел на тая грешна земя? Дойдох заради вас! Дойдох да ви донеса светлина. Дойдох да ви помогна да не ходите в тъмнина. Ето затова съм дошел на тоя свят!
Аз останах като гръмната! Стори ми се, като че в салона стана светло, че бремето слиза от плещите ми, стана ми весело, радостно, като че не съм имала никаква болка, никакво страдание.
Нямаше никакво съмнение, че Той беше доловил мисълта ми и ми беше отговорил ясно, категорично и напълно разбрано.
Записал: д-р Стефан Кадиев