Алтернативен линк |
48. Учителят и времето
Разказва д-р Стефан Кадиев:
През 1924 година бях заел длъжността си като дружинен лекар в Хасково. Намерих обаче време да дойда до София точно по време на всеславянския юнашки събор. Учителят тогава живееше на „Опълченска" 66. Аз бях гледал с възторг прекрасните юнашки носии на хилядите юнаци и юнакини, дошли от всички краища на родината ни, както и от Чехословакия, Югославия, Полша. Беше наизлязла и цяла София да гледа юнаците.
Денят беше хубав, слънчев. Но точно когато д-р Кадиев беше при Учителя, той забеляза, че неочаквано небето се затъмни. Яви се черен облак, който покри хоризонта. Започнаха светкавици, гръмотевици и прокапаха първите едри капки дъжд.
- Ще се развали хубавият празник на юнаците - рече д-р Кадиев, който с въодушевление беше вече разказал на Учителя това, което беше видял.
Учителят се позамисли, после стана и влезе в стаичката Си. Минаха десетина минути и Той отново дойде на мястото Си на двора до чешмата. Разговорът продължи на други теми. Минаха още десетина минути. Учителят погледна небето и рече усмихнат:
- То като че ли няма да вали?
Вярно, не валеше. Тъмният облак като че беше се замислил, после като че започна да избледнява, да става по-светло. Още до половин час, небето се изясни и грейна слънце.
Учителят погледна пак нагоре, усмихна се като човек, който е получил отговор на своя молба и рече:
- Разнесе се дъждът и няма да вали, нали?
Времето се оправи. Съборът на юнаците се проведе с успех.