40. Спомени на сестра Барудова

40.1. Как оздравях от маточното кръвотечение

През 1926 г. исках да дойда на събор в София, а живеех във Варна. Оти­дох при брат Манол Иванов. Понеже бях от беден произход, брат Иванов ми каза, че трябвало много пари. Аз се оскърбих много и плаках из пътя. Една сестра беше с мене и ми каза:

- Не плачи! Колко пари имаш?

- Имам 600 лева.

- Тръгвай тогава!

И аз дойдох. Но научих, че съборът бил забранен и ме караха да се връ­щам. Но аз реших да попитам Учителя, ако имам случай да Го видя. И както си вървях, срещнах Учителя на пътя. Разправих Му всичко. Той ми рече:

- Ами ти какво казваш?

- Искам къде си Ти, и аз да съм, затуй съм дошла.

- Добре, ще останеш.

По това време аз бях болна от маточно кръвотечение от 4-5-6 години. Тъй като беше решено да се отива на Мусалла, аз размислях, че при това кръ­вотечение, ако тръгна, то значи да ме носят на носилка. Затова реших да се моля. Молих се три дена и три нощи да ми спре кръвотечението. Но точно сут­ринта, когато да тръгвам, кръвотечението пак се появи. Но аз реших, каквото и да става с мене, ще отида. И отидох. Като стигнахме на Мусалла, там валя цяла нощ дъжд и сняг. Бях мокра, на другия ден пак бях мокра. На върха се качих с един скъсан сандал.

На другия ден бях пак мокра, но по чудо кръвотечението спря. Като се върнах оттам, бях добре. Но като се върнах тук, по неизвестни причини крака­та ми се подуха. Едвам вървях. По едно време, както вървях, срещнах Учителя. Той веднага ми видя краката и ме попита какво е това.

- Подуха ми се краката.

- Десет дена да ги миеш три пъти подред в гореща вода.

Аз започнах да си слагам краката в гореща вода, но не минаха и десет дена, и краката ми оздравяха. И оттогава, до ден днешен, слава на Бога, нямам никакво кръвотечение. И краката ми са здрави.

40.2. Как оздравях от кръвохрак

През 1930 г. всички се канеха да отидат на Седемте рилски езера. Исках да отида и аз. Но през това време не бях никак добре и бях почнал да плюя кръв. Никак не знаех отгде излиза кръвта - идваше ми така една топла вълна и като се изплюя и виждах - кръв. Не отидох на лекар да видя каква е тази рабо­та. Седях един ден и си мислех какво да правя. И както си мислех, дойде ми мисълта да натопя червен кантарион в зехтин и да го пия. Така направих и тръгнах от Варна за София. От тука заедно с Учителя и всички сестри и братя потеглихме за Езерата. Точно бяхме минали хижа Скакавица, и започна да ни вали дъжд. Хем бях болна, хем бях боса и с едни летни обувки. Докато стигнем до езерата, бях мокра до кости. Там стигнахме и всичко беше мокро. Разпъна­ха няколко палатки, но аз бях цяла мокра и легнах така. Не можах да мигна от студ. По едно време станах и излязох навън. Гледам, запален беше голям огън и Учителят седеше на едно дърво край огъня. Отидох при Него и Му казвам:

- Учителю, не мога да заспя от студ. Страшно ми е студено. Тук не било за такива като мене да идват, а трябва да са герои. Пък аз мислех, че и аз мога да дойда, но ето, не било за мене.

Учителят ме погледна, както само Той знаеше да гледа в такива случаи, и каза:

- Седни тук и си обърни гърба към огъня.

Седнах аз и започнах да грея ту гърдите, ту гърба. От дрехите ми заизлизаха пари. Най-после се почувствувах добре и ми се придряма. Станах и казах на Учителя [, че ще ида да спя.]

- Иди - рече ми Той и аз тръгнах.

Легнах си и това беше. Оттогава до ден днешен никакво кръвохрачене не ми се яви. Оздравях напълно. Изпих кантариона със зехтина и се върнах тук здрава. А по-рано, близо година, щом пиех нещо топло, и все плюех кръв. (А това означаваше, че съм болна от туберкулоза.)

Така Учителят мълчаливо и незабелязано ни лекуваше.

(Но онези, които имаха вяра в Него и търсеха Неговата помощ. А мнозина млади и левенти, красавици и хубавици, си заминаха от кръвохрак и туберкулоза - бел. на съставителя Вергилий Кръстев.)