НАЧАЛО

Контакти | Дарение
Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ИЗГРЕВЪТ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

32. КОЙ КАК СЛУШАШЕ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

БОРИС НИКОЛОВ ТОМ 3
Алтернативен линк

<span style=''><span style='color: #000000'><p class='bbc_center'>32. КОЙ КАК СЛУШАШЕ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ</p></span><br /> <br /> Имаше една сестра Попова, която бе възрастна по онова време. Ние бяхме към 25-30 години, а тя гонеше 80 години. Тя бе стара, а ние млади. Тя ни разказваше когато се събирахме около нея много интересни неща, от първите години на братския живот. Но ние също знаехме много неща, защото нашето поколение откри Школата. Така ние бяхме свидетели на много странности в нейното поведение. Когато всички бяхме в Салона, Учителят седеше на своя стол до катедрата и държеше своята беседа, то старата Попова правеше разни движения с ръцете - плавни и чудни движения. Ние седим в Салона, Учителят говори, ние слушаме, а Попова седнала на стола или застанала права, извършва непрекъснати движения с ръцете. Ние се дразнехме много, защото тя ни пречеше да се съсредоточим към Словото на Учителя. А Той беше невъзмутим, все едно, че не я забелязва и си говореше спокойно. Отидоха при Учителя да протестират да се отстрани от Салона или да й се направи строга бележка, да спре с тези нейни движения и фокуси. „Оставете я, ви казвам. Ако я спрете ще стане по-лошо, ще избие на друго място и в друга посока и ще ви попречи повече на работата". И така ние я оставихме. Някои свикнаха с нея и не я закачаха, а повечето се примириха, защото зачетоха думите на Учителя.<br /> <br /> Така един път мисля, че беше към обяд. Учителят почва да говори. Попова вдигна ръце и почна да прави своите обичайни движения. Боян Боев, който винаги придружаваше Учителя и всичко записваше в този момент си беше забравил тетрадката. А до нея лежеше на стола нейната тетрадка. Учителят заговори, в този момент Боян Боев се стресна, че нямаше тетрадка, огледа се бърже безпомощно - нямаше как да записва. Изведнъж пред очите му блеснаха белите листи на тетрадката. Протегна за миг ръката си, сграби тетрадката на Попова и в следващия миг вече записваше. Попова продължаваше да си прави нейните движения, а Боян Боев записваше в нейната тетрадка. Всички около тях се усмихнаха, а други се засмяха, но Боян Боев беше вече спокоен. Той записваше Словото на Учителя. След като свърши беседата Боян вижда, че тетрадката е нова, новиничка и никой не е записал нито дума в нея. Бръкна в джоба си, извади стотинки и ги набута в ръцете на Попова. Тя ги прибра и не попита нито за какво са, нито пък попита за тетрадката, която бе оставила на стола до нея. После някои говореха, че с тези движения тя била сложила началото на Паневритмията. Това не е вярно. Който познава Панев-ритмията и е чел за нея знае, че Паневритмията това е общение на човешките души в света на Мъдростта, която е създадена от Виделината. А тук се касаеше за медиумични прояви на Попова. Нали за това Учителят спря приятелите да не я закачат, защото щяла да избие на друга страна онова, което е в нея и по този начин ще попречи на всички ни. Какви ли не истории имаше по наше време? И винаги зад нея стоеше дадено лице, което бе дошло в Школата, за да бъде ученик. А Учителят с голяма любов и с голямо търпение изнесе нашите грешки стигащи понякога до нетърпимост. Той посочи и даде нагледен пример как Любовта превъзмогва всичко и заличава границите на нетърпимостта и прави човека свободен от вътре и от вън. А Свободата е вътрешно качество на Духа!</span> <br />


, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ