Маркова беше своеобразен човек, но имаше една дарба - да знае езици. Беше белгийка по произхождение. Стана преподавателка по френски език, организира много курсове в София и много ученици преминаха през нейния метод за преподаване. Най-важното бе, че всички нейни ученици про-говорваха на френски език. Само нейните ученици проговорваха и след това говореха свободно. Как ставаше това не зная - имаше качества за това.
Маркова познаваше Учителя още от първите години. В нейния салон се държаха едни от първите беседи на Учителя. А нейния салон е бил на ул. „Цар Шишман" където е била школата за чужди езици. Там през 1922 г. Учителят е говорил на младежите. Но тя беше своенравна, а имаше много неща и с това създаваше много грижи и бели на Учителя. Но когато решаваше нещо да свърши го правеше. Така беше превела една беседа от Учителя на френски език. Аз взех и дадох друга беседа на Маркова да я преведе на френски. Тя взе, работи известно време и ми върна материала. Гледам и виждам, че тя бе коригирала с червено мастило целият текст. Аз изтръпнах, защото видях, че тя е превеждала както си иска и както намери за добре. Знаех, че един превод от български на френски не е проста работа, но да се направят толкова поправки с червено мастило на българския текст ме ужасяваше. Страхувах се, какво ли би казал Учителят. Затова аз предадох теста на Боян Боев, а той го занесе веднага на Учителя, Той го разгледал, видял червените поправки, върнал листовете на Боян Боев и казал: „На сестра Маркова съм дал свобода на превода". Боян поел листовете, не казал нищо, после ми ги върна и предаде думите на Учителя. Накрая се обърна към мене: „Ти какво, искаш да ме скараш със сестра Маркова ли?" Обясних му, че търся Истината. Боян отговори: „Аз ти донесох и казах Истината". Така приключи този случай и аз вече имах едно знание по този проблем.
Но въпроса с преводите от български на чужди езици на Словото остана открит. По едно време всички се юрнаха да превеждат на френски, английски и немски. Преведоха се няколко беседи, но от онези, които можеха. Те са отпечатани. Когато и други опитваха и поставяха въпроса за превеждане на Словото на чужди езици, Учителят им каза: „Не берете грижа за чужденците. Те сами ще дойдат и сами ще си превеждат и печатат. Това си е тяхна работа. А вие си гледайте вашата работа. А вашата работа е да слушате, да четете Словото Божие и да Го прилагате. Чрез вас се предава Словото, а чрез чужденците ще се приложи и разпространи. Но това са други времена и за други хора. А сега гледайте да не загубите вашето време и себе си, което ви е определено от Школата." Ние слушаме, поглеждаме се и умуваме. Времето определено от Школата за нас не е времето, което ще бъде определено за другите, които ще дойдат след нас. Духът е един и същи, но Той определя и раздава времената на человеците по земята така както Му е угодно и както Той иска. Това е окултен закон и ние го проверихме десетилетия наред след заминаването на Учителя. Вие също ще го проверите. Затова пазете времето, което е определено за вас, за да свършите една работа за делото на Учителя, когато дойде това време. А то ще дойде, защото за всяко време се изпращат строго определени хора и те трябва да бъдат истински ученици. Верни по дух и предани на Словото на Учителя.
