Алтернативен линк |
21. Жените изкусителки, създаващи съблазън
Сестра Василка Иванова разказва следното за Учителя:
- Учителят имаше широко развит гръден кош: беше широк тука, горе беше мускулест и здрав. Но в корема Си беше тънък и ядеше много малко, просто удивително малко. Какво само не се донасяше у Него - сладка, масла, баници. Един през друг от провинцията се надпреварваха да Му занасят. А Той си вземаше само на върха на ножа или пък мъничко, с върха на лъжичката, колкото да се рече, че все пак не е отказал да го яде. Останалото се принасяше в стола на комуната - вие знаете, че тогава имахме комуна на „Опълченска" 66. И така беше - толкова малко ядеше и с толкова малко прекарваше. А само как бързо ходеше в планината - струва ти се, че бавно се движи, а докато Го гледаш тук, отишъл чак там, на другия връх.
Нека да разкажа нещо и за жените, които Го заобикаляха, които се навираха в Него, препречвайки пътя Му, следваха Го като призраци, петлееха се около краката Му, излагаха Го, създаваха Му оня яд, за който много съм мислила: заради нас тук Той беше в ад.
Да вземем например Магдалина, дъщеря на съдия от онова време, галена като дете. Тя искаше на всяка цена да мине за Негова невяста. Обличаше се в копринени рокли с къси ръкави, с голи до раменете ръце, като някаква светска жена от най-лош порядък, навираше се в спалнята Му, криеше се под кревата Му. Говореше Му на „Ти". Казваше Му: „Ти си Христос" - и това пред външни хора, в същото време Му противоречеше, караше се с Него, като казваше нахално, пред външни хора: „Нали си Учител, ще ме търпиш."
Той я търпеше. Само че бързаше да се заключи, за да не й позволи да се намърда в стаята Му, отгдето не можеше да я изпъди.
Още по-интересна беше Граблашева. Граблашев имаше от нея един син и две дъщери. Синът му страдаше от клептомания и го срамеше. Един ден той каза: „Аз знам, че в него са въплотени моите собствени престъпления и грешки." Взе го и замина за Америка. Там той влезе във връзка с теософски и други духовни общества и допринесе доста за разпространението на идеите на Учителя в Америка. Заедно със сина си там остана и досега. Изоставената съпруга реши, че може да стане нещо като жена на Учителя. Вие я помните - влачеше се като сянка след Него, когато идваше на беседа. Когато си отиваше, навираше се в спалнята Му. Противоречеше Му, огорчаваше живота Му до невъзможност. Към нея Той употребяваше и метод, който към никого другиго не употребяваше, който беше сякаш в противоречие със самото учение: Той я биеше. То беше странно мъчителна гледка. Но аз например знаех, че ако това прави, то е защото към нея не може да се употреби друг метод и не се съблазнявах ни най- ма 1ко. Но имаше братя и сестри, които се съблазняваха. Ще кажа два случая;
Единият е д-р Кирил Паскалев. Той написа, както знаете, великолепното съчинение „Въведение към асоционизма". Назначи се лекар някъде към Бургаско, заболя от някаква болест и умря. Как не се опитва Учителят да го спаси, да му помогне.
- Не мога - казваше той - да създам връзка с Учителя! Чужд ми е, не съм съгласен с Него!
Той се съблазни от това, че беше видял как веднъж Учителят удряше Граблашева: така той не разбираше учението и се съблазни.
Беше се съблазнил и брат Цветков от Бургаско. Жена му го беше напуснала, защото тя, като евангелистка, не можеше да му прости, загдето се беше увлякъл в учението. Същевременно пък го бяха и уволнили от служба, точно заради принадлежността му към учението - тогава гонеха нашите хора. Така измъчен, пълен с болки и съмнения, той беше дошъл на Изгрева при Учителя, за да сподели болката си. И не щеш ли, вижда пак такава гледка - Учителят се разправя с Граблашева. Срещнах го, като отиваше към гарата, убит, смазан, като че от воденичен камък.
- Свършено е вече с мене - казваше той, като клатеше главата. - Какво още ми остава? Заради Учителя аз се оставих с жена си, пропъдиха ме от службата ми. Ето че виждам, че Учителят не е това, което съм си Го мислил. Как може Той да бие?
Трябваше дълго да му обяснявам, че това е един метод за работа с някои хора, че Той по такъв начин е принуден да плаши: някои духове, които са се загнездили в тая сестра, против които друго по-подходящо средство няма, че Учителят никога не е работил по шаблон и че когато трябва, Той прилага и методи, които на самия Него причиняват не малко болка. Но че е принуден да го прави заради доброто на тия, които бие.
Той се върна успокоен и зарадван, окуражен.
Какво да кажа за себе си? Ето, тласкана от непреодолима жажда към духовна същина, аз напуснах дома си като младо момиче, с моята плетачна машина на ръка. Преминах през евангелисти, адвентисти, съботяни, но никъде не намерих това, за което душата ми жадуваше. Намерих го само при Учителя. И мислите ли, че не Го обичах? О, аз си знам! Но за мене беше достатъчно да Го видя отдалече, да чуя гласа Му, просто да знам, че живее някъде около мене, че дишам въздуха, който и Той диша.
(Вж. „Изгревът" том III, с. 56-58. - бел. на съставителя Вергилий Кръстев)