20.3. Случка с Олга

Бях завършила детските градини и бях студентка по литература втора година. Четях усилено за изпит. Изведнъж започна да ми се вие свят, не можех да си повдигна главата. Една сутрин, като си решех косите, усетих в тила си силна болка от докосването с гребена. Попипах се да видя какво е - буца, колкото яйце. Отивам при Учителя и казвам:

- Аз съм се ударила, без да усетя.

Той каза:

- Не е от удар. - Докосна ме с ръка до буцата и до вечерта тя изчезна.

(Вж. „Изгревът" том III, с. 100-106. - бел. на съставителя Вергилий Кръстев)