20.2. Задачата на сестра Олга

През 1921 г. трябваше за Великден да посетя майка си в Цариброд, в Югославия. Пътувах с открит лист. Отидох при Учителя и Му казах, че отивам за една седмица в Цариброд. Казах Му:

- Учителю, Вие говорите, че в новата култура волът сам доброволно иде при господаря си, да го впрегнат и да иде на нивата, без да чака да го теглят насила. Ето, аз ида сама при Вас и моля да ми кажете: какво мога да направя за моите братя българи оттатък границата?

Учителят взе една раница, напълни я с беседи. Знаех, че лист с българ­ска литература не можеше да се пренесе, беше много строго. Турих раницата на гърба си и се качих на влака. Слязох на Царибродската гара. Прегледвачката ме вкара в една стая, погледна ме и ми рече:

- Хайде, иди кот матер! - Изгледа ми раницата и нищо не ми каза, нито прегледа раницата.

Българските младежи ме посрещнаха с радост, взеха беседите и запла­тиха всичко в динари.