Алтернативен линк |
13. Учителят в Дългопол, Варненско
Учителят идва в Дългопол. Баща Му не го приема. Учителят отива в кръчмата на Яким Видов от Македония. Там се среща с местния учител Никола Овчаров. Той го завежда и приема в дома си, където Учителят престоява към един месец. Гледал на Никола Овчаров и му казал:
- Ти от деца нямаш късмет. На стари години при чуждо дете ще умреш.
Той имал едно дете на 3 години, казвало се Велчо, но се поминало в същата година след заминаването на Учителя от Дългопол.
Жената на даскал Никола Овчаров, като чула думите на Учителя, Му се надсмяла и Му казала една цинична дума.
Като умира момченцето им Велчо, те си вземат едно хранениче. Даскал Никола не го искал и не го обичал. Една сутрин жена му Злата оставя даскала и храненичето да спят, а отишла у съседите за мляко. В това време детето се събудило и извикало на спящия: „Татко, татко!" и той чува също гласа на заминалото си дете. От този момент той обиква като свое дете храненичето - Надежда. Тя завършва акушерство и се установява в близост до София - в Слатина. При нея идват осиновилите я родители даскал Никола и Злата, където прекарват старините си и умират на ръцете на храненицата си - тъй, както Учителят им казал много години преди това. И двамата са погребани в Слатинските гробища край София. Надежда и сега е още жива и живее на Слатинското шосе.
След много години отива Надежда, придружена от сестра Райна и разправя Му за случая и иска от Него да види извора.
Когато Учителят е бил в Дългопол, идвала при Него родната Му сестра Мария. В това време тя била болна. На западната страна на Дългопол се намирала местността Карабурун, сега се именува Камен дял. Там Учителят открил един извор, който нарекъл „Бялата вода". Построил шатра и стоял със сестра Си Мария 20 дена, където пила и се мила с откритата от Учителя вода и оздравяла. [1]
Сестра Мария разправя за Учителя, че изминали цели 3 години, а Учителят като дете не проговорил нито дума в това време. Майка му Добра много се тревожела и страхувала да не е ням. Един ден, като се завръщали от нивата, ги посрещнала бабата на Учителя по майка и казала:
- Петър проговори като възрастен: „Бабо, направи ми люлка, че искам да спя!"
След това вече започнал да говори.
------------------------------------------------
[1] За Бялата вода вж. „Изгревът" том X, с. 9 и 10. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев)