14. Наталия Чакова

От ред години Наталия е машинописка при Боев. Тя приема поръчения да преписва беседи от Учителя и да ги препраща из провинцията. Тя е пенсионерка-учителка. От два дни тя ме заобикаля на поляната и аз днес можах да събера следните сведения за нея:

- Аз съм родена в Бесарабия. Дядо ми по майка е родом от село Шипка, Казанлъшко. Изселил се е в турско време. Бил абаджия. Майка ми се оженила за тамкъшен човек, нещо средно между руснак и молдованин, не зная точно какво. Майка ми била свършила гимназия, когато отишла в Бесарабия при дя­до ми и веднага се оженили. Как са живели, не зная и не помня. Изобщо не помня нито майка, нито баща. Майка ми се разболяла, не зная от каква бо­лест - не е било нито туберкулоза, нито язва на стомаха. Лекарите препоръча­ли да се върне в България и тя се върнала, като оставила баща ми. След идва­нето си у нас, умряла. Аз съм останала при леля ми, която всъщност ме е отгле­дала.

Бях ученичка в пети клас в Стара Загора. Това беше през време на вой­ната 1916/17 г., нямаше газ. При моята хазяйка дойде една съседка и започна да говори, че се е явил един учен човек, д-р Дънов, който гледал по черепите, по физиономиите, и познавал. Аз слушах с внимание. Хазяйката рече: „Четете, защото газ няма и ще останете с ненаучени уроци." Две години по-късно аз се преместих в друга квартира. Те ни разправиха, че в Стара Загора имало събра­ние. Тогава можах да се запозная със сестра Каназирева. Тя беше женена веднъж за офицер, който беше починал и после - за адвокат, който я беше напуснал поради идеите й. Тогава тя имаше собствена книжарница. По-близка връзка с тях не можах да имам. Постъпих учителка в едно село. На масата у една моя колежка видях томче с беседи от Учителя: „Новото човечество". Не­що ме грабна - влечеше ме някаква идея, нещо дълбоко дълбаеше: има нещо хубаво в света, което не можех да видя, но за което можех да подозирам, че съществува.

През 1921 г. се преместих в София. Станах чиновничка в Апександровска болница. А се чувствах много самотна. Около мене имаше разправии, кои­то ме огорчаваха. Това не беше това, което търсех. Така измъчена вътрешно, аз се питах: „Няма ли тука човек, на когото можеш да се изкажеш, да кажеш какво ти тежи, да споделиш?" Не търсех млад човек - такива имаше около мене, дори вече лепнеха по мене. Исках да бъде някакъв възрастен човек, но който да бъде умен, мъдър. Точно тогава аз чух сякаш някакъв глас, който шеп­неше в лявото ми ухо:

-Има!...Има!!!!!

Това се повтори на два пъти. Аз вече знаех, че това е Учителят, но все още не бях решила да Го търся.

Поради промяна на персонала в болницата, смениха се тези, които ме крепяха и аз трябваше да си търся другаде работа. Тогава отидох пак в Стара Загора. Тогава се получи лично до мене покана да постъпя като милосердна сестра. Поканата беше от една англичанка (навярно американка), мис Тадело (или нещо подобно). Поканена беше и Олга Блажева. Искахме да постъпим. Но решихме да питаме Учителя. Намерихме Го в 66 [на ул. „Опълченска" 66], но Той ни определи среща на Изгрева. Тогава борчетата бяха малки; събрахме се на „яйцето" (скамейките в гората във формата на яйце). Той говори с двете поотделно. Но ни каза почти едно и също нещо.

- Не ви препоръчвам! Ще огрубеете! За жената няма по-добра професия от учителската!

Аз наистина не исках да ставам сестра. Но исках да стана лекарка. Каза­ха ми: „Ако се справиш добре, американците изпращат да следват по медици­на." Но аз послушах Учителя и останах учителка. Работих в различни села, главно около Стара Загора, Харманлийско и прослужих 26 години, след което се пенсионирах.

На някои се зловижда, че за работата ми се плаща. То е много малко, но все пак аз си го изработвам. А и за квартирата си плащам наем.

Наталия е ниска на ръст, с кръгло лице, късо носле, вече значително посивяла. Тя има добри поетически произведения, но се крие и когато даде нещо да се декламира, предпочита това да става анонимно. Казах й:

- Записвай всичко, каквото си преживяла и знаеш за Учителя! Иде вре­ме, когато учениците ще трябва да работят! Кажи това и на другите! Това е важна работа на учениците!

-Тате и работят! Всеки според условията, при които е, със средствата, с които разполага!

7 ноември 1958 г., София (записал: д-р Стефан Кадиев)

(За Наталия Чакова вж. в „Изгревът" том VI, с. 3-136. - бел. на съставителя Вергилий Кръстев)