Алтернативен линк |
6.6. Учениците
При Учителя никой никого не канеше, нито записваше. Хората идваха при него, привлечени от това, което бяха вече чули за него, за неговото учение, слушаха известно време и когато не им допадаше, те повече не идваха. После, може би и след години, те си спомняха за това, което са видели и чули. Но мнозина от дошлите и чулите първата беседа от него така си и оставаха завинаги привързани. Те научаваха кога и кога той говори, кога се събират хората и просто оставаха привързани към него, твърде често - завинаги. За разлика от различните верски общности и религиозни системи, тук това ставаше без никакви формалности, без никакъв устен или писмен ангажимент. Ангажиментът беше просто радостта, която се изпитваше, когато го слушаш, радостта да бъдеш между хората, които бяха при него. Те всички заедно образуваха обществото на „Бялото Братство", като думата „бяло" се употребяваше в смисъл на чистота, към която имаше стремеж. Не се гледаше нито на общественото, нито на материалното състояние, нито на професията, нито на образованието. Така се случваше, че тук попадаха хора от народа, работници, селяни, учители, лекари, инженери, адвокати, професори, както и чиновници от различни ведомства, военни.
Беседите на Учителя бяха на обикновен говорим, понятен за всекиго език. За мнозина това създаваше илюзията, че зарад неговото разбиране не е нужно някакво особено образование. Но това беше очевидна илюзия. Към неговите думи трябваше да се пристъпва с особена нагласа на психиката, която да поставя човека извън нормите на ежедневието, което го обикаляше. Той не говореше конкретно за земята, времето, поминъка на човека. При създаденото настроение той засягаше дълбоката емоционална същност, като майсторски създаваше положителни, светли образи. Наистина, те нямаха пряко отношение към текущата действителност. Но те все пак бяха елементи от една по- висока действителност, желана, мечтана от всяка човешка душа. Радостта от това, че си бил и че можеш да бъдеш част от тая действителност, беше именно неразкъсваемата връзка между Учителя и неговите ученици. Точно тая радост е общото между всички ученици, колкото и различни те да бяха.
Когато обрисуваме образите на първите трима ученици на Учителя, ние лесно ще открием първичните образи и на всички останали ученици, поколенията, които следват и до наши дни.