6.5. За физическото здраве

Физическото и душевното здраве са нормалните състояния на човека, великият дар на Природата, основата на човешкото щастие. Но както едното, така и другото се подчиняват на закони, които трябва да се познават и съблю­дават.

На много места Учителят говори, че „ученикът трябва да бъде душевно и физически здрав". Той счита обаче, че здравето е плод преди всичко на мисъл­та на човека. Затова лечението на болния трябва да започне преди всичко с неговата душа. На човека трябва да се вдъхне доверие, вяра, надежда в него­вото оздравяване, в правилността на прилаганите за лечението му методи. То­ва съвпада напълно със схващането на великия руски физиолог Иван Петрович Павлов. Достатъчно е само една неприятна дума, едно тежко съобщение през време на яденето ни, за да спре отделянето на стомашен сок, да се при­чини едно или друго заболяване. Като се започне от тези елементарни наблю­дения, човек може да се убеди, че наистина голямата част от физическите за­болявания имат за основа някаква душевна травма. Наистина, ние откриваме при много наши заболявания наличието на микроби, които поставяме за пър­вопричина на заболяването. Това е вярно. Но също е вярно, че микробите мъч­но преодоляват естествения имунитет, който ни предпазва от тях. Неговото пропукване, нарушение неговата цялост, нарушението на равновесието на си­лите на организма създава условия за развитието на микробите, за заболява­нето. Затова в основата на физическото здраве лежи здравето на душата, пра­вилно изградената психическа нагласа на човека. Целостта на „душата" съхра­нява естествения имунитет, поддържа здравето и на тялото.

Но здравето на човека се намира в зависимост и от средата, от услови­ята на съществувание и режим на живота. Тук са в пълна власт: слънцето, во­дата, движенията, упражненията, физическите упражнения, екскурзиите, фи­зическата работа, трудовите условия, правилното редуване на всички действуващи външни фактори. При правилно подреждане на всички тия фактори човек може да живее почти без да боледува.