4. В. „Живот", год. I, бр. 5, (19.IV.1929), с. 1

Мара Белчева

НАШАТА МАЙКА

Света Богородице, благословена
Ти светлина за хижи и палати
отблеснала се в цялата вселена
На Тебе всички болки са познати.

В Теб, майко, се оглеждат вековете -
в Теб, извор на сълзи, те черпят радост.
И тоя образ в глъбини им свети,
със ореола си на вечна младост.

Ти вдъхновяваш майстори велики:
И мене озари, благослови ме.
На твоя ден ме нявга Ти повика;
кажи ми що да сторя в твое име.

Във чий ли двор да спра, - на чия вратня
кои сълзи да изсуша на време;
как Твойте святи мисли да отгатна
И да закърмят Бога във сърце ми.